Станах жертва на престъпление. Искам да знам какви са точно моите права, след като досега разбрах, че извършителят, който беше хванат, има много такива?



Х.С., София



В Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) законодателят е отделил специално внимание на фигурата на пострадал от престъпление. Като се има предвид, че годишно се извършват над 100 000 престъпления, то определено много хора се оказват в тази роля. И безспорно е добре да знаят, че не само заподозрените, обвиняемите, подсъдимите имат права.

Според чл. 74 от НПК за пострадал законът счита лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Ако това лице е загинало, то това право преминава върху неговите наследници. Важно е да се отбележи, че в едно и също наказателно производство обвиняем не може да упражнява и правата на пострадал в същия процес.

Пострадалият има първо права в досъдебното производство. Първото сред тях е, че той изрично трябва "да бъде уведомен за правата си в наказателното производство". Освен това той трябва да получи защита на своята сигурност и тази на близките си, ако обстоятелствата налагат това. НПК изрично определя също, че пострадалият трябва да бъде информиран за хода на наказателното производство. Освен това той може да участва в производството, но само съгласно установеното в този кодекс. Това означава, че не е задължително той да бъде на всяко следствено действие, на всеки разпит на евентуален извършител и т.н.

Пострадалият има право и да прави искания, бележки и възражения. Той може да обжалва и актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство. Пострадалият може да има повереник - например адвокат, който да защитава интересите му с юридически познания.

Трябва да се знае, че органът, който образува досъдебното производство, е длъжен да уведоми незабавно пострадалия за това. За да стане това обаче, пострадалият трябва да знае, че е длъжен да остави задължително адрес за призоваване в страната. Ако той стори това и ако изрично поиска да участва в досъдебното производство, то чак тогава възникват и вече посочените негови права. Ако той не направи някое от тези две неща, то значи на практика се отказва от тях.

Според чл. 76 от НПК пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници. Това е едно друго основно право на пострадалия - да се конституира като частен обвинител.

Това става с нарочна молба за участие в съдебното производство - тя може да бъде устна или писмена. В нея обаче изрично трябва да има данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава. Важно е да се знае, че молбата може да се отправи най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Не може например да се иска това при гледането на втора или пък на трета инстанция. Иначе частният обвинител има право да поддържа в съда обвинението наред с прокурора. Нещо повече. Пострадалият - частен обвинител, може да поддържа обвинението дори след като прокурорът заяви, че не го поддържа. Според НПК частният обвинител има следните права:

- да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения;

- да представя доказателства;

- да участва в съдебното производство;

- да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.

Пострадалият може да е и частен тъжител. Това е при престъпленията, които се преследват по негова тъжба - например при клевета, обида и други, изрично определени в НПК деяния. Според чл. 80 от НПК пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение пред съда като частен тъжител. И в този случай след смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници. Иначе тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса. Тя трябва задължително да бъде подписана от подателя.

НПК указва изрично, че тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението. Пак такъв е и срокът, когато той се изчислява от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

Важно е да се знае и това, че според чл. 83 от НПК "пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат".