И като заваляха партийки, та цяла неделя. Едва що станал от скамейката като обвиняем, бившият военен министър от НДСВ Николай Цонев обеща на народа патриотично-либерална "Нова алтернатива". Друг бивш царски кадър - Борислав Цеков, който доскоро бе дясна ръка на Меглена Кунева, пък създаде ново гражданско сдружение "Модерна България" за участие в изборите догодина. Не стана ясно каква потребност роди двете формации, както не се разбра чии интереси представлява ГОРД на Слави Бинев или Национал-демократичната партия на Капка Сидерова и син. Сякаш невидимият конвейер на някаква задкулисна манифактура бълва партийна конфекция на ишлеме, преследвайки неясни засега цели. А най-ювелирното изделие на тази фабрика изглежда "България на гражданите" на бившата еврокомисарка Меглена Кунева.

Раждането на нови партии приживе на ГЕРБ предполага, че те ще са опозиционни.



Другото е политически нонсенс



Новото по дефиниция се ражда от съпротивата срещу статуквото. Повечето новопръкнали се формации култивират опозиционен профил. С изключение на НДП - партията на опитомения от ГЕРБ национализъм. Всички останали дават заявка, че ще се съревновават за протестния вот на българите. А той съвсем не е пренебрежима величина. Броят на недоволните от властта граждани расте с всеки изминал ден. Последните протести срещу лобистките промени в закона за горите само го потвърждават. Така че в момента се правят инвестиции в този благодатен за манипулиране таргет, който търси политическо представителство.

Да се вгледаме по-отблизо в нововъзникващия партиен пазар. Първо - той е толкова нов, колкото и ланшният сняг. Всеки от самопровъзгласилите се нови лидери вече е бил или е във властта. Всички са неразделна част от политическото статукво на прехода. Нещо повече - осребрили са своето послушание. Би било наивно да се очаква стари муцуни да променят системата. Не това е и целта, ако се погледне идеологическият профил на формациите им, ако изобщо можем да говорим за идеи. Всички те са либерални, сиреч десни, какъвто бе моделът, следван и през последните 22 години. Тоест предлага ни се коварна сделка - да поправим щетите на досегашния клептократично-либерален модел с още от същото. Да си останем в старите схеми, които са първопричината за съсипването на природата и презастрояването на крайбрежни ивици и планини. Това е капан за наивници, каквито, разбира се, не липсват.

Второто е общият генезис на повечето формации. И Кунева, и Цонев, и Цеков бяха свързани с НДСВ, чрез тази партия направиха кариера. Впоследствие бившата еврокомисарка се отказа от своята партия. Същото стори и Борислав Цеков, който се отцепи в "Новото време", заедно с Кошлуков, Севлиевски и сие. После се върна в царската партия и дори оглави предизборния й щаб. После пак напусна, а накрая оглави близкия до НДСВ и европейските либерали Институт за модерна политика - неправителствена организация, която хвърли доста газ за президентската кампания на Кунева, но за капак двамата влязоха в тежък публичен конфликт. Ексвоенният министър Цонев също се разграничи от НДСВ, задето партията не го защитила достатъчно по време на съдебното преследване срещу него. Всички тези царски ренегати с половин уста уверяват, че няма да влизат в коалиции, иначе не биха създали партии.



Но някак си не звучат убедително



Да разгледаме политическите перспективи пред тях. Тези формации не са родени от някаква обществена потребност, така че не могат да разчитат на твърд електорат. Единствено "България на гражданите" има някакъв изборен потенциал, ако се съди по наплива на напуснали други круширали партии към нея. Тази порода партийци винаги бягат пред вятъра. Но този потенциал не бива да бъде надценяван, защото старите муцуни повече отблъскват, отколкото привличат. Пред останалите няма перспектива. Направо са обречени. Защо им е тогава да хвърлят усилие и ресурси в подобен партиен градеж? Все трябва да има някаква причина. Възможните обяснения са няколко.

Най-вероятно пъпкуването на НДСВ ще доведе до "широка" предизборна коалиция от партии и граждански сдружения с либерална насоченост около Кунева. В съюз ще влязат НДСВ на Кунева, НДСВ на Христова, НДСВ на Цонев и НДСВ на Цеков. Схващате ли имитацията? Възможно е също част от царските отломъци да продадат нищожното си влияние на партии на ръба на оцеляването, като СДС например. Друг двигател на партийната манифактура биха могли да са неудовлетворени лични амбиции на хора с излишни финанси. И четвъртата, най-прозаична причина за изобилието от партийна конфекция може да е усвояването на едни пари или изсветляването им, както нерядко се е случвало по избори.