През последните няколко десетилетия татуировките върху кожата станаха част от пейзажа в повечето страни по света, като вече трайно си извоюваха място под слънцето, понякога дори като част от изкуството. Напоследък обаче тази мода се среща на всяка крачка, особено в летния сезон, и вече е цял късмет да видиш сред младите компании някой без подобна рисунка. Може би затова в тези слънчеви дни не се възхищавам така от никого, както от хората, които в последния момент са взели решение да премахнат татуировката си. Това обаче не е лесна задача, дори е много сложно, защото щом сте поискали да си направите подобна рисунка, значи сте го обмисляли доста дълго време, ако не и с години. И решението наистина е много лично, тъй като всеки, който е имал такава дилема, постоянно се е колебаел между "да" и "по-скоро не". Дори още да не е избрал каква точно татуировка иска да си сложи, вече се е радвал, че скоро ще стане част от племето на татуираните. А да се вземе решение дали да ти нарисуват широк бордюр на рамото или някаква келтска глупост също не е лесно.

Като цяло едно не много голямо изображение на ръката изглежда доста забавно. Но най-модерни в момента явно се смятат рисунките върху кожата, които изглеждат



като истински тапети



Това значи татуси, които заемат цялата ръка, част от гърба, понякога от гърдите - всичко да е смесено и най-важното пъстро, за да се набива на очи. Поне така смятат жените, докато момчетата много обичат монохромните изображения с цвят на индиго. На мен, като човек от другата страна на тази мода, тя носи и друг проблем. Седиш си например в метрото или в някое кафене, показваш "своите картинки", които обаче не са котви и кръстове на залез слънце (както беше преди време), и ако някой любопитен се опитва да разбере какво представляват татуировките, може да възникне проблем. Понякога картинките наистина са много интересни и за да разбереш какво всъщност представляват, трябва дълго и съсредоточено да се вглеждаш. И точно тук "собственикът им" се обръща гневно и пита: "Какъв е проблемът?" Пълен идиотизъм. Хората сами са решили да приличат на илюстрирана книга, а когато искаш да разгледаш картинките, изглеждаш глупаво. И тъй като никога не знаеш на какъв човек можеш да попаднеш, отговаряш: "Няма проблем."

Това важи с особена сила за Хамбург. Защото, без да искаш, може да предизвикаш някого, който хем се е подложил на истинско изтезание, за да покрие тялото си, хем се прави, че това не засяга никого. Евентуалното приветливо извинение за взирането може да звучи: "Ти си станал доста пъстър."

Преимуществото на съвременната мода на "подобни тапети" се състои в това, че в повечето случаи не трябва да се избира даден мотив. Цвете, футболист, някакъв носещ късмета талисман или дори пералня - за всичко има място и всичко може да се смеси. И тук отново се появява чувството на възхищение, тъй като трудно се противостои на подобна съблазън. Само трябва да си кажеш: "Това е яко, ще я показвам на всички. Ще действам по-решително."



Новата мода е между коляното и стъпалото



Най-интересното е, че всичко, което се нарисува на кожата, автоматично се смята за шедьовър или най-малкото вече е част от истинското изкуство. Изключение явно правят малките и много лични картинки, които избират да си правят преди всичко жените - делфини, слънце, лилии, китайски йероглиф на щастието и други подобни. При повечето от тях това все пак е свързано с особеностите на характера. Ключовата дума тук е "личност". Много ли от мъжете се питат всеки ден за какво всъщност са им краката? Със сигурност много по-малко от жените, но напоследък представителите на мъжкия пол намират един отговор - за да си направят татуировка. За да се запълни скучното пространство между коляното и стъпалото с послание към света, а и явно, за да станат мъжките крайници по-красиви. Последната мода в това отношение са мускулестите прасци, където най-често се появяват татуси с изобразено лице. И не винаги става дума за това на някое неземно красиво момиче, но и за муцуните на вълци или дебели кучета. Много мъже и жени пък предпочитат семейния фолклор и с удоволствие изобразяват там своите деца. Стига се обаче и до странни решения. Наскоро това се случи с една дама, която реши да си направи татуировка на своето двегодишно дете, докато седеше на брега на Елба край Дитмаршен. За да няма объркване, тя дори написа името му - Паскал.

Оттук идва обаче и въпросът



какво да се прави с другия крак,



за да има все пак някаква симетрия. Повечето хора явно успяват да издържат на импулса да си нарисуват и другия прасец. Така възникна модата за татус само на единия крайник, което стана страшно популярно. Едно от обясненията е, че е доста трудно да се измисли някаква паралелна рисунка и не трябва да се бърза, тъй като резултатът може да се окаже още по-ненормален. Например, до лицето на сина на госпожата от Елба да се появи тази на неговата баба или кървавата мутра на дявола, което ще определя през остатъка от живота ви каква личност сте.

Затова съм в пълен възторг от това, че има хора, които независимо от съществуващата мода и нагласи казват "не" и се отказват да си татуират снимките на баба си и не желаят да са повече част от това робуващо на модните тенденции общество. Аз все пак разбирам и дори съжалявам, че повечето хора, особено младите, все по-лесно се поддават на съблазънта да покрият цялото си тяло с татуси и затова се налага да взимат постоянно нови решения. Защото веднъж започнали, повечето трудно успяват да устоят на изкушението да си направят още една и още една, докато имат свободно място на кожата си. Това дори понякога ми прилича на алкохолиците, които държат в ръка пълна чаша и трябва да вземат съдбовното решение дали да я изпият или не. Така и вие почти всеки ден трябва да взимате решение по кой път да тръгнете. Затова не ви завиждам. Особено след като новият хит е свързан с нанасянето на изображения на членове на вашето семейство върху тялото ви. На този фон разсъблечените момичета от различните реклами по билбордовете изглеждат доста старомодно.