|
| --- |
В предишната си книга "Цената на привилегията: как родителските амбиции и материалните предимства създават
поколение от объркани и нещастни
деца" Ливайн разказва за 15-годишно умно и чаровно момиче, подложено на страхотен натиск, със заможни родители. На пръв поглед това дете има всичко. Но по-внимателно вглеждане в рамото й разкрива, че в плътта с бръснач е издълбана думата "празна". Такива тийнейджъри и техните любящи, но свръхзаети родители изпълват страниците и на "Учете децата си добре".
Една от пациентките на Ливайн е изключително умна, но губи почва под краката си и изпада в пристъпи на депресия, след като не успява да влезе в избрания университет. Не мърда с дни от леглото, а когато психоаналитикът я посещава у дома, момичето повтаря през сълзи само едно: "Всичко беше напразно. Аз съм пълен провал". Други младежи започват да лъжат, вземат наркотици, пият, изключват се от околния свят, или по-лошо - продължават със своя номер, сякаш ходят по въже, да изпълняват амбициите на родителите си за високи успехи, докато вътре в тях тихо умират. "Цената на това безмилостно натягане към все по-нереалистични върхове е едно цяло поколение деца, които приличат на хора, оцелели от тежка травма - пише Мадлин Ливайн. - Тези деца се вманиачават върху нещо отминало - започват безкрай да се тревожат, че може да са допуснали грешка в някой отговор или да са пропуснали някаква възможност. Те са напрегнати, депресирани и често сами си предписват лечение с хапчета или алкохол. Сънят им е неспокоен и денят им минава в мъгла от изтощение. Други деца пък просто прибират картите и отказват да играят повече."
Ливайн е прекарала 30 години с тези нещастни младежи, като терапевт и майка на трима синове, учили в същите тези свръхамбициозни елитни училища. До гуша й е дошло от педагози, които се
кланят на олтара на постиженията,
но правят всичко възможно да съсипят растежа на децата и тяхното здраве с безкрайни домашни, дълги часове без междучасия и тестове, вторачени в точките, като в същото време пренебрегват всичко онова, което насърчава творчество. До гуша й е дошло от родители, които твърдят, че слагат над всичко щастието на децата си, а пренебрегват точно тези детайли от семейния живот, които изграждат удовлетвореност, ентусиазъм, наблягайки вместо това на ценности и занимания, които всъщност са вредни. "Децата - казва Ливайн - ми се смеят, когато кажа, че техните родители не говорят за парите като мерило на успеха. Смятат, че са ме подхлъзнали."
Тези родители се довеждат до нервна криза от работа и усилия да бъдат хиперродители, като в същото време налагат на децата си една картина на успеха в живота, която те са програмирани да имитират. Тези родители имат свръхсилно физическо присъствие, но психологически са безследно изчезнали. Толкова са обзети да следват сценария, който се върти в главите им, за "правилното" възпитание, че не могат да забележат как ексцесиите да сме вечно първи, най-добри и всичкото това подплашено щуране катурват цялата привидна грижа извън релсите.
Уроците за родители на Ливайн са познати, но неизменно добри - да научим децата да съпреживяват с другите, да съчувстват, да развиват свое автентично аз, да им оставим време за мечти, сътворяване, игри навън. Стресът вече се проявява в толкова ранна възраст, че родителите трябва спешно да усвоят нови начини да изразят любов и грижа, да заменят страховете от провал с вяра във вътрешните сили на децата и да сложат на преден план радостите и предизвикателствата на живота днес вместо тревожната визия за някакво несигурно бъдеще, казва психоаналитикът.
Ливайн е права в едно - обществото като цяло и всички ние, като родители, сме достигнали точката на пречупване, където усещането, че нещо не е наред с нашето родителство, преминава в истинско желание за промяна. Този процес сякаш следва логиката на кризата - след като балонът се спука, с него замина и манията да похарчим всяка стотинка, че и повече, за да бъдат децата ни ненадминати. Сега, изтощени, често разочаровани и понякога разорени, тези майки и бащи премислят дали лудата надпревара си струва всички ресурси и усилия. В края на краищата, както отбелязва и тя, неудобната истина си остава, че не всяко дете е родено за Харвард. Но на всяко духът му може да се пречупи и да го връхлети депресия от твърде много стрес, твърде малко свободно време и твърде много внимание към външните фактори, които му гарантират перфектен вид за публиката, но го карат да гние отвътре.
---------
ГЛЕДНИ ТОЧКИ
Очакванията към съвременните родители непрекъснато растат. На децата вече трябва да им се четат книжки, още докато са бебета. Лятната ваканция не може да е просто свободна, напротив - трябва й сложна и многостранна програма. Кандидатстването в гимназия не може да мине без активното участие на майка и татко. Наричат ги "родители хеликоптери". Но дали вече не са прегрели от кръжене? Дебатът какво поколение произвеждат съвременните разбирания за родителски отговорности не е еднозначен.
