Който е ходил в Букурещ, несъмнено е бил впечатлен от свежите цветове, еднаквата дограма и балкони на сгради, редом с които има същите по форма, но много по-грозни от нашите панели и ЕПК с цвят на стар цимент.

Освен че започнаха със 7 години по-късно от румънците санирането на старите си блокове, българите - макар и по-бедни, ще заплащат операцията много по-скъпо. Българските собственици ще трябва да покриват 50% от разходите (напоследък се обещава този дял да падне до 30%), докато в Румъния - в зависимост от града



личното участие варира от 0% до 20%



За сметка на това обаче, неспособността или нежеланието на управляващите да осигурят по-изгодни финансови условия и подготвяното поредно източване на пари от гражданите към банки и фирми, се представя като благодеяние и успех.

Открай време у нас предпочитанията се насочват към грандиозните инфраструктурни проекти - болест, преживяна от съседите в най-тежката й форма по времето на Чаушеску. Днес в София се инвестира главно в метро и инфраструктура за сметка на санирането, което може да намали поне с 30% разходите за отопление и да европеизира облика на града. След Чаушеску никой от румънските политици не се осмелява да лансира грандомански идеи. Те са оставени на големите компании, които инвестират във внушителни административни сгради, молове и хотели.

Ако през 2008 г. кандидатите за районни кметове в Букурещ печелеха избиратели с обещания за асфалтиране на квартални улици, изграждане на паркинги, минипаркове и нови тротоари, в кампанията за тазгодишните местни избори



шлагерът бе безплатното саниране



На много места победиха кандидатите на управляващия Социално-либерален съюз. Най-популярните им предизборни лозунги - "Топлина в домовете", "В първи район зимата ще стане лято", "Всички блокове на пети район - готови за 12 месеца", "За една година - колкото през предишните три", звучат доста ретро, но привлякоха и по-младите избиратели.

Голяма част от финансовото участие на държавата и кметствата идва от европейските фондове и заеми. Участието на румънски банки е сравнително малко.

Освен топлоизолация на стените санирането включва смяна на външната дограма - прозорци и врати на балконите, нова хидроизолация на покривите и укрепване на основите и мазетата на сградите, демонтаж и монтаж на съществуващите климатици. Там, където балконите са остъклени, се прави ново остъкляване в хармония с новия външен вид на сградата.

В Румъния изпълнението на програмата за енергийно обновяване на сградите, строени през периода 1950-1990 г., започна през 2005 г., но получи развитие едва след 2008 г.

През последните 4 години в столицата бяха санирани общо 800 сгради. Парадоксално, но някои от кметовете предпочитат да се откажат от финансирането, осигурено от Министерството на регионалното развитие и туризма, заради бюрократичните пречки, които бавят процедурите за получаване на европейски пари. Според тях най-лесно се получават средства от Европейската инвестиционна банка - досега са взети 125 милиона евро, които са достатъчни за проектите до края на 2013 г.

Процедурата е следната - асоциация на живущите гласува искане до районния съвет, прави се енергиен одит, подготвя се технико-икономически проект, който се изпраща за одобрение в Министерството на регионалното развитие и туризма. Самото саниране продължава няколко месеца.

След като при първите търгове в отделни градове се е получила значителна разлика в цените на едни и същи строителни работи, намирисваща на корупция и комисиони, през 2008 г.



максималните цени бяха лимитирани



чрез въвеждане на ценови стандарти. Търговете се организират от местните власти, а не от правителството.

През 2012 г. в 5 от 6-те столични района ще бъдат санирани безплатно 1068 жилищни блока, в които живеят една десета от столичани. Само във втори район, където през последните 7 години са били обновени 265 сгради, през тази година трябва да бъдат завършени 845. В четвърти район на Букурещ тригодишната програма (2012-2015) предвижда санирането на 320 сгради да се финансира изцяло с пари на кметството - общо 568 милиона леи (около 250 милиона лева). В 5-и район до края на годината ще бъдат завършени 253 сгради, също финансирани изцяло от районното кметство. В 6-и район планират да завършат през тази година 273 сгради с 300 милиона леи - част от които заем от Европейската инвестиционна банка.

За сравнение, у нас сградите, за които е осигурено финансиране, са едва 180-200. Досега само 10 сдружения на собствениците са подали официални искания. Главната пречка е, че има собственици, които дори при най-добро желание



не могат да отделят пари за саниране



При 5000 лева кредит необходим средно за едно жилище, реално банката ще прибере за 7 години повече от 6600 лева. При това у нас не се говори за смяна на всичката дограма, на остъкляването на балконите, ремонтиране на покривите и мазетата.

Не всичко в Румъния върви по европейски. На места собствениците се оплакват от некачествена работа. Там, където санирането е безплатно, собствениците нямат право да участват в комисиите за контрол върху качеството на строителните работи. От опозицията обвиняват управляващите, че уреждат свои фирми чрез нагласени търгове. И въпреки това работата върви далеч по-успешно, отколкото в България.