Решенията на европейския връх (срещата на шефовете на правителствата на 27-те държави от ЕС от 20 юни) взривиха одремания елит академични икономисти, от десетилетия сенилен и конформистки поддаващ се на всяко политическо чудо. Дузина изявени имена, предимно на учени финансисти, говорещи немски език, се подписаха под извода, че Европа тръгва по грешен път. Изстреляха словесни фойерверки за "апокалипсис на еврото", "бездна на дълга", "сриване във финансов колапс". Припомниха прокобите от Шпенглеровия Untergang des Abendlandes ("Упадъкът на Запада", неточно превеждано "Залезът на Европа"). За да схванем причината за паническия ужас, обзел учения сонм, нека припомним
какво решиха евролидерите
Ще оставим настрана тъпите заклинания за "повече Европа" и нуждата от "политически и фискален съюз", защото отсега е ясно, че на напъна за федеративна Европа противостоят мълчаливи, но твърди и решителни мнозинства - от страни - членки на ЕС, от политически сили в Европарламента и в отделните държави. Взето бе важно решение - Европа вече ще спасява банките, без да се ангажира със спасението на закъсали държави вкл. от еврозоната. Зовът за "банков съюз", т.е. за наднационален общоевропейски банков надзор, е само словесна гарнитура към това ключово за финансите на еврозоната решение. Новият модел за "спасяване" гласи, че Европа (т.е. държавите кредитори) занапред ще прави изкуствено дишане на "структуроопределящите" трезори, но ще зареже затъналите в дълг държави да фалират. Така ще е възможно еврозоната, общата парична система, да работи дори и след като фалират една или повече държави членки.
Живи банки във фалирали държави -
това е начинът страните кредитори да загърбят непосилния ангажимент да плащат издръжка на немощните си съседи, на раздутия им чиновнически апарат, на социални фондове, всевъзможни програми и бонуси. С това е разчистен пътят за драматично свиване на потреблението във всички страни, които изпаднат във фалит. Разпознавате ли класическия "български модел" за финансова стабилизация? В същото време, когато се разпадат социалните системи, когато ще колабира и ще се декапитализира реалната икономика, когато цялото националното богатство ще се обезценява обратно пропорционално на растящите лихви, банковата система ще се поддържа в изправност и работеща, защото иначе ще се разпадне общата парична, платежна и кредитна система на еврозоната. Тази поддръжка на банките няма да е даром, а най-вероятно ще преминава през процедура за
транснационализация на банките
Ще обясня "транснационализацията". Кредиторите в Европа не питаят капка алтруизъм. За техен говорител напоследък е назначено правителството на Финландия, което прокара (с единодушната подкрепа на страните донори) принципа "пари срещу контрол". Захарните слова "европейска солидарност" бяха позагърбени заедно със съпътстващите "свободи" и пр. acquis communautaire. "Пари срещу контрол" в светлината на план за "директна подкрепа за банките" значи: капиталовите инжекции за големите банки в закъсали страни ще идват пряко от фондовете на ЕС чрез новия ЕСМ (европейски стабилизационен механизъм). За отпуснатите пари ЕСМ ще взема акции от "спасяваната" банка. Същото като познатата национализация на трезори, но контролът преминава пряко на транснационално ниво в ЕС. Затова наричам процеса "транснационализация" и се обзалагам, че той тепърва ще ни поднесе ужасяващи изненади - макар че ми е бедна фантазията какви свойства ще покаже адската амалгама от брюкселска и банкова бюрокрация. Транснационализацията ще е обратима по германски: акционерите и шефовете на инжектирани банки ще могат да върнат помощите (ведно със сочни лихви) и да си възстановят контрола върху банката.
Икономистите бунтовници са късогледи
колкото европейските политици и техните придворни журналисти. И трите групи дърдорковци не виждат дълбокия поврат във финансовия сектор при новия спасителен модел. Учените икономисти сълзят и се гневят, че "банковият съюз" и "пряката помощ за банки" ще хвърлят лошите дългове на ленивите южноевропейци върху прилежния, трудолюбив, немскоговорящ данъкоплатец (да, ама това е единственият начин да спасят влога на същия немскоговорящ спестител, който изчезва, ако фалират не само калпавите южняци, но и кредиторите им, вещите нордически банкери). Политиците в страните донори са щастливи, че новият модел им спестява трилиони разходи за поддържане на неефективни държави. Колегите им от фалиращи страни мрат от радост, че новият план ги спасява от диктата на "тройка" надзорници. Пресата кой знае защо се радва, че длъжниците в ЕС са "надвили" страните кредитори, а Испания и Италия наложили нов ред за спасяване на Германия. И само старият бундесканцлер Хелмут Шмидт видимо разбира, че този нов ред създава неизмерими днес предимства за стопанския и политическия елит в родината му. Легендарният лидер на германските социалисти най-твърдо подкрепи канцлерката консерваторка Меркел. Социалист - да, ама германците му викат и "дърт Билдерберг". Те, Билдербергите, разбират от финанси.
