3 юли 2012 г. Минали са 40 дни от земетресението, което разтресе Пернишко. Баба Розинка седи пред новия си дом - фургон, паркиран срещу триетажната й къща в село Дивотино, и оплаква доскорошния си покрив. Покойният й вече мъж се захванал да го гради голям, с два входа, да има за двамата синове. "Ще умра, казвал човекът, но за смях няма да ставам, да се изтепат децата ми на входа за имоти." Вдигнал мечтаната къща преди 25 години.
След труса домът на баба Розинка се превърна в емблема на щетите - голяма, бяла, хубава до нощта на 22 май, сега е разнебитена от покрива до първия етаж. Медиите се скъсаха да я показват. Синът Сашо показва заповедта от комисията, която описва щетите. В нея е записано черно на бяло - необходим е проект за разваляне на втория етаж и тавански помещения и за възстановяване на етажа и покрива. Общо 15 къщи в най-пострадалото от земетресението село са с предписание за пълно или частично бутане. Но според Лариса Михайлова, протоколчик на обществения съвет за разпределяне на помощите в селото, излизат още.
В понеделник три от тях вече са изравнени със земята
Дошли багер и фадрома да бутат и дома на баба Розинка. "Малко се скарахме даже с кмета, защото той искаше да я бутаме с машини. Това е ужас, варварско - една къща почваш да я блъскаш и накрая да я събираш с фадромата", описва картината Сашо. А и как да се запази здравият етаж?!, не разбират Розинка и синът й. И защо трябваше да се чака 40 дни, това са "изгорели" за работа дни, допълва Сашо.
"Събаряме, пиленце, но през ръка всичко да мине. Не да стане всичко на пепел и они да си накривят капите и да си одят, а я да вием тука. С какво ще я направя после? С какво ще я покрием, като счупят керемидите, дървения материал?", плаче баба Розинка. Семейството вече се е примирило, че повече голям дом няма да има. Разчита със спасения материал да да покрият първия етаж и да се приберат в дома си.
Баба Розинка е една от 25-имата най-тежко пострадали от Дивотино, които са получили дарение по 1000 лв. от ГЕРБ във вторник. Още 10, които са определени за подпомагане от обществения съвет на селото, но по неясни причини са изпаднали от окончателния списък на съвета към областния управител, трябва да получат пари в петък. Благодарни са за помощта, но не разбират защо за едни с къщи за събаряне са определени 1000 лв., а други взели по 2000 лв. Общественият съвет на селото искал сумите да са по равно, казва Лариса Михайлова. Нейният вуйчо Валентин Мирчев също е с предписание за събаряне и е сред десетимата отпаднали от първия списък. Живее във фургон в двора си, а в палатка е сложил част от покъщнината.
"Това, че на някои от къщите са дадени повече пари, е защото тези хора са предприели необходимите мерки и са започнали възстановяване, докато другите стоят и чакат нещо да се реши отнякъде. Пример веднага бих дал с Васил, който се прибра от Прага, за да си направи ремонта, да свърши и да се върне отново в Прага. Това са хората, които заявиха, че ще правят сватба и всички пари, които са си заделили за сватбата, са си ги вложили в ремонта на къщата", обяснява областният управител Иво Петров, който е и член на ГЕРБ.
Оказва се, че такава е волята на дарителите от ГЕРБ - да дават на по-активните.
Но логиката е странна
Как някой да започне нещо, ако няма никакви средства за това? И ако е обещано държавата да уреди бутането, защо хората да влагат пари, които после ще им трябват за градежа? Кашата съвсем се забърква и след препоръката на областния управител тези с предписание за събаряне да не го правят, преди да излезе становището на междуведомствената комисия какви суми ще решат да възстановят.
