ВИЗИТКА: Доц. д-р Стефан Петранов е дългогодишен преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" по макроикономика, микроикономика, теория и управление на инвестициите. Преподавал е също така по програми на Делауеърския университет (САЩ), Университет Еразмус (Холандия) и Висшето училище по застраховане и финанси. Основател е на Института на дипломираните финансови консултанти, а сега е член на управителния му съвет. Член е на Консултативния съвет на БНБ, както и на Националната комисия по корпоративно управление. Част е и от екипа на Асоциацията на индустриалния капитал.
- Г-н Петранов, защо дори и след свързването на касовите апарати с приходната агенция България продължава да бъде на първо място по сива икономика в целия ЕС?
- Да, смята се, че страната ни има най-голям дял в сивата икономика, но важното е, че в сравнение с предходни години има безспорно подобрение. Решаването на проблемите на сивата икономика отнема време и няма как да стане от днес за утре. Сивата икономика е много инерционно явление - веднъж породена, тя много трудно се преодолява, затова дори и да се вземат мерки, не е реалистично да се очаква рязко и бързо подобрение. Освен това свързването на касовите апарати с приходната агенция стана за повечето фирми в началото на 2012 г., а стойностите на нашия индекс се изчисляват на годишна база и отчитат състоянието към 2011 г.
- В кои сфери бележим напредък?
- Според последния доклад за неформалната икономика в България бележим напредък преди всичко в областта на акцизите върху тютюневите изделия и алкохола. Напредък има и на пазара на труда - все по-малко хора работят без трудов договор или с фиктивни контракти. Това не означава, че няма такива - има, но те са по-малко в сравнение с преди. Причините за това са различни - подобрението при трудовите договори е заради засилените проверки от страна на Инспекцията по труда, които зачестиха в рискови от гледна точка на сиви практики отрасли като строителство и туризъм.
При акцизите за алкохола голяма роля изигра въвеждането на измервателни уреди за количествата, които се произвеждат. Те са подобни на тези, които бяха въведени и за производителите и търговците на горива, и доведоха до същия ефект - изсветляване. Според нашия индекс най-разпространеното нарушение е неиздаването на касови бележки в сферата на услугите. Там ситуацията е по-сложна, отколкото при стоките, защото при тях отчетността е съвсем друга. На второ място може би е работата на фиктивен трудов договор.
- Какъв е делът на сивата икономика и с цялата условност на това колко губи държавата?
- Няма как да се измери съвсем точно нещо, което се крие. За сивите практики ние съдим единствено по косвени статистически показатели и по анкетни проучвания. Това, което правим в нашите изследвания, е да оценим честотата на разпространение на дадена сива практика, но какъв е нейният дял към икономиката като цяло, едва ли може да се каже с точност. Ако кажем например условно, че 20% от хората работят без трудов договор, дали това съответства на 20% от БВП, зависи от това какво точно работят тези хора - дали са ангажирани в дейности с висока добавена стойност, или в такива с ниска добавена стойност. Със сигурност обаче държавата губи много от всички сиви практики. Ако говорим за данъци и осигуровки, вероятно България губи около 8-10 млрд. лв. годишно. Това не са никак малко пари.
- Като че ли борбата със сивата икономика в туризма, строителството и здравеопазването е най-трудна. Защо?
- Ситуацията в тези три бранша действително не е добра от гледна точка на сиви практики и те често се изтъкват като най-проблемните сфери. Това е така, защото става въпрос за услуги при туризма и здравеопазването, а производството и реализацията на услугите се проследяват по-трудно. При строителството има и други фактори като сезонна заетост и криза.
- В такъв случай как тези сектори могат да станат по-проследими?
- Един от възможните начини е да се регулират фирмите, които работят в сферата на услугите, като се обложат с патентен данък. Преди време имаше подобна практика, но тя бе изоставена заради трудностите при определянето на този налог, така че той да е справедлив и да отразява действителното състояние на фирмите. Разбира се, подобна мярка най-вероятно няма да се приеме добре от всички в бизнеса, но каквито и мерки да се предприемат, тези, които работят "на сиво", няма да се съгласят. И в това няма нищо чудно -няма икономическа мярка, която да е еднозначна, да решава всички проблеми и да се приема радушно от всички.
- Как гледате на идеята и т.нар. вендинг машини - автоматите за кафе, закуски и т.н., също да се свържат с приходната агенция?
- Смятам, че те също трябва да имат онлайн връзка с НАП. Това, че не са свързани в момента, създава предпоставки за сиви практики. Не казвам, че всички крият приходи, но все пак има и такива фирми. Освен това няма логика всички останали, които правят касови продажби, да бъдат свързани с данъчните, а само вендинг машините да не са. Трябва да има равни икономически условия за всички фирми.
Като цяло порочните практики се дължат отчасти и на това, че хората нямат достатъчно добра данъчна култура и не разбират проблема.
- Как се отразява сивата икономика на чуждестранните инвеститори?
- Това отблъсква инвеститорите. Фирмите, които работят "на сянка", имат конкурентни предимства пред изрядните, защото имат по-малко разходи. Това означава, че инвеститорите у нас трябва или също да започнат да крият оборотите си, за да бъдат конкурентни на останалите, или да се борят често пъти с некоректна конкуренция.
- Сякаш изглежда по-лесно да се приравнят с останалите, отколкото да водят една почти изгубена битка...
- Всичко зависи от инвеститорите - някои се примиряват и също минават на сянка. По-големите от тях, които имат сериозни правила за работа, просто се отказват и не идват. И едното, и другото обаче не е добре за нас.
- В такъв случай как може да се подобри инвестиционната среда, като изключим спорните идеи за раздаване на пари в брой за нови работни места?
- Вероятно ще бъде полезно компаниите да се ползват с определени облекчения при инвестиране, но големите проблеми са в други сфери. Пречките пред инвеститорите в момента са преди всичко в областта на съдебната система, работата на администрацията и корупцията. Големият дял на сивата икономика също има съществено значение, разбира се. Сериозен остава и проблемът с решаването на различни търговски спорове. Например един процес по обявяване на несъстоятелност трябва да е бърз - иначе стойността на активите на дадена фирма намалява и проблемите се заплитат още повече. В България средната продължителност на такива дела е 2-3 г., а понякога дори и повече. За сравнение - в други страни подобни процеси протичат много бързо - за няколко месеца, което в България е практически невъзможно.
|
|