С наближаването на изборите политиците започнаха ударно да редят родолюбиви инициативи, та дано хванат националистическия вот. Сред най-модните трикове за лов на патриотично настроени избиратели стана смяната на историческите турско-арабски наименования на местности, културни и природни забележителности и улици на български. Последно в морската ни столица Варна общинските съветници от ВМРО излязоха през май с инициативата да се преименуват 220 топонима във и около града. ГЕРБ подкрепиха идеята и даже гласуваха списък с новите имена.

Всъщност подобни "възродителски" акции на местно ниво не са новост. През есента на 2011 г. общинските съветници в Бургас смениха 250 турски топонима с български. Кметът от ГЕРБ Димитър Николов и представителите на управляващите в общинския съвет и тогава подкрепиха инициативата. На 17 май тази година пък общинският съвет в Пловдив гласува площад "Джумаята" да стане "Римски стадион". Идеята за промяната дойде от областния управител Иван Тотев, също от ГЕРБ. Въобще досега



ГЕРБ повече от успешно се конкурираше



на националистическия терен с другите играчи на него - ВМРО и "Атака".

Варненският "възродителен процес" обаче показа обрат в играта, след като управляващите сами започнаха да напускат терена. Скоро след като подкрепиха предложението на ВМРО, местните гербери изведнъж се сетиха, че идеята трябва да се дообмисли и дори ще е по-добре да се проведе референдум. Въпросът придоби национална важност, след като на 1 юни управляващите подкрепиха в парламента декларация на ДПС срещу смяната на имена. Тогава земеделският министър Мирослав Найденов обяви, че премиерът Бойко Борисов лично е инструктирал варненския кмет Кирил Йорданов и шефа на местния общински съвет Николай Апостолов преименуването да не се толерира. Найденов обясни, че трябвало да се пази историческата памет на нацията. Това обаче повдига въпроса как в Бургас и Пловдив историческата памет остана ненакърнена след преименуванията, а пък във Варна това стана страшна заплаха. Подкрепата на Борисов за декларацията на ДПС не може да се обясни само с това, че подобни акции наливат вода в мелницата на Доган и му позволяват за пореден път да размаха пред електората си плашилото на възродителния процес, както направи наскоро. Може би отговорът не е в това къде се извършва преименуването, а кога - в момент на нов подем на българско-турските отношения.

Курсът на сближаване на България с Турция, който правителството пое, вече е съвсем видим. Започна се със съвместното заседание на кабинетите на двете страни в Анкара през март, на което Борисов успя да изтръгне от турския премиер Ердоган принципно обещание, че ще ни помага при проблеми с газовите доставки. Газовата връзка между двете държави обаче, която трябваше да диверсифицира руските доставки, си остана "далеч от реалността", както си призна самият Борисов. Последва тройната премиерска среща България-Турция-Катар в Евксиноград през май, когато се разбра, че със съвместни усилия ще строим стратегическия път Русе-Свиленград. Въодушевеният Борисов тогава се похвали, че ако този проект се осъществи, ще преначертае пътната карта на Европа.

Междувременно новият курс на сближение започна да дава плодове във вътрешен план. В средата на юни от дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет обявиха, че у нас ще пристигнат преподаватели по ислям от университетите в Анкара и Истанбул, които ще подготвят преподавателите в нашия Висш ислямски институт. Аргументът беше, че така у нас мюсюлманите ще се обучават на "истински ислям", а не на радикален. Но най-голямата отстъпка, която ГЕРБ направи на Турция във вътрешен план досега, беше подкрепата за внесената от ДПС в парламента декларация срещу насилствената асимилация на българските мюсюлмани по време на възродителния процес. Резултатите от нея вече виждаме в заявеното намерение на изселнически организации да съдят България в Страсбург.

Но да се върнем на варненския "възродителен процес". И там се видя, че



ГЕРБ вече се съобразяват с новия външнополитически курс



Дни след като общинският съвет във Варна подкрепи инициативата на ВМРО, турският посланик Исмаил Арамаз пристигна на първата си официална визита в града и се срещна с Кирил Йорданов и Николай Апостолов. Ловкият дипломат не пророни и дума за възродителен процес и без изобщо да показва, че е притеснен от случващото се, единствено препоръча работата да се свърши по демократичен начин. Именно тогава сред местните гербери напъплиха съмнения и те започнаха да говорят за референдум. А поне за момента това е напълно неприложим подход. Какъвто и да е резултатът от подобно допитване, ще се получи опасен прецедент. В смесените райони, където ДПС доминира, спокойно може да се приложи същата практика, но като се върнат турски топоними, и в резултат едно голямо парче от България да заприлича на турски вилает.

Иначе промяната във външната ни политика едва ли ще доведе до някакво сближение между Борисов и Доган. Политическото съперничество между двамата изглежда реално и това прави изключително малка вероятността за бъдещ съюз между техните партии. А и Анкара вече отдавна демонстрира доста хладно отношение към лидера на движението, което в светлината на българо-турското сближаване може да се приеме донякъде и като реверанс към Борисов, а не толкова като първа стъпка към отстраняване на Доган. Но е ясно, че ГЕРБ вече ще пипат много внимателно с националистическото гъделичкане.