В онази библия на социалистическото книгоиздаване - "Направи си сам", бяха описани десетки приложения на техническия домакински ум. Днес, в държавата с умножена бюрокрация и нароени институции, гражданите са на път да напишат нова библия - "Помогни си сам". Защото в същата тази държава, която разполага с близо 100 хил. служители, работещи в системата на отбраната и вътрешната сигурност, кризите продължават да са сериозен проблем.

Отговорните реагират често неадекватно, със закъснение, търсене на извинения и виновник - омагьосан кръг на колективната безотговорност. И въпреки тромавия чиновнически апарат все повече граждани участват в акции за спасяване на хора и ограничаване на щетите от наводнения, пожари, обилни снеговалежи и дори индустриални аварии. Все повече българи се включват в различни акции за предотвратяване на бедствия и аварии...но срещат редица бюрократични пречки.

В ранния неделен следобед на 1 юли е получен сигнал за пожар в резервата Бистришко бранище на Витоша. Засегнати са десетки декари гори. Три часа след това два армейски хеликоптера вече са се запътили към огнището, което лази из източните планински склонове. И докато хеликоптерите правят първия си заход, социалните мрежи вече събират първите доброволчески отряди. Самоорганизация от първо лице, в което разтревожени планинари и екоактивисти решават да помагат за гасенето на пламъците.

"Спешно тръгвам след 15 мин. за кметството на Бистрица, където е сборният пункт за овладяване на пожара в резерват Бистришко бранище. Тръгвам натам с колата си. Ако някой иска да дойде, да ми пише до 5 мин. тук! Ако друг има кола, нека също да тръгне натам; или с автобус 98 от Хладилника", гласи съобщението на кандидат-огнеборец и събира "лайковете" на десетки потребители на "Фейсбук".

Тук не става дума само за феномена на социалните мрежи, където гражданите отдавна са обърнали гръб на институции и държава. Припомням, че интернет успя да успокои първоначалния шок от липсата на навременна информация за трусовете в нощта на 22 май т.г. Малко по-рано, през декември 2011 г., участници в един автомобилен форум (известен като сборището на БГ татковците) участваха в изваждането от преспите на закъсали автомобили край Стара Загора. Същите герои успяха да занесат и над 2000 консерви на пострадалите от наводнението в село Бисер. Заедно с още над 50 доброволци се включиха и в гасенето на огньовете в Бистришко бранище.

В същото време бюрократични недомислици пречат на доброволците да се включват в борбата с бедствия. Отново случаят със село Бисер - т.нар.



гражданска защита отказа помощта на 54 доброволци,



които са специализирани в спасяването на хора в бързи води.

Според закона за бедствията и авариите доброволните формирования могат да се включват в спасителни акции, ако имат сключено споразумение със съответната община. Столична община например набира доброволци, все едно е работодател. Всеки, който иска "да участва в аварийно-спасителни работи при възникване на критични ситуации вследствие на природни бедствия и промишлени аварии", трябва да представи на отговорната администрация: автобиография, свидетелство за съдимост, актуална снимка (тип лична карта), копие от лична карта, медицинско от личен лекар, медицинско удостоверение от лекар психиатър.

Обърнете внимание: автобиография (CV) и свидетелство за съдимост. Защо някой, който е решил да участва доброволно в спасителни акции, трябва да представя тези документи? Освен това се изисква и документ от лекар психиатър, който струва 30 лв. Заедно с другите документи кандидатстването за доброволец излиза близо 50 лв. Сумата не е голяма, но защо държавата иска пари за безвъзмезден труд?

Липсата на доброволчество в България не се изразява единствено в липсата на нежелание хората да помагат на своите съграждани или да се включват в екстремни ситуации. Сериозен проблем е липсата на условия, при които да се извършва това доброволчество. Често отговорните институции не желаят да им се пречкат разни ентусиасти, в същото време самите те действат хаотично, липсва им координация, нямат кризисен щаб или създават такъв със сериозно закъснение.



Българските институции работят с неадекватна информационна система



Винаги със закъснение, след като са плъзнали слухове и социални страхове, те решават да съобщят с недомлъвки какво се случва.

Тук отговорните лица (особено политиците) участват по задължение при борбата с кризите или за да се появят в медиите. Ще видите някой политик, качен на верижна машина с угрижена физиономия към насочената срещу него камера.

Оказва се, че по време на кризи у нас вождовете винаги са в повече. Спомнете си хаоса около взривовете на боеприпасите край Челопечене. Тогава си имахме министърка по бедствията, която се появи със закъснение и с отличен тоалет - грим, прическа и стегнат корсет. Тогава тя влезе в институционален спор с Бойко Борисов (по онова време кмет на София) кой какви отговорности и задължения има. Тази година при наводненията в с. Бисер институциите отново ни занимаваха със себе си, за това чия е вината за скъсалата се язовирна стена. Виновникът остава неизвестен. Вероятно преписката вече събира прах в някое чиновническо чекмедже.

За липсата на нормативна рамка, която да урежда, улеснява и насърчава доброволчеството, са виновни не само институциите и политиците, но и неправителственият сектор. НПО-тата живеят в сянка, само със заявката, че са коректив на властта и представляват гражданското общество. Но си остават там, в тъмното.

Българските институции си пречат взаимно.



"Гражданска защита" все не може да си намери мястото в МВР



заради безсмислените структурни реформи в силовото ведомство. Структурата ту беше изваждана от министерството, ту беше замисляна като самостоятелни отряди към общините, подчинени на кметовете. И всеки нов министър пише стратегии, реформира и преструктурира с размаха на дете, което рисува с цветни тебешири.

Междубюрократичната кореспонденция отнема ценно време за бързи реакции при бедствия и аварии. Вярно, правителството на ГЕРБ прие закон за резерва, който ще осигури допълнителна сила в борбата с бедствията. Но и в момента отговорните институции разполагат със сериозен щат. МВР плаща на близо 60 хиляди служители. Военните са близо 27 хиляди души. Заедно с другите силови институции това са близо 100 хил. души, на които данъкоплатците разчитат в кризисни ситуации. А се оказва, че този човешки потенциал не е достатъчен.

И затова се налага гражданите да си помагат сами. Това е като онази поучителна история за Неволята. Време е обаче политиците да облекчат бюрократичните пречки за участие в спасителни акции. Мен лично не ме интересува дали моят спасител има изрядна автобиография и чисто криминално минало, когато ме измъква от преспите, водните стихии или пламъците. А вас?