Много млади германци днес имат проблеми не само да отговорят какво са представлявали авторитарните режими в нацистка Германия и комунистическата ГДР, но и като цяло да направят разлика между диктатура и демокрация. Това за пореден път показа проучване на Свободния технически университет в Берлин. Едва всеки втори анкетиран ученик е сигурен, че националсоциалистическият режим в Германия представлява диктатура. Всеки трети е убеден, че правителството на бившата ГДР е резултат от провеждането на честни и свободни избори. Мнозина не са в състояние да определят характера на двете системи, но са категорични, че не са диктатури. Това говори за много ниска политическа култура и слаби познания по история, констатира за пореден път ръководителят на научния екип професор Клаус Шрьодер.

По поръчка на германското правителство са били анкетирани 6500 ученици от 9-и и 10-и клас в 5 германски провинции - Баден-Вюртемберг, Бавария, Северен Рейн-Вестфалия, Саксония-Анхалт и Тюрингия. Въпросите са били подбрани така, че да покажат нивото на познания сред учениците за националсоциалистическия режим в Германия, за бившата ГДР и за Федералната република преди и след обединението. Ако донякъде може да има извинение за събитията, на които днешните ученици не са съвременници, то е непростимо смайващото им незнание относно елементарни неща от тяхното настояще. Така например само половината от анкетираните са потвърдили, че Федерална република Германия (ФРГ) днес е демократична държава, в която се провеждат честни и свободни избори. Основният извод от изследването е, че те категорично не разбират или имат неутрално мнение за националсоциализма, което от гледна точка на престъпленията, извършени в онзи период, е доста обезпокоителен резултат. За изненада на експертите се оказва, че децата от имигрантските семейства имат доста по-добро мнение за нацистка Германия, отколкото техните германски връстници. Една от причините за това обаче може да се корени във факта, че в семейства с поне един родител чужденец познанията по история на Германия са по-слаби.



Клишетата се раждат от липса на познания



Като слабост на учебния процес се посочва това, че много често преподаваният материал за дадено историческо събитие се разминава по време с посещаването на съответното историческо място - например музея на тайната полиция в комунистическата ГДР - ЩАЗИ, в Берлин, мемориалът на избитите евреи в Европа или някой бивш концентрационен лагер. Когато младежите посетят съответния обект примерно два месеца след като им е разказано за него, тази разходка се превръща по-скоро в информационна тежест, вместо в нещо, което затвърждава знанията им за историческото събитие. И още един важен извод от проучването сочи категорично, че учениците предпочитат по-либералните форми на учебен процес. Те са посочили, че индивидуалната свобода е може би най-важната за тях. И още един от изводите на учените - учебният процес в германските училища трябва да обхваща по-последователно и по-пълно материята за свободните и демократични форми на управление. А също и това, че липсата на задълбочени исторически познания способстват разпространението на клишета и предразсъдъци.

Самият професор Шрьодер призна пред "Дойче веле", че е шокиран от резултатите и най-вече от твърденията, че учениците не смятат ФРГ за демократична до падането на комунизма и обединяването с бившата ГДР. Утешителното засега е, че поне 60% от учениците все още смятат, че сегашната политическа система на федералната република е демократична. Основният проблем е, че заради достатъчна липса на знания те не разбират разликата между диктатурата и демокрацията. Тази тенденция обаче не изненада повечето експерти, които припомнят, че това се очакваше заради влошеното качество на обучение в училищата и слабият контрол от страна на родителите какво всъщност децата им научават в класните стаи.



Преди четири години всички пак бяха "много шокирани"



след проучване сред гимназисти от горните класове в Германия. То показа, че някои младежи идеализират образа на бившата комунистическа ГДР. Много от тях са смятали, че в Източна Германия е имало демократични избори и всички усилия били в името на благото на хората. Тогава почти половината източногермански ученици и 66% от тези в Западна Германия смятаха, че бившата ГДР не е била диктатура. Според изследователи такова изкривяване на историята и прекалената позитивна представа за Източна Германия се основава на незнанието на фактите. Две трети от учениците признават, че учат съвсем малко за следвоенна Германия по време на часовете. Затова не е чудно, че много от тях грешат и при определяне на гражданството на политическите деятели на ГДР и ФРГ. Голям брой смятат, че бившият канцлер на Западна Германия социалдемократът Вили Бранд е бил политик от ГДР. Според младежите околната среда била по-чиста в Източна Германия, продължителността на живота била по-голяма, а освен Бранд и един от първите лидери на ФРГ Конрад Аденауер (1949-1963 г.) бил високопоставен политик от комунистическия режим на Изток. Някои факти буквално сразили изследователите. Например 40% от учениците не можели правилно да отговорят на въпроса кой и кога е построил омразната Берлинска стена, разделяща навремето Берлин на комунистическа и капиталистическа част. Някои от тях дори заявиха, че бившият символ на разделена Германия е бил построен от западногерманците и американските военни.

Друг тревожен факт е, че според допитването сред учениците едва 17% в Източен Берлин и 26 на сто в западната част знаят, че смъртното наказание е съществувало в Източна Германия до 1987 г. Оказа се, че това не го знаят и голям брой учители, които били изненадани да го научат. Както сега, така и преди четири години учениците в Берлин не правят разлика между демокрацията и диктатурата. Почти 40% от запитаните възпитаници от източните училища и 25 на сто от западните смятат ЩАЗИ за обикновена тайна служба, като във всяка друга страна, и че не е действала в чужбина. "Те изобщо не знаят какво точно е представлявала Източна Германия. Никой от учениците и много малко от учителите знаеха например, че по закон тогава си могъл да бъдеш осъден и затворен заради нежеланието да приемеш работата, която ти дава държавата. Годишно в трудови лагери са били изпращани между 5000 и 15 000 души", обяснява ръководителят на изследването Клаус Шрьодер. Единственият светъл лъч е, че колкото повече научават за политическата система на ГДР, учениците и от двете части на Германия се отнасят все по-критично към нея. Това обаче е едно от много малкото общи неща между тях, както казва Шрьодер. Според него през последните години в много училища не се набляга над това децата да получават знания, а просто да придобиват навици. "Но е невъзможно да си компетентен, ако нямаш нужните основни знания", казва професорът. Освен това трябва да се набляга над ценностите, а не само над материалните неща, повтаря той неуморно за пореден път. (По материали на германски медии)