"Министерският съвет ще внася закони в парламента само когато са минали обществени обсъждания и имам писмени протоколи, протоколирано след обществени обсъждания, ако има нещо проблемно в този проектозакон." Гневният изблик на Бойко Борисов бе опит да се успокоят протестите на хората срещу законодателните практики на ГЕРБ. Конкретният повод бе законът за горите. Борисов се зарече министрите му да внасят предложения и законопроекти само след задълбочени публични обсъждания и след като лично са се запознали с мнението на всички заинтересовани страни.

Разгеле - управляващите най-сетне откриха правилата на демокрацията и се сетиха, че още от комунистическо време има закон за нормативните актове. Според него "изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност". Изрично е посочено, че преди внасянето на проекта за нормативен акт съставителят го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища. Освен това вносителят е длъжен да го изпрати за съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с регулиране или прилагането нормативния акт.

Към всеки проект пък трябва да има задължителни мотиви. В тях трябва да се съдържат причините, които налагат приемането на закона, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. Освен това трябва да са ясни очакваните резултати от прилагането, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Много често формално изискването за мотивите се спазва, но от тях не може да се разбере абсолютно нищо - там са навързани нищо незначещи общи фрази.



Финансова обосновка за обществената полза липсва,



но ясно прозира лобизмът в полза на едни или други приближени до управляващите. Честа практика е да се вкарват съществени промени между първо и второ четене в разрез с правилата. Това естествено води до противоречие с други закони, защото "инициативният" депутат просто е преносител на нечия воля и не си е направил труда да анализира как текстът се съчетава с останалите нормативни актове. И накрая за капак се стига до парадокса, че каквото и да предложат премиерът, правителството и отделните депутати от ГЕРБ, минава. Така за три години, откак е на власт премиерската партия, през парламента се източиха какви ли не лобистки промени. Последните примери са законите за съдебната власт и за горите. В последния момент бяха пробутани скандални текстове за генномодифицираните храни, шистовия газ, промени в закона за нотариусите, за следене на трафичните данни и какво ли още не. Когато законоблудството предизвика взрив от обществено негодувание, Бойко Борисов влиза спешно в ролята "ни чул, ни видял" и царствено разпорежда законодателният батак да се оправи.

Тази роля обаче вървеше на първата година от управлението, сега вече е късно. Паметта на българите не е толкова къса, че да забрави за грандиозния гаф в Закона за наркотичните вещества. Мнозинството даде за подписване и указ от президента вариант, който изобщо не бе приет в пленарна зала. Въпросният вариант бе обнародван и в Държавен вестник. Става дума за промяна, която разрешаваше използване на изображения на дрога за рекламни цели. Да не говорим за десетките обявени за противоконституционни закони, приети от това управление.

А някой да е чувал да се проследява



колко струва прилагането на един нормативен акт?



Едва ли. А в Закона за нормативните актове черно на бяло е записано изричното задължение "след влизане в сила на нормативния акт се проверяват резултатите от неговото прилагане".

Но премиерът и хората му предпочитат да не се вглеждат в тези "дребни" детайли. Борисов използва един и същи почин да стоварва върху главата на опозицията, на бившето Политбюро или на децата, снахите и политкомисарите от БСП всичко от законодателното хулиганство, което успее. А нещата са много прости - законодателният процес трябва да бъде изваден на светло. Може да ви звучи авангардно, но проектозаконите трябва да се публикуват не само на страницата на парламента, а и в медиите, и да се обсъждат широко, а не формално - на страницата на МС. И на всеки три месеца след приемането на даден закон да се прави проверка за неговото действие и въздействие. Да се види кой се е облажил, кой е ударен.

Ако нищо от това не се прави, е сигурно, че корумпиращото, популистко, хаотично, работещото за престъпността, нерегламентирано лобисткото законодателство или съмненията за такова ще си пробиват път в огромния поток от нормативни актове. Дали пък това не е целта?