Бойко Борисов отиде среднощ в парламента, за да обяви, че ако депутатите не бяха приели закона за конфискацията, той щял да подаде оставка. |
Френското законодателство и правосъдие не познават изобщо т.нар. гражданска конфискация, която България прие под натиска на Еврокомисията. Това стана ясно от думи на френски магистрати от специализираните съдилища и прокуратури, които бяха дошли да обучават българските си колеги. Прокурорката от Париж Вероник Дежерман и съдийката от Бордо Мари-Елизабет Банкал признаха чистосърдечно, че този институт се прилага само в англосаксонската система - Великобритания, САЩ. Но е неприложим при условията и принципите на континенталното право, където едно лице е виновно само ако е осъдено с влязла в сила присъда. След нея може да се мисли за конфискация на имущество.
България обаче предпочете да се направи на по католик от папата и прие тази възможност в изцяло новия си закон за отнемане на престъпното имущество. Това се случи след силен натиск от страна на посланиците на САЩ и страни от ЕС, след което получи поздравления от същите. Но извън САЩ и Великобритания останалите предпочитат той да си остане български патент. Гласуваните текстове правят възможна
конфискация и без присъда по наказателно дело
Нещо повече. Тя може да бъде приложена дори без да има образувано изобщо наказателно дело. Просто се действа в условията на обърнатата тежест. Някой те нарочва, една петчленна комисия започва да те проверява, и то тайно, и накрая те вика в съда, за да докажеш как си придобил всичко през последните 15-20 г.
България вече е сърбала попарата на подобен закон. Той е съществувал в мрачните комунистически (според същите тези държави от ЕС) години преди 1989 г. Тогава действаше Глава трета от Закона за собствеността на гражданите. По нея се преследваха хората с т.нар. нетрудови доходи. Алгоритъмът беше прост - тричленка привиква набелязания, кара го да подписва декларации, да доказва откъде има кола, някоя скъпа вещ или пък вила, с повече от разрешените няколко квадратни метра площ. На практика старите демокрации принудиха България да се върне към зачеркнатото от самите тях минало.
Да приемем, че подбудите са благородни. Как тогава да си обясним, че въпросните държави изобщо не познават тази практика? Дори в становището на Венецианската комисия се признава, че този закон ще е опитно поле в правото. Но не за ЕС, а за страни като Сърбия и Украйна, които имат "сходна престъпност и амбиции за ЕС". Нима във Франция, Холандия, Италия, Испания няма такава престъпност?
Европа обаче не отчита един дребен факт - че страната ни може да продължи старата традиция всяка власт да се разправя с противниците си по всевъзможен начин. И напълно естествено е към арсенала от средства за постигането на тази цел се добави и законът за конфискацията. А той би бил наистина силно оръжие, като се има предвид, че на практика с него се въвежда презумпцията за виновност вместо известната в цял свят презумпция за невинност до доказване на противното.
Изключително спорна е разпоредбата, която предвижда проверка и евентуално конфискуване на имущество, "когато
срещу лице има влязъл в сила акт
за административно нарушение". Така отново сме в хипотезата на липса на каквото и да е обвинение и наказателно производство. В този случай се възлага на длъжностните лица и на гражданите, които знаят за такива случаи и преценяват на око дали облагата е над 150 000 лв., да се обърнат към съответната комисия. Опозицията веднага видя подводните камъни на разпоредбата и се обърна към Конституционния съд за сериозна ревизия на закона. Според нея текстът има не само "морално деградиращ ефект", защото възлага на хората да преценяват начини на придобиване на имущество и стойността му. При него дори липсва административно наказание, а има "неизвестно какви и неизвестно в какво производство придобити данни за неуточнен резултат, напълно условно означен от закона като "облага". Иначе казано, всеки, който реши, че някой е извършил административно нарушение - остъклил си е балкона без разрешение например, просто пуска едно сигналче до комисията.
В искането до КС се оспорват и още куп текстове от закона, за които се твърди, че са в противоречие с българската конституция и Конвенцията за правата на човека. Атакуват се и конспиративната проверка, при която хората могат година и половина да не разберат, че ги проверяват.
Никой не оспорва, че закон за конфискация на незаконното имущество трябва да има. Нещо повече. Дори действащото от четири-пет години законодателство закъсня много. Просто защото огромна част от бандитите или изпраха всичко, или го изнесоха в Лондон, Париж, Цюрих, Амстердам, Мадрид, Барселона, Милано, Рим. Това законодателство обаче трябва да е освен демократично, и ефективно. И да създава достатъчно гаранции, че няма да пострадат невинни граждани. Трябва да е ясно, че всички са равни пред закона и всеки ще бъде наказан според размера на нарушението си. В сегашния му вид законът дава възможност за разправа с неудобните. Ако Конституционният съд не го отмени, законът влиза в сила пред ноември.