Доживяхме и тоя резил за Брюксел - да спира пари на правителството на Бойко Борисов сякаш става дума за тройната коалиция на Сергей Станишев. Еврократите сигурно са полудели. Докато лидерите в Европейския съвет се надпреварват да хвалят България под управлението на ГЕРБ (източник: Бойко Борисов след завръщането му в края на миналата седмица от Брюксел), службата за борба с измамите ОЛАФ лепна за етикет на годишния си доклад, излязъл завчера, точно пример от България какво значи злоупотреба с евросредства. И добави, че е поискала спиране на 34 млн. евро от Еврокомисията плюс 25 млн. евро заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Не само това, но и накарала правителството на Гражданите за европейско развитие на България да върне взетите вече 7 млн. евро.



Срамотиите не свършват дотук



Екзекуторът, извършил финансовата ампутация, е не кой да е, а Главна дирекция "Регионална политика", надзиравана от комисаря по регионалната политика Йоханес Хан. Именно той бе разходен миналата неделя от Видин до Стара Загора и Димитровград по личната покана на премиера Борисов, за да види как правителството му усвоява европейски средства и съответно да му отправи похвали пред камерите и микрофоните на журналистите. Посланието на брюкселския гост трябваше да звучи като покана към българските избиратели да гласуват и догодина за онзи, на когото Европа има доверие.

Липсата на координация между евроинституциите е очевидна. ОЛАФ наля лъжица катран в кацата с брюкселски мед на ГЕРБ в най-неподходящия момент. В привидно беззъбия годишен отчет, където дори не се дават подробности за установените нарушения, лъснаха крайно неприятни факти. Борисов не само е бил наказан със спиране на европари, но и две години се е спотайвал, докато е заблуждавал българското общество, че подобна санкция е налагана само на правителството на Станишев. Да, заради тройната коалиция България изгоря с 200 млн. евро по ИСПА през ноември 2008 г., година и два месеца по-късно тя изгуби и 60 млн. евро също по ИСПА вече по вина на кабинета "Борисов". Разплитането на аферата показва здрава приемственост между двете правителства, които напълно заслужават пословицата "Хвани едното - удари другото".



Както всяка история и тази си има предистория



Най-голямата българска ТЕЦ - "Марица-изток 2", в началото на това хилядолетие започва да се готви заедно с цялата държава за влизане в ЕС. По образа й личат петна от социндустриализацията, които са несъвместими с европейското чистофайничество. Трябва да се монтира сероочистваща инсталация на 5-и и 6-и блок, за да не се трови атмосферата със серен двуокис. За целта още през 2002 г. се дава старт на проект по предприсъединителната програма ИСПА. Работата потегля тромаво, както подхожда на българската администрация. Първият търг за изпълнители е чак на 6 юни 2006 г., но се проваля, защото кандидатите се явяват с твърде високи цени. На 21 февруари 2008 г. е обявен нов търг, в който се включват трима кандидати: китайско-италианският консорциум "Идреко-Инсигма", полската "Рафако" и френската "Алстом". Победител с най-евтина оферта от 85 млн. евро става "Идреко-Инсигма" и решението е одобрено от ЕБВР и МОСВ. Договорът за изпълнението на проекта е подписан с консорциума през декември 2008 г. от тогавашния екоминистър в тройната коалиция Джевдет Чакъров (ДПС). "Алстом" заема второ място с предложение за 103 млн. евро, а "Рафако" остава на трето място със 109 млн. евро.

Дотук всичко изглежда наред. Половин година по-късно тройната коалиция си отива и освобождава терена за ГЕРБ. На Борисов не му остава друго, освен да усвои вече осигуреното европейско финансиране.



Проблемите идват изневиделица



Французите са разлютени, че са изместени от неевропейска фирма, базирана в Китай, която на всичко отгоре прилага тяхна технология за мокро сероочистване на димните газове, откупена обаче само с правото да бъде използвана на китайска територия. Жалбата им пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд е отхвърлена под предлог, че България не носи отговорност за търг по критериите на ЕБВР, а не по българския закон за държавните поръчки. Тогава "Алстом" се обръща към ОЛАФ и още първата проверка на евроинспекторите през февруари 2009 г. установява нередности в документацията. Отиващото си правителство на Станишев, което ближе пресните си рани от взетите му преди три месеца 200 млн. евро по ИСПА, решава да си трае и да бави проверката. Амбицираните французи усещат играта и завеждат дело срещу китайския консорциум пред Международния арбитражен съд в Сингапур, което печелят през януари 2010 г. "Идреко-Инсигма" отнася глоба от 26,6 млн. евро заради злоупотреба с лиценза. Никой в България не обръща внимание какво става в Далечния изток. Само че казусът моментално се връща в Брюксел, а оттам - в София. ОЛАФ получава съдебно доказателство, че фирмата победителка е играла нечестно на търга с неизрядна документация. Буквално за дни контролната машина на ЕС се завърта и захапва правителството на Борисов. Парите са му спрени още през февруари 2010 г.