"Това, което се дава като становище от комисиите, които правят огледи, може да се разглежда от междуведомствената комисия чисто субективно. На една комисия решението може да е къщата да бъде съборена, а в същото време може да мине друга комисия, която да каже: "Не, тази къща може да бъде укрепена. Тук е лошото, че хората стоят в разкрачен стоеж и не знаят на кого да вярват. Аз затова сега казвам, наистина, където има предписание за събаряне, да се изчака да се види какво ще реши междуведомствената комисия. Какви пари ще бъдат отпуснати", твърди Петров. Само че от 15 определени вече за бутане къщи, само 4 са с оценка на междуведомствената комисия в първата заповед. Втора има, но още не е обявена. Другите собственици хем трябва да чакат, хем ги наказват, като им режат даренията, понеже нищо не правят.
Първият списък с решенията на междуведомствената комисия за отпускане на средства за възстановяване пък направо шокира жителите на Дивотино. Там почти еднакви според тях къщи, определени за събаряне, се оказват с драстични разлики в оценките на щетите - от 18 000 лв. до 38 000 лв. Другите 4 къщи, вече с отпуснати средства за възстановяване, са с много по-леки щети. А двете дори са на един собственик. Той получава 3700 лв. (за стара къща) и 2000 лв. за жилище. А според правилата на междуведомствената комисия може да се обезщетява само едно основно жилище. Местните говорят, че по тези къщи има щети, но колко сериозни са те говори и фактът, че дори комините не са им паднали. "Това е най-гадното. Аз да съм на тяхно място, ще ме гризе съвестта", казва баба Розинка.
В същото време Лариса Михайлова научила от областния управител Иво Петров, че вуйчо й Валентин ще вземе за порутения си дом едва 1500 лв. при 12 000 лв. оценка от общинските оценителни комисии. "1500 лв. за ремонти може и да са много, но как да се вдигне дом с тях?!", пита Лариса. Знае, че втората заповед, в която е вуйчо й, вече е издадена, но още не е оповестена. "Сигурно ще я видим, като минат 14 дни, защото толкова е срокът за обжалване според адвокати", предполага тя.
Иван Иванов, който също е част от обществения съвет на селото, няма предписание за събаряне, но е категоричен, че къщата му е пред рухване. Той вече е вкарал 2000 лв., за да я укрепи доколкото може с колони.
И за него пари от ГЕРБ при първия транш нямаше
Получил е информация, че междуведомствената комисия му отпуска малко над 4000 лв. при оценка от над 8000 лв. от общинската комисия.
Огромните разминавания в обезщетенията за почти идентични щети и домове само подхранват съмненията на местните, че общинските комисии работят на принципа "мой човек". "Чух хора да се оплакват, че комисиите работят според "този ми е приятел, онзи ми е роднина". Пишат се по-големи щети", казва Лариса. Оплакванията пред медиите също вдигали оценките.
Институциите естествено си прехвърлят топката. Областният управител Иво Петров се сети за оценката от 1500 лв. за къщата, която трябва да се събори, но се оправда, че решението е на междуведомствената комисия. Обясни процедурата как общински оценителни комисии правят огледи, комплектоват документите и общината ги праща в нея. Пък там само по тях гледали и преценявали колко да отпуснат. Кметицата Росица Янакиева обаче твърди, че тя е едва ли не като пощенска кутия - получава молбите, праща комисиите да оценяват и препраща всичко в междуведомствената комисия. Няма право на никого нищо да откаже. И препрати към междуведомствената комисия да обясни защо един собственик взема обезщетение за две къщи и защо оценките за къщи за събаряне са с разлики от 10 пъти. Тази комисия е на практика нелегална, няма пресцентър, няма интернет страница, не подава информация.
Земетресението в Пернишко показа колко безсилна е администрацията да действа организирано при бедствие и да ограничава злоупотребите, като прехвърля отговорностите от институция на институция. Дори за раздадените по 325 лв. социални помощи се оказа, че има семейства, които са се уредили с по няколко. В Дивотино знаят за няколко случая, в които живеещи под един покрив са получили пари за всеки над 18 г., който се води отделно семейство.
Областният Иво Петров обаче оправдава хаоса с манталитета на българина да гледа все в паничката на другия и да се води от принципа "Аз не сакам да съм добре, искам на Вуте да му е зле".