Вече всички знаят, че управлението на ГЕРБ удължи живота на българина с една година. Премиерът смята, че това явление се дължи на качествените хранителни продукти, които появили се след въвеждането на купища стандарти - за месото, млякото, хляба, лютеницата... "Здравословно" е и любимата дума на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, който редовно обяснява с нея скока в цените на продуктите от първа необходимост. Вторият е абсолютно прав, министър-председателят обаче - не съвсем.

Няма спор, че през последните години



в магазините се появиха какви ли не боклуци



- 20-годишни мърши, сирене от палми, кренвирши от рога и копита, но и от месо. И че трябва да се засили контролът, за да не могат всякакви мошеници да печелят от здравето на българите. Избраната от управляващите тактика обаче е по-скоро ПР и изобщо не се е отразила нито на хранителните навици, нито на здравето на българите. Какво се получи досега?

За няколко месеца Министерството на земеделието и храните успя да създаде стандарти за три основни храни. Първо беше въведен стандартът "Стара планина" за месните продукти, след него - Български държавен стандарт за млечните, а накрая -- стандартът "България" за три вида хляб. През пролетта на следващата година ще се стандартизира и лютеницата. Според шефа на Агенцията по храните Йордан Войнов идеята е човек да има избор - досега всички стоки били класифицирани в една група и потребителите били убедени, че всички стоки са с ниско качество. С утвърдените стандарти целта беше да се разграничат стоките от по-нисък и по-висок клас. "Като цяло потребителите, които искат да са сигурни в качеството на храните, които купуват, търсят произведените по стандарт храни", обясни Войнов.

По данни на Агенцията по храните за първите три месеца на годината близо



8 хиляди тона храни по стандарт са произведени



у нас. Най-много са продуктите под логото "Стара планина" - над 3500 тона, следвани от хляба "Утвърден стандарт България". БДС за млечните продукти, кисело мляко и българско саламурено сирене засега отстъпва - с не повече от 900 тона на пазара. А с чисто новия стандарт за лютеницата са били отличени малко над 100 тона продукция.

Въпреки шумно рекламираното начинание след краткия начален интерес има отдръпване на клиентите от продуктите. Производителите на месо например отчитат огромен спад в търсенето в сравнение с 2010 г. Изследване на голяма хлебна фирма за потребителските нагласи пък показва, че няма никакъв интерес към стандартизирания хляб. Магазините също отчитат спад в търсенето на продуктите - по-малките изобщо



не ги зареждат, защото няма кой да ги купува



Обяснението е, че продуктите по стандарт са скъпи, а и по-нетрайни, защото в тях не се влагат обичайните стабилизатори. В хипермаркетите продукти по стандарт се намират по-лесно. Според Милена Драгийска Денчева, управител на "Лидъл", има определена клиентска група, която устойчиво търси продукти по стандарт за качество. Тази група е склонна да плати и доста по-висока цена в името на гарантираното качество.

"По-високите цени са логични. В случая става въпрос за хранителни продукти от високия ценови клас, за които има определени, конкретни изисквания за качество на влаганите при производството им суровини, а това е свързано и със съответни разходи за бизнес операторите", коментира за "Сега" д-р Войнов. Отдръпването на клиентите обаче очевидно се е отразило на плановете за разширяване на гамата от стандарти. Преди година земеделският министър въодушевено обясняваше, че ще се въведат подобни стандарти за всички видове храни. Сега Войнов признава, че



не се работи по нови проекти поради липса на интерес



Имало само една идея от пчеларите за стандарт за меда, но все още няма яснота по въпроса. "Показахме правилната посока, сега при желание от страна на потребителите и изявена готовност от страна на съответните браншови организации БАБХ е готова да сътрудничи и участва в изготвянето на стандарти за храни, но инициативата трябва да идва от тях. Ние направихме стандарти за основните храни, за останалите продукти чакаме инициатива от бизнеса", обяснява Войнов.

Въвеждането на стандартите не отговори на основния въпрос на клиентите -



действително ли има разлика в качеството



на произвежданите по стандарт продукти, или това е само повод за увеличаване на цените от производителите? И ако е последното, то тогава веднага възниква съмнение за намеса на държавата в пазара в полза на определени фирми и "невидима" спекула. При една нормална пазарна икономика не е необходимо държавата да следи и определя кой какви продукти ще произвежда - пазарът определя търсенето и предлагането, той кара фирмите да се борят за клиентите си, да въвеждат добри практики, да се стремят към възможно най-високо качество при минимални цени. А ролята на държавата е да гарантира качествен контрол. Точно това не се случва у нас.