Точно по това време той сипе огън и жупел срещу тройната коалиция, че му е оставила обран бостан, неплатени сметки, тайни анекси към държавни поръчки и пр. Всекидневните разкрития за безобразията на Станишев се съчетават с припева "На тях им ги спираха, на мен ми ги пускат", защото междувременно е подновено изплащането на пари за България от европейските фондове. Моментът е много подходящ да бъде забит последен пирон в ковчега на тройната коалиция, като бъде разобличена, че заради нейния опорочен търг държавата е наказана даже след падането й от власт. Борисов обаче взема друго решение - да поеме щафетата от Станишев и да замаже аферата с надеждата, че Брюксел би се смилил заради симпатията си към него лично. С характерния си външнополитически наивитет той праща министърката си по околната среда и водите Нона Караджова да агитира еврочиновниците, че държавата няма нищо общо с търга за техническа модернизация на държавния ТЕЦ, защото чинно се е придържала към европейските инструкции. Сиреч - вината си е на европейските институции, оправяйте се помежду си.



Това е фаталната грешка на Борисов



Неговата препоръка еврократите да започнат да вадят кирливите ризи един на друг ги амбицира да му покажат, че не е изряден. Призивите му да възстановят финансирането, защото е невинен, срещат хладен отказ, съчетан с обратен призив да се задейства българската правосъдна машина за наказване на виновниците. Следват близо две години шикалкавене. Топлоцентралата трябва да довърши инсталацията с държавни пари, за да избегне глоби заради неизпълненото задължение, поето при преговорите за влизане в ЕС. Първоначалният срок 2007 г. е изпуснат още с приемането на държавата, но след разсрочки се стига до ноември 2011 г., когато изтича последният срок. Оттогава се налага да бъдат плащани глоби по 12 000 лв. месечно. Едва в този момент правителството усеща, че е затънало здраво, и сезира прокуратурата. На 9 януари 2012 г. в Софийската районна прокуратура е образувано досъдебно производство по член 311 от Наказателния кодекс за документно престъпление срещу "неизвестен извършител", за което се предвижда лишаване от свобода до 5 години.



Обърканото правителство минава в още по-голяма потайност



Чак в началото на юни, когато ОЛАФ довършва работата по годишния си доклад, в Брюксел изтича информация, засечена от кореспондента на "Труд", за окончателно спряното еврофинансиране на екоинсталацията в ТЕЦ "Марица-изток" 2. Започнали веднъж да лъжат, министрите нямат друг избор, освен да продължат, за да не разобличат премиера си. На другия ден след публикацията Нона Караджова заявява пред медиите: "България получи писмено потвърждение, че тръжните процедури са проведени в пълно съответствие с изискванията на ЕБВР... Тъй като в момента няма окончателни доказателства за тази измама, водим преговори с ЕК да ни бъдат възстановени средствата". Нейната заместничка Илияна Василева добавя: "Нашата теза е, че българските власти са действали добросъвестно, навременно и адекватно на всичко, което се е случило".

Само месец по-късно ОЛАФ ги излага на показ пред цяла Европа като непоправими лъжци. В доклада си той пише следното: "Разследването на ОЛАФ изискваше проверки в няколко държави - членки на ЕС. То показа, че спечелилата оферта е била подготвена и внесена от победилия консорциум по начин, който е давал неточна и заблуждаваща представа за неговия опит и квалификация. ОЛАФ препоръча на Главна дирекция "Регионална политика" да спре европейското финансиране от 34 млн. евро за проекта и да поиска възстановяване на вече платените 7 млн. евро. ОЛАФ също така предаде делото на българските съдебни власти, които започнаха наказателно производство. Заключението е, че финансираните от ЕС проекти с висока стойност изискват от държавите да бъдат стриктни в своите проверки и в разбирането на подкрепящата документация, чиято задача е да представи доказани качества в съответния сектор. Само тогава може да се очаква, че ще бъде постигнато най-добро качество за парите на европейските данъкоплатци. Това важи специално за подкрепящата документация, получена от страни извън ЕС".

Приказката за заблуденото момченце в европейската гора свърши.