Сърби си продавали бъбреците от бедност в България, а израелците били по-бедни от индийците. Първото можем да научим от наша агенция, цитираща "Ню Йорк таймс", а второто - от таблица за бедността в Уикипедия. Ако се зачетем в първата информация, ще видим, че става дума за сръбски градчета с над 50% безработица, посетени от репортер. Той информира как мъж дал обява от 40 000 евро за единия си бъбрек, за да издържа деца ученици...И не ставало дума само за сърби, ами за налегнати от кризата украинци, гърци, италианци, испанци...

Ако прочетем другото внимателно, ще видим, че просто прагът на бедност в Израел е висок - 7 долара на ден. В Индия с такива пари си... - ами поминуваш не зле.

Бедността... От екзотика и сфера на артизявите (по тоталитарно време) думата се изпълни с ново, актуално съдържание. Имаше една градска песничка: "Ех, проклета фукария, днеска нема пак кирия; в джоба немам ни петак - същи съм босяк", която освен с думите "кирия" и "фукария" беше социално непонятна за нас, младежта на късно социалистическото общество. Как така - "немаш ни петак"? Забавно, троп някакъв, метафора... Всъщност и "да немаш петак", все някой ще почерпи. Или вдругиден ще дадат заплата. Или - какво пък - всички са така. Пак е весело.

Бедността е представа, съпоставка - не обективно материално състояние. Тя е социална, чисто човешка характеристика. Не казваме - този тигър е беден, не е ял от две седмици. Или - онази катеричка е бедна - събрала е само шепа лешници, пък комшийката й богата - има цели 6...

Бедни са само хората. Бедността, както и богатството са неща, на които обществото ни отново и тепърва се учи. А обществото, което сами си издействахме и в което, предполагам, ще живеят нашите деца, е общество на социалната ножица. Там, където частната собственост е неприкосновена и се охранява от закон и съответен репресивен апарат,



неизбежно има бедни и богати



Наскоро ми се наложи да се позанимавам с романа "Бел ами" на класика Мопасан, доста поучително четиво. Знаете ли как започва - с това, че бившият подофицер Дюроа се разхожда из парижките улици с гняв - не може да си позволи две бири в кафенето, а само една. И ако го направи, утре няма да има обяд. Пък зверски му се пие - жега е. Иде му да извие врата на някой от доволните хора край масите - ядосват го с пълните си джобове... Дюроа - дребният чиновник, печели годишно само 1500 франка, за кое по-напред...

Някъде след средата на книгата този емблематичен герой е постигнал уж всичко, за което е мечтал - годишен доход от над 20 000 франка, половин милион в банката, хубав дом, хубава жена, правителствен орден, слуги...Би трябвало да е доволен, нали? Защото може вече да си поръча цяла цистерна бира. Не, пак е недоволен, може би повече отпреди. Изгаря от ярост. Защото е видял как живее босът му - в дворец. И как босът му е спечелил 50 милиона франка, пък той - Дюроа, само половин...

Наскоро упрекнах ректора на Литературния институт в Москва, който съм завършил, че за пет години следване там преди време от никого не чух името на Айн Ранд. Според мен - недопустимо. Иначе, макар да беше още комунизъм, във въпросния институт прочетох за пръв път и Солженицин, и Варлам Шаламов, и Аксьонов, и Карабчиевски, и Венедикт Ерофеев, и още куп забранени автори. Професор Тарасов се посмути, но вметна: "Мисля, че тя все пак е слаб писател". Айн Ранд - също произхождаща от Русия мислителка (родена под името Алиса Розенбаум), е идеолог на обективизма, както го нарича, или либертарианството. Казано най-просто, на парадигмата - оставете хората да работят свободно, тогава бедни ще са само мързеливите. Тя е явление като философ и публицист, някои от книгите и страниците й са с поразителен заряд, а само фактът, че е един от най-четените автори в Америка, я прави незаобиколим обект на литературното, хуманитарното, дори икономическото образование днес.

И все пак - тя е само могъщ ратник срещу идеята за политически наложена социална хомогенност, а не голям художник реалист, какъвто е Мопасан. Нейните светци са предприемачите, крупните производители, честните индустриалци - така, както за социалистическите реалисти светци са жертвоготовните комунисти.



Но земята не е планета на светците



Тя е сурово място, в което мотивационните пружини на ближния лесно се извъртат от любов към завист и от идеалистична възторженост към добре камуфлирани корупционни въжделения.

Човечеството може да избере - общество без бедни и богати или общество с бедни и богати. И в двата случая обаче не е властно да направи битието идеално. Но може да налага норми и да ги спазва - все по-стриктно. Една от тези норми е - не употребявай физическо насилие. Тук Айн Ранд съвпада с Христос, с Толстой...Иначе тя казва и друго: "Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва - тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено."

Аз мисля за покупко-продажбата на бъбрек. Не си го произвел - но го продаваш. Обаче със съгласие. Тогава как е?