Законът е врата през полето - будалите минават през вратата, а тарикатите цепят през полето. Това гласи една българска поговорка. Нашата власт по традиция си създава закони, доста удобни точно за тарикатите и много неудобни за тези, които спазват правилата. Не за първи път в законодателството ни се прокарват текстове, с които привидно се регламентират прекрасни неща. Така е и с новоприетия закон за управление на отпадъците, който предвижда да се намалят с 50% кражбите на черни и цветни метали, да се рециклира половината от битовия боклук до 2020 г., да се употребяват повторно строителните отпадъци и др. Но липсва малката и изключително съществена подробност - как точно ще се осъществяват те.

Въпросните текстове бяха обект на дълги обсъждания, лобистки поправки и словесни битки от представители на различни партии повече от година, и то под натиска от Европейската комисия, която заплаши държавата със съд и глоби от 15 220 евро на ден. Причината бе, че България не спазва и не е въвела рамковата директива за отпадъците. С новия закон делото в Люксембург се отменя. И въпреки това драмата със закона сякаш тепърва предстои. Според властта с приемането му се извършват чудеса, както каза зам.-министърът на околната среда и водите Евдокия Манева в парламента. Според частния бизнес обаче с прокараните текстове е много вероятно дейността на малките легални фирми, занимаващи се с търговия на скрап, да изпадне в колапс за сметка на печалбите на сивия сектор. Такова мнение изразиха от Българската асоциация по рециклиране и от Асоциацията на рециклиращата индустрия на семинар за новата уредба. Поканените представители на ресорното министерство обаче не дойдоха да защитят прясно изкованите текстове.



ЗАБРАНА ЗА ГРАЖДАНИТЕ

Една от важните промени в закона е, че се забранява на гражданите да предават срещу заплащане своите метални отпадъци като стари хладилници, печки, телевизори и др. Те ще могат да се оставят единствено на общински площадки безвъзмездно. Въпреки че е странна логиката да се изливат пари в нещо, което вече съществува и работи, кметовете ще трябва да се постараят въпросните площадки за едрогабаритни отпадъци да станат факт до 2 г. Всяка община с население над 10 хил. души, която не е изградила площадка, ще плаща по-високи екотакси, а глобите ще са от 300 до 1000 лв.

От Българската асоциация по рециклиране коментираха, че подобна противоконституционна практика няма никъде по света, тъй като по този начин гражданите биват лишавани от правото си да използват и предават частната си собственост, както те желаят. "Как ще бъдат събирани отпадъците, след като хората няма да бъдат мотивирани да ги предават срещу заплащане? Физическите лица няма да отидат на 10 км да си изхвърлят някакъв битов отпадък, без да им се заплати за него. По-лесно ще им бъде да го занесат в най-близката незаконна площадка, която ще им го плати в брой, няма да им вземе документ за самоличност, няма и да го заснеме на видеокамерите, защото такива няма в незаконните площадки. Така гражданинът няма да плати 10% данък върху дохода", коментира председателят на неправителствената организация Борислав Малинов.

Мнение, че общинските площадки единствено ще доведат до повече незаконни, изразиха и от Асоциацията на рециклиращата индустрия. От двете организации смятат, че не е допустима подобна държавна намеса и монопол на общините в частния сектор. Заради това смятат да сезират Комисията за защита на конкуренцията, Конституционния съд и да пуснат жалби до няколко дирекции в Европейската комисия и Европейския парламент. За промените в закона обяснението на министерството на екологията винаги е едно и също - намаляване на кражбите, най-вече от БДЖ и от телекомите. От там обаче не взимат предвид незаконните пунктове за скрап, които има вероятност да се увеличат, защото и най-съвестните гражданите биха предпочели да получат пари при предаването на отпадък, особено ако са заплатили и екологична такса за него.

ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ФИРМИТЕ

Компаниите за търговия със скрап ще трябва да внасят банкова гаранции между 25 хил. за дейността с метали и по 5 хил. лв. на площадка. Така че всяка фирма, която иска да ги изкупува, трябва да разполага с такава гаранция. Инспектори на министерството на екологията ще следят фирмите за нарушения и ако има такива, ще им се отнема банковата гаранция, а площадките ще бъдат затваряни. От рециклиращата асоциация заявиха, че това са непосилни суми за малкия и средния бизнес.

СКОК НА ТАКСА СМЕТ?

Малинов заяви, че е възможно да се вдигне такса смет за гражданите, тъй като, за да бъдат построени площадките за скрап, всяка община ще трябва да отдели пари от бюджета си, който идва от такси и данъци. Според зам.-министър Манева най-съвременната и отговаряща на всички изисквания модерна площадка струва не повече от 300 хил. лв. На друго мнение са обаче от бизнеса. Председателят на организацията заяви, че изграждането на всяка ще струва поне 1 млн. лв., а не 300 хил. лв. При 264 общини това прави 264 млн. лв., или грубо казано - по 40 лв. на всеки данъкоплатец.

ГЛОБИ И САНКЦИИ

От 300 до 1000 лв. глоба ще бъде налагана на тези, които изхвърлят в кошчетата смесен боклук, който може да се рециклира, или при изхвърлянето му на неразрешени места. Важно уточнение е, че тя ще бъде налагана единствено в градовете с организирано разделно събиране. Освен това с новия закон се регламентират глоби на нарушителите, които търгуват с метали от небитов характер като части от вагони, жп релси, тръби, капаци на шахти, пътни знаци и др. Те ще варират от 30 до 100 хиляди лв.

Очаква се грабежите на черни и цветни метали да намалеят с въвеждането на засиления контрол върху търговията. Според данни на министерството на икономиката с действащия досега закон кражбите през 2011 г. действително са намалели с 50% спрямо 2010 г., а с новоприетия властта твърди, че те ще се свият с още 50%. Практически това ще се случи най-вече защото броят на площадките ще спадне. Сега в България работят около 1750 площадки, докато през миналата година са били 2372. Според Борислав Малинов част от всичките 590 площадки, които не са се пререгистрирали, ще продължат да действат незаконно и в бъдеще. От рециклиращата асоциация заявиха, че са алармирали за 15 незаконни площадки и една леярна в Разград.

Следващият вид санкции ще поглъща средства от търговските обекти, които нямат контейнерчета за разделно събиране от 1 януари 2013 г., като обемът на глобата ще варира между 3 и 10 хиляди лева. С тази цел собствениците на обектите трябва да сключат договор с фирма, на която да плащат да прибира събраните отпадъци. Най-големият парадокс според представителите на бизнеса е, че и за павилионче от едва 8 кв. м ще трябва да се отделя 1 м от площта му за контейнери, които на всичкото отгоре трябва и да се платят.

ЦЕЛИ

Сериозни цели ще се възлагат на общините, като например до 2020 г. да бъдат рециклирани и оползотворявани 50% от отпадъците от хартия, стъкло, пластмаса и метал. С промените само 35% боклук ще трябва да се изхвърля на депото, а другите 65% ще трябва да се оползотворят - чрез изгаряне, с което да се получава енергия или чрез компост, с който да се наторяват на почвите. Повторната употреба и рециклиране на строителни отпадъци е другото страхотно намерение. В тази връзка, след като разрушите къщата си или пък си строите нова, се предвижда вместо да хвърлите боклука на сметището, годната за оползотворяване част да се предава за рециклиране на лицензирани за това фирми.



---Управление--

Въпреки че страната ни e малка, България е най-зле справяща се с управлението на боклука в Европейския съюз. Но не само защото значително се бави построяването на модерни депа. Образуваните отпадъци на човек от населението тук е най-голямо. У нас едва 5% от общите битови отпадъци се рециклират, а останалите 95% се депонират. За сравнение, в скандинавските страни е точно обратното - само 5% се депонират, а 95% се оползотворяват.