На 4 септември 1972 г. израелската спортистка Естер Шахаморов достига до полуфинала на 100 метра за жени по време на олимпиадата в Мюнхен. Това бе най-големият успех за нея и нейния треньор Амицур Шапира. "Амицур се чувстваше на седмото небе и каза, че това е най-щастливият ден в живота му", разказва пред телевизия А Ер Де тъжно Естер. Двамата тренират усърдно за тази мечта в продължение на шест години, като тя е първата израелка с такова постижение в тази дисциплина. Именно тогава палестинските терористи взимат за заложници нейните колеги, между които треньорът й Амицур Шапира, и я изправят пред най-трудното решение в живота им.

Първоначално атмосферата на игрите е страхотна, Естер постоянно се смее, защото е изпълнила мечтата си да попадне на тях. На полуфинала на 100 метра тя завършва пета с резултат 11.45 секунди, рекорд, който и до днес не е подобрен от атлет от Израел. На 5 септември осем мъже от терористичната организация "Черният септември" взимат за заложници 11 израелски атлети. Самата Шахаморов е настанена едва на 200 метра от мястото, където всичко се случва. Тя веднага е отведена заедно с други членове на отбора й на сигурно място от немските сили за сигурност. Именно тогава тя установява с ужас, че треньорът й е сред заложниците. Всички я убеждават да тича на следващия ден, за да покаже, че Израел не се страхува. Тя дълго мисли, след което обещава да направи това в името на треньора си и заспива с помощта на приспивателни, при което сънува как тича както никога в името на Амицур Шапира. Когато обаче се събужда на следващата сутрин, тя вижда само печални лица около себе си. "Без никой да ми каже, веднага разбрах, че всички са мъртви. Това беше най-ужасният ден в моя живот", разказва Естер. Светът бе шокиран, а игрите бяха за кратко спрени. Малко по-късно обаче МОК решава: "Игрите трябва да продължат". Израелците отлитат за родината си, която плаче и се моли за загиналите си синове. Тогава Естер и колегите са разгневени, че никой не се съобразява с Израел, защото няма петрол. Днес обаче е променила мнението си. "Ако веднъж отстъпиш пред терористите, тогава те са спечелили. Тогава един ден просто няма да има олимпийски игри", убедена е вече тя.

Първоначално тя не си представя как ще продължи живота и кариерата си, докато лети в самолета за родината и мисли за студеното багажно отделение, където лежат телата на убитите израелски спортисти, между които и треньорът й Амицур Шапира. Тук й помага нейният любим Петер Рот, който започва да я тренира отново успешно и за когото по-късно тя се омъжва, като сменя името си на Рот-Шахаморов. По време на Азиатските игри през 1974 г. тя печели три златни медала и независимо от преживяната драма в Мюнхен, която я е белязала завинаги, не пропуска нито едно състезание в Германия. Напук на терористите. По време на олимпийските игри в Монреал през 1976 г. тя става първата израелка, която стига до финал на 100 метра за жени. И когато някой я попита как е успяла да го направи, тя винаги разказва за своя загинал герой - треньора Амицур Шапира. Мъжът, който й беше като втори баща, на когото благодари за своята кариера и паметта за който никога няма да умре, отчасти и заради нейните постижения.