Струваше си да изчакам с отбелязването на поредната кръгла годишнина от рождението на Георги Димитров този път. Въпреки новите повеи при честване на юбилейни дати - отбелязването им да става по нов стил, традиционно рождението на генералния секретар на Коминтерна от 1935-1943 г., на генералния секретар на БКП от 1948-1949 г. и български министър-председател от 1946-1949 г., на "героя от Лайпциг", на "вожда и учителя на българския народ" бе отбелязано все пак на и около 18 юни. Не се забеляза никакво оживление около 30 юни, рождението му по нов стил.

Поне според съобщенията в средствата за масово осведомяване 130-ата годишнина от рождението бе отбелязана сякаш най-активно в Пловдив и Пловдивско. С изключение на проф. Искра Баева, историците на най-новото време се снишаваха през целия юни по въпроса. Никаква научна изява не беше отбелязана ни в музеите, ни в научните институти. (Моля за извинение, ако съм пропуснал някое събитие въпреки старателното ровене в мрежата.)



Не е като да няма какво да се проучва за Георги Димитров,



ако някой си мисли, че само защото трийсетина години изглеждаше, че всичко знаем вече за него. Всъщност, макар и не юбилейно, от средата на миналото десетилетие личността на Димитров предизвиква рязко засилен интерес, вече излязоха десетина научни монографии, които повече или по-малко имаха претенцията да разчистят десетилетните идеологически наслоявания при разчитане на образа му.

Изглежда, ще се наложи малко пояснение тука. Ако дълго време преглеждате, даже няма нужда да четете нищо повече от заглавията на чуждестранни исторически трудове, няма как да не установите, че България се споменава предимно по три повода (хронологически) - делото на светите братя Кирил и Методий и съдбата на техните най-близки ученици в България, движението на богомилите, продължава да се разработва научно и личността на Георги Димитров - участието му в Лайпцигския процес (1933 г.) и дейността му като генерален секретар на изпълнителния комитет на Коминтерна в периода 1934-1943 г. главно.

Димитров има не само безусловна световна известност. В доста дълъг период той е олицетворение на борбата с фашизма, символ на комунистическите идеи. Тази необикновена популярност започва като обикновена грешка на берлинската полиция, която на 9 март 1933 г. арестува Димитров поради външната му прилика с лице, което се е срещало с арестувания по-рано Ван дер Любе. Попов и Танев пък са арестувани, защото седят с Димитров на една маса в берлинска бирария. Георги Димитров остава най-известният българин, заема висок международен пост, единственият българин е, който има думата в световните политически процеси в своето време. Нито преди него, още по-малко след това, българин има такова влияние върху световния политически живот.

Истина е, че отбелязването на кръглите годишнини на историческите личности е, за да се направят идеите, противоречията и животът им достояние предимно на младите българи. Така става ясно, че тая задача е държавна предимно. Програмата за кои да е чествания се съставя с помощта на държавните органи - президент, правителство, обществени организации, ако има. В разглеждания случай обаче щеше да е нелепо да очакваме точно от тях някаква градивна деятелност за годишнината на Димитров. На днешните началници по тия места, както знаем добре вече, буйни ветрове и входирани клъстери им веят между ушите, а най-сложният свързан текст, който биха могли да проумеят без много усилия, е опростен превод на някоя сръбска чалга. Та за тях Димитров е съвсем непонятен. Прави сте, не можем да ги виним.

* * *



Дори за по-възрастните личността на Георги Димитров остава непозната



В продължение на почти половин век неговият живот и дело бяха изложени като в музейна витрина - стерилно, неподлежащо на обсъждане, почти нечовешко. Свидетелствата на тия, които са го познавали, разкриват друга личност - обаятелен за тези, с които работи, грижовен за тези, с които живее, харесван от жените. Малка скоба ще отворя тука. Не е приятно надничането под юргана на големите исторически личности, има нещо подло в това. Ако тук ще се спра и на това, то е, защото е човешко все пак. Даже ще започна точно с този дял.

Вече стана дума, че на 24-годишна възраст Георги Димитров се жени за изумително красивата си връстничка Любица Ивошевич-Димитрова (1882-1933). Младата жена е и прекрасна поетеса, интересува се от философия и литература, макар да е само управителка на модно ателие. Особено в началото на 30-те години Люба страда все по-явно от тежко заболяване, а вечно пътуващият по партийни дела Георги Димитров е все още мъж в разцвета на силите си.

В дневника, който Димитров води старателно и почти без прекъсване от арестуването си в Берлин на 9 март 1933 г. до 6 февруари 1949 г., почти всеки ден присъства едно име - Ани Крюгер. Тя се среща с адвокатите в Германия, с роднините му, изпраща му колети и пари. От думите на Димитров не остава никакво съмнение за действителния характер на отношенията им. На 6 април 1933 г. стои запис: "Написах пак на Ани [Крюгер]. (Да се успокои напълно за нашите лични отношения, тя не е била изместена [!] от друго лице.) . . ."

Отношенията им предизвикват доста дръзко изказване на Димитров пред съда по време на 35-ото заседание на Лайпцигския процес в опит да бъде злепоставен за връзката си с Крюгер: "Нека ме извини върховният прокурор, но бих желал веднъж завинаги да заявя тук, че аз не съм нито импотентен, нито хомосексуалист, а мъж в истинския смисъл на думата!".

Това изказване се посочва често, но не винаги става ясно, че намекът е всъщност за упоритите слухове, че А. Хитлер (не е вярно) и Х. Гьоринг (напълно вярно) са хомосексуални.



(Следва)



Наследство



Димитър Тренчов от Мехомия (днешния Разлог) напуска родното си място след Кресненско-Разложкото въстание (1878 г.). В радомирското село Ковачевци се жени за Парашкева Досева от Банско, която по същото време избира свободата в новосъздаденото Княжество България. Днешната къща-музей "Георги Димитров" в София е строена от Димитър и Парашкева Михайлови през 1888 г., две години след като напускат с. Ковачевци. За кратко живеят в Радомир, а после наемат квартира в София, Димитър Тренчов работи в малък калпакчийски дюкян на мястото на днешния ЦУМ.

След женитбата на 24-годишния Георги Димитров за модистката Любица Ивошевич-Димитрова, родом от Крагуевац (днешна Сърбия), на младото семейство е предоставен съвсем приличния според мерките от началото на ХХ в. първи етаж на северната половина на сградата, общо три малки помещения - спалня, кабинет и вестибюл, обзаведени с малобройни градски мебели. Родителите на Георги остават в приземието, където остават да личат следи от селския бит.

Днешното състояние на сградата на ул. "Опълченска" е аварийно. Строена със собствените сили на задружното семейство на бъдещия световен политик преди точно 124 години, широките пукнатини всеки момент могат да доведат до срутването й. За реставрацията на сградата не липсват нито експертни конструктивни оценки, нито архитектурни планове, нито пари. Не е налично само желание у ръководството на БСП, музеят е партийна грижа още от 1976 г. Всички проектни дейности по къщата-музей са извършени безвъзмездно от членове и симпатизанти на БСП. Хилядите предложения за участие със собствен труд, пари и строителни материали остават безответни, началството в БСП е безмълвно, без значение дали партията е на власт или в опозиция.

Не е много известно днес, че автобуси с туристически групи продължават да спират пред къщата-музей "Георги Димитров", за да видят една разпадаща се сграда.

* * *

Бележка на автора

Днес се изпълват точно 5 години от началото на поредицата "Истинската история" във в. "Сега". Това беше и е възможно най-вече заради значителния читателски интерес. Защото вестниците излизат заради читателите си.