Сибила

Имало ли е идеален капитализъм? Близко до идеалния е имало. Всички отговори, за който се интересува, се намират в книгата на проф. Паскал Сален "Назад към капитализма... за да избегнем кризите", излязла от печат през 2011. Също така книгата на нобеловия лауреат Лудвиг фон Мизес: "Човешкото действие"на Лудвиг фон Мизес е несъмнено едно от върховните постижения на обществената мисъл през ХХ век. За разлика от останалите учебници по икономика, пълни с диаграми и математически формули, Мизес използва съвсем различен, напълно уникален подход. Той обяснява икономическите принципи чрез анализ на поведението на отделния индивид. С методология, по-близка до философията, отколкото до икономиката, авторът дефинира целта на икономическата наука като обяснение на движещите сили, които подтикват индивида да действа, за да удовлетвори потребностите си, и отражението на това действие върху заобикалящата го среда.

Поставяйки в основата на изследването действащия, избиращ човек, който непрекъснато решава въпроса за целите и за средствата, австрийският мислител анализира закономерностите на това действие не само в икономически, но и в широк исторически аспект. Последователно се открояват и подлагат на критичен анализ през призмата на класическия либерализъм такива вечни теми като отношението "индивид - общество" и "индивид - държава".

Мизес поставя и предлага изключително логични и поради това убедителни решения за свободния, неманипулиран от държавата пазар, за ролята на свободния, доброволен обмен, за икономическата свобода и предприемачеството, за потребителите като върховни суверени на пазара, за ролята на натрупването на капитал, за конкуренцията и монопола, цените, лихвите, кредитната експанзия и бизнес циклите, за пазара на труда и заплатите."

И двамата са от австрийската икономическа школа. Толкова добре е обяснено всичко там, включително и настоящата криза, че направо завиждам на тези, които ще имат удоволствието да ги прочетат и разберат, логиката им е желязна.

А отгоре на това ще ги избавят от нелепото положение да пишат тук хиляди постинги на хаоса, породен от тази дупка в познанията им.



Васик

Лумпенът, преди всичко, не е нещо като циганин на работническата класа, ако и така да казва енциклопедията. И въобще пролетариатът не може да се свързва само с промишленото производство. Имаме офисен, научен пролетариат, пролетариат в сферата на услугите. Той е източник и на съответния лумпен пролетариат, ако въобще можем да дефинираме лумпена. Лумпенът е аномалия, но в днешно време е много трудно да се каже как и до каква степен - имаме сезонни, почасови работници, хора, които сезонно намират работа в чужбина, хора, които работят по интернет, работещи без договори, въобще това е извън класическите дефиниции за пролетариат. Лумпенът отпада от пролетариата вследствие на технологичния напредък - малко като Чарли Чаплин в "Модерни времена", а този процес все повече се ускорява. Няма време да се формира работническа класа в определен отрасъл, защото него утре вече го няма или функционира по други методи, които пращат на трудовата борса вчерашния пролетариат. Всичко това означава, че лумпенът съвсем не се изчерпва с клошаря, когото виждаме всеки ден пред блока си. Според вас кой е по-склонен да промени обществената система - лумпенът или охраненият буржоа? Охраненият буржоа няма причини да сменя системата, защото той е системата. Няма по-сигурен извод от този. Буржоата е намерил ефективен начин да удавя в зародиш революционните идеологии и въобще свободното за размисъл време на лумпена, като му натрапва култа към бахура, киселото зеле и балконите на Преслава. Дори за мен е чудно, а може би обратно, доста логично, че т.нар. науколози досега не направиха връзката между култа към дините и теорията на Бжежински за tititainment = tits + entertainment. Не е нужно да намираш работа на лумпените, като можеш да ги приковеш пред телевизора или във "Фейсбук", предлагайки им дини без бикини. Бжежински е чиста проба науколог, разбира се, и служи на охранените буржуи. Няма смисъл да очакваме т.нар. науколози да ни кажат истината за култа към бахура и киселото зеле, защото те се издържат от него и с парите от него си правят голф игрища.





жана д`арк

Тази криза ще бъде обсъждана години напред от поколения експерти. Банките не произвеждат нищо, освен това откриват малко работни места, банките в нормалните икономики имат дискретно, подпомагащо участие. Не може една икономика да се крепи на банките, те са само едно колелце в общия механизъм. Без производство и потребление, с паразитни институции като банките, с откровения законодателен лобизъм в тяхна полза, с множеството спекуланти неминуемо се стига до висока безработица, свито потребление и... криза. Това естествено е кратко и простичко обяснение, което дава само общата рамка, но всеки може да се досети за всички съпътстващи процеси, които неизбежно протичат около това.



Mars Attack

Именно за това иде реч: от "едно колелце" (необходимо за функционирането на системата), банките (финансовият капитал, в най-агресивната му форма, лихварско-спекулативният) станаха тези, които дърпат конците на системата, единствено в изгодната за тях посока. Резултатът е пред очите ни!



Сибила

Тцъ. Не е финансовият капитал и не са банките виновни за настоящата криза, а намесата на държавата в политиката на банките, принуждаваща ги да бълват лесни кредити като израз на държавна политика в защита на неплатежоспособни кредитополучатели, за които предварително се знае, че никога не биха могли да си върнат заемите.

Из Наръчника на федералния резерв, издаден през 1992 г:

"Наблюдава се дискриминация, когато една кредитна къща използва при вземането на решение за отпускане на заем самоволни или старомодни критерии, които като резултат дисквалифицират множество бедни или членове на малцинствата с ниски доходи".

Тези трийсет години, Марсе, не са години на неолиберализма, а точно обратното - на социализмо-капитализма, един изключително вреден мутант, който разби същността на класическия капитализъм, чиито основни характеристики описах по-горе. Времето на Рейгън и на Тачър беше опит за завръщане към него, за съжаление, твърде за кратко приложен.