Визитка

Лъчезар Богданов е завършил Университета за национално и световно стопанство-София. От 1996 г. работи като изследовател и икономист в Института за пазарна икономика в областите анализ на публичните финанси, макроикономическата политика, ефективност на публичните сфери. Участва в редица проекти и инициативи за подобряване на бизнес средата чрез намаляване на административните бариери. От 2004 г. Богданов е управител и икономически анализатор в Industry Watch.



- Г-н Богданов, как ще коментирате вече твърде ниския темп на износ от началото на годината, на който през 2011 г. се дължеше макар и минималният ръст на БВП?

- Има няколко обяснения. Първо, миналата година възстановихме натоварването на капацитета, което така или иначе съществуваше в доста от предприятията преди кризата. През 2009 г. имаше рязък спад на износа, затова е нормално и възстановяването му да става с по-бързи темпове. По-принцип, за да има дългосрочен темп на износа, трябва да расте и производството, т.е. да има инвестиции в него и да е благоприятна конюнктурата, а това отнема време, не става за месеци. Така че трябва да имаме предвид и инвестициите, които, макар през тази година да имат ръст спрямо миналата, са относително малко.

На второ място, когато имаме по-висока база, каквато постигнахме при износа миналата година, трудно се постига висок ръст в проценти. Да не забравяме и конюнктурните фактори. Заради едно наводнение през зимата жп връзката ни с Турция беше затворена за около месец и половина. А Турция е доста сериозен партньор по отношение на външната търговия, което безспорно възпираше в известна степен бизнеса.

Тук трябва да отчетем и факта, че миналата година имаше висок ръст на цените на енергоносителите, а сега има спад на тези цени спрямо миналата година, т.е. един и същ обем от дадени стоки се отчита като по-малък приход във финансово изражение. Така че е рано да се направи извод за ръста на износа ни за тази година, но отсега може да се каже, че по всяка вероятност ще е доста по-нисък от 2011 г.

Ако трябва да обобщя, сега износът няма да бъде този лесен източник на растеж, за който си мечтаехме, че ще продължи и ще дърпа икономиката напред. Така че трябва специално внимание да се обърне на въпроса какво се случва с инвестициите.

- В такъв случай каква е вашата прогноза за обема на преките чуждестранни инвестиции, като се има предвид, че миналата година бяха само около 1.34 млрд. евро на фона на над 6 млрд. евро през 2007 г.?

- Безспорно, сега инвестициите са много по-малко, отколкото преди кризата. И това е причината да сме в криза. Защото това не е криза на потреблението, каквито теории има, а е криза на инвестициите. И това има освен концептуално и просто статистическо обяснение. Показателят, който се промени драстично надолу, не е потреблението, а инвестициите. Да, и при потреблението има спад, но икономиите при вътрешното потребление са много по-малки, отколкото спадът на инвестициите.

Погледнато 12 месеца назад, т.е. от април миналата година до април 2012 г., има някакъв малък ръст на инвестициите, т.е. тенденцията като че ли бавно започва да се обръща. Колко ще бъдат инвестициите за тази година обаче, ми е трудно да прогнозирам. Все пак трябва да имаме предвид, че България още не е изконсумирала предимствата от присъединяването си към общия пазар. Защото присъединяването към ЕС не е основно, за да ползваме еврофондове и да пътуваме свободно в чужбина - макар че и това са едни от ефектите. По-важните ефекти са възможностите за бизнеса да търгува с европейските страни и да мести хора и инвестиции в рамките на един огромен пазар. Но това става бавно. Защото ние сме бедна страна в богат пазар и интегрирането към него ни носи ползи, но изисква време. Въпросът е положителният тренд да компенсира негативните фактори, свързани с кризата, с вътрешната бизнес среда и т.н. Целта ни е дори когато дадена европейска икономика е в стагнация, българският бизнес там да се представя добре, като увеличава присъствието си на дадения пазар.