---------------------------------

ЗАТИХВАЩ ИНТЕРЕС

--------------------------------

Данни от изследване на агенция "Прагматика" в края на миналата година показват, че само 38.8% от населението са доволни от продуктите с лого "Стара планина". Само година по-рано положителен отговор дават 74% от запитаните. Тогава за още непознатите продукти 60% от потребителите казват, че са склонни да купуват от продуктите по стандарт, а почти 40% твърдят, че биха купили, за да опитат. Първоначалният ентусиазъм бе смачкан от последвалия през есента на 2010 г. (само няколко месеца след въвеждането) скандал с наличието на соя в продукти по стандарта. Набедените от министъра на земеделието и храните фирми бяха оневинени от германска лаборатория, но горчивият привкус за нещо нередно остана, смята Юлиан Добрев, директор "Изследвания" от "Прагматика". В края на същата година половината от запитаните твърдят, че ще бъдат по-предпазливи в избора си на храни по стандарта. Една година по-късно, през ноември 2011 г., интересът към продуктите с логото "Стара планина" рязко пада - твърдите им фенове са 13%, а почти 53% са спорадични купувачи, сочи Добрев. Най-купувани са каймата и кренвиршите по стандарт, по-малък е интересът към луканковите деликатеси. През 2010 г. 44.7% от запитаните твърдят, че няма съществена разлика в качеството на тези продукти, а през 2011 г. те вече нарастват до 53.4%.

Няколко са причините за затихващия интерес към "Стара планина", посочи Добрев. "Една от тях е втората вълна на световната икономическа криза, която накара българите внимателно да следят за разходите си. И още - липсата на яснота по въпроса какво означава качествен продукт, което за съжаление никой не се опита да разясни. Месопреработвателите не защитиха своя труд. Действията на правителството не бяха адекватни и не успяха да подкрепят създателите на стандарта и компаниите, които искат да го спазват. Така нещо добро не проработи на практика. Затова 80% от фирмите, които са получили лиценз за производство по стандарта, не го използваха", обобщи Юлиан Добрев.

Само от компаниите зависи колко от тях и докога ще произвеждат по стандарт. "Възможно е да се стигне дотам малък брой фирми да трябва да покрият интереса на тези 13% твърди фенове на "Стара планина" и това да се окаже добър бизнес. Един стандарт или един закон сам по себе си не може да промени отношението на масовия потребител към качеството на храните и културата на хранене на българина. Промяната ще стане благодарение на компаниите, а не с един стандарт, един закон или една наредба", обобщи Юлиан Добрев.

Директорът на БАБХ Йордан Войнов обаче е оптимист и смята, че рано или късно потребителят ще почувства разликата между стандартизирана и "нормална" храна. "Ефектът от използването на националните стандарти при производството на храните ще се почувства на пазара едва след 3-4 години, когато всички по веригата осъзнаят плюсовете от налагането на висококачествените продукти на пазара", казва Войнов, позовавайки се на опита на европейските ветеринари, които са насърчили българските инспектори по въвеждането на вътрешни стандарти за качество. "През последните години за съжаление е променен вкусът на редица традиционни за страната продукти, затова и младите хора не могат да направят съществената разлика с това, което се произвеждаше преди десетилетия", коментира още Войнов.



----------------

ХАРЧОВЕ

-----------------

Българинът харчи най-много за храна от всички европейци - 1/3 от заплатата, сочат данните на НСИ. За сравнение - в Люксембург и Великобритания тези разходи са 9% от доходите, в Ирландия - 9.8%, Австрия - 10%, Германия - 11%, Дания - 11.2%, Холандия - 11.7%, Кипър, Финландия и Швеция - по 12.4%. Големите разминавания в цифрите се дължат не на по-голямата консумация у нас, а на значително по-ниските доходи. При минимална работна заплата от 1800 евро в Люксембург 9% се равняват на 162 евро месечно за храна, докато у нас при 145 евро минимално възнаграждение 35% са едва 50 евро. Така логично зад България в класацията се нареждат други страни с ниски доходи като Румъния - 29%, Литва - 26.4%, и Естония - 19%.



-----------------------

Грешен бутон доведе до наредба за мляко от мляко

-------------------

Министерството на земеделието и храните предлага нов вариант за ограничаване на продуктите, които се произвеждат със заместители на мляко. Всичко започна в началото на годината, когато изследване показа, че пловдивска фирма е вложила в киселото си мляко растителна мазнина, без да го упомене на етикета. От мандрата се оправдаха с разсеян служител, който сбъркал копчето и пуснал палма по случайност. Така се стигна до наредбата за млечните продукти, която предвижда на етикетите на млечните продукти, в които има палмово масло и други растителни заместители да има надписи "имитиращ продукт". Допустимото сухо мляко в продуктите ще бъде най-много 20% от използваното сурово мляко. Надписът "масло" ще носят само продуктите, в които има поне 80% мазнини. За киселото мляко ще е задължително да е заквасено само от лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус. Стандарти ще има и за айрана. В него водата ще трябва да е най-много наполовина, а солта - до 0.8%. Забранява се и използването на желатин и на някои оцветители и овкусители.

Срещу тези предписания нямаше кой знае какви възражения от производителите. Драмата започна заради идеята за разделение на мандрите. Под натиска на производителите първоначалната идея за строги ограничения отпадна. Според последното предложение те ще се разделят на три групи - произвеждащи само от мляко, работещи само със заместители и със смесено производство. Третият вид ще получава квота за производство на продукти с растителни мазнини веднъж на шест месеца. Това ще става след уведомление до Агенцията по храните.