- Тогава при предстоящото емитиране на еврооблигации от Министерството на финансите какви според вас ще бъдат лихвите?

- Аз не мога отсега да прогнозирам тези лихви. Безспорно е обаче, че за заем, емитиран в евро и по чуждестранно законодателство за уреждане на спорове - ако се наложи, в Люксембург - се предполага, че лихвата би била малко по-малка, отколкото при подобна емисия вътрешен дълг. Обаче ние сега не знаем след 1-2 месеца какви биха били настроенията на пазарите. Иначе казано, ако разгледаме въпроса към "вчерашна дата", такава емисия би струвала малко по-малко, отколкото носят в момента емисиите вътрешен дълг, които са малко над 5%. Но пак казвам, не може отсега да се направи прогноза след 1-3 месеца какво ще е настроението на пазарите и доверието към България.

- Все пак максималната лихва, гласувана от парламента, беше 10% и изглежда висока...

- Мисля, че финансовото министерство има известна свобода да не приема такива условия. При кризисен момент с лихвите може да не се продаде целият обем еврооблигации и да не се приемат оферти, които изискват толкова висока доходност за купувачите. При такова положение би могло да се направи друга емисия в друг момент. Все пак до януари, когато ще е крупната вноска по външния дълг, има около половин година. Но това са технически детайли по конкретна емисионна политика, които трябва да се преценят от съответните финансисти, занимаващи се с емисията. Но при всички случаи е ясно, че за последните няколко месеца и може би година в Европа вече има разграничение на риска. Ако си спомняте, в началото на кризата цялата еврозона вървеше в пакет, т.е. когато имаше паника, се вдигаха всички лихви. Сега вече не е така. Виждаме, че има страни, за които през последните няколко месеца пада дългосрочният лихвен процент и България е една от тях. А за други страни лихвите значително се вдигат, като Италия и Испания. И това е важно да се отчете, защото е добър шанс за страната ни. Ефектът от негативни шокове сега би бил по-малък от 2009 г. и началото на 2010 г. Свиването на бюджетния ни дефицит е "плюс" за нас, излязохме официално и от процедурата по свръхдефицит. Паралелно с това кризата в еврозоната ни влияе негативно, въпреки че все пак има разграничение. Хората се научиха да считат не цяла Източна Европа като един "пакет", а да гледат какво е обективното положение във всяка страна. И ако дадена страна е надежден длъжник, биха поискали лихва, която отговаря на по-малкия риск. А България към момента се държи по-скоро като ниско рискова страна.

- Съставянето на правителство в Гърция ще укрепи ли еврото?

- Еврото ще се укрепи, когато първо се създаде механизъм, който ясно да указва при наличие на проблеми какво се случва. И този механизъм е фискалният пакт, който трябва да влезе в сила през юли. Трябва да е ясно, че това не е някаква приумица на финансовите пазари. Има причини, които показват, че страни като Гърция имат проблеми. Гърция и Испания не са добре не защото например един месец нямат правителство. Това просто допълнително влошава положението. Само декларацията на гръцкото правителство, че ще направи нещо, не е достатъчна. Истинският тест е реформите да се реализират на практика и да се променят около 150 закона. Вижте например положението в Португалия. Там вече са направени доста промени в закони, взети са правителствени решения, за да се променят множество фактори, които пречат на икономиката.

Може да се каже, че вече цяла Европа има проблем с иновациите и с растежа. ЕС има и дългосрочни структурни проблеми, свързани с недостатъчните инвестиции в производството, с недостатъчно добрата бизнес среда и с това, че не се работи достатъчно. Тези проблеми са най-видими в Гърция, но това не означава, че не са валидни и за Франция. На Европа са необходими реформи в пенсионната и социалната система и т.н. Ако това бъде постигнато, тя ще бъде динамично и иновативно място за живеене в дългосрочен план. В противен случай в бъдеще ще стане място на икономически застой.