--------
Нека да се спънат и да се научат да се изправят след това
Карен Карбо, писател
Вярвам, че скуката може да научи едно дете как да се забавлява само. Вярвам и че последствията могат да го научат какво се случва, когато не си напише домашното по математика. Когато моята дъщеря беше малка, я оставях да прави грешки и да ги поправя. Единственото ми условие беше да не прави грешки, от които не може лесно да се измъкне (наркотици и бременност например). Естествено, и аз съм била вманиачен родител. Прекомерните грижи могат да гарантират безоблачно преминаване през средното училище, но накрая последствията винаги са налице. 18-годишен човек, който никога не е преживял разочарование, провал или тревога, е зле екипиран да бъде възрастен индивид, да не говорим колко непоносим може да бъде.
Да бъдеш свръхангажиран родител всъщност е по-лесно, отколкото да се отдръпнеш и да оставиш съзряването да премине неловко своя труден път. Но част от отговорностите ни на родители е да оставим децата да изпитат основните трудности в живота, докато са млади. Така те се научават да ги посрещат, докато са още под нашия покрив, където ние можем да им помогнем или да ги утешим. И когато светът на възрастните започне да ги мачка, те вече ще имат вътрешна устойчивост и умения да посрещнат ударите.
Родителите не са готови за промяна
Ан Хълбърт, журналист, автор, преподавател в Колумбийския университет
Хулите срещу свръхамбициозните родители са се превърнали в постоянно присъствие в медиите напоследък. Паралелно с тях се развихря и жанрът на майките хулиганки, които ни захранват с дръзки истории за доброкачествено нехайство на домашния фронт. Гладът за такива четива подсказва съществуването на пазар, който има нужда да чува непрекъснато призива: да оставим децата да се провалят на самотек. Подсказва обаче и още нещо - че този пазар не е готов да претвори този призив в действие. Звучи страхотно човек да седне да изпие една маргарита, докато децата хвърлят боклука или се отдават на старомодни, безнадзорни бели. Лесно е да се каже, но е далеч по-трудно същият този родител с маргаритата да се отърси от навика да направлява всички тези извънкласни занимания и да трепери над успешното им провеждане.
Науката е на страната на децата
Джеръми Адам Смит, автор, основател на блог за "бащинска диалектика"
Има премного изследвания, че родителите трябва да дават повече свобода на децата си. Да, има достатъчно наръчници как да вкараме детето си в Харвард, но много от тях ще го доведат там в състояние на емоционален и социален срив. Какви са решенията? На обществено ниво трябва да увеличим публичните инвестиции в децата. Това означава и безплатна здравна грижа и безплатно образование. Доказано е, че страни с гарантиран достъп до медицинска помощ са с по-ниски нива на стреса сред населението. Но изследванията казват и още нещо - състраданието и опрощението също намаляват нивата на стреса. Да изправяме едни родители срещу други, не е продуктивно и не адресира по никакъв начин причините, които превърнаха майките и бащите на ХХI век в състезатели.
Днес децата са проект
Денис Шипани, автор
Все повече деца учат мандарин, но все по-малко знаят как да говорят с възрастен човек, да напишат благодарствена бележка, да изпразнят миялната, да работят с лопата за сняг или да се справят с разочарованията и да излизат по-силни от провалите. Резултатът от свръхамбициозните родители е поколение, което е умно и креативно. Ако обаче дете от това поколение попадне в пожар, то ще се обади на майка си, а не на тел. 112. Тези деца не намират за нередно родителите им да вдигат излишни скандали, ако университетът е допуснал грешка в приема. Днес родителите са забравили функцията си да насочат децата си към независимия живот на възрастни, а вместо това ги възприемат като проект, който трябва да се придвижи до университета. В името на този проект далеч от вниманието остават "подробности" като приучаване към здрав разум, основни умения, обноски и пр. В крайна сметка получаваш недорасли възрастни индивиди, които къде да се върнат след университета, ако не обратно у дома.
Липсващите родители са далеч по-опасни
Ричард Сетърстен, преподавател и автор
- Подкрепата на родителите - емоционална и финансова, е най-важният показател за успеха на един млад индивид. Родителите, ангажирани с децата си, им дават безценни предимства.
- Днес отношенията между родителите и младите са по-близки от преди.
- Изграждането на самочувствие у децата е важно. Но те трябва да познават и разочарованието и провала, ако искат да са устойчиви личности. Естествено, някои трудности са с по-големи последствия от други. Родителят трябва да прецени къде да остави нещата да се случват и къде да се намеси.
- Ако искате да разберете какво е значението на родителите, проследете живота на млади хора без такава грижа. Много сериозни проблеми в обществото тръгват от липсващи родители. Като се вторачваме в другата крайност, ние просто гледаме в погрешната посока на спектъра.
- Активната родителска грижа е особено важна за момчета и бащи. Много по-често проблемите на израстването се появяват при момчетата и много от кризите на родителството се отнасят до мъжете. И двете страни могат да спечелят от по-ангажирани отношения.
Родителят има две задачи
Алиса Уайнстийн, автор
Какво стана със златната среда? Родителите сякаш са се вкопчили в две крайности - отглеждане на детето в саксия или впускане в "Повелителя на мухите". Независимо за какво става въпрос - четене, вдигане на палатка, полагане на изпит, дори работа с пари, родителят има две задачи с детето:
1. Научи го как се прави.
2. Отдръпни се. (Достатъчно близо да помогнеш, но достатъчно далеч да го оставиш да се справи само.)
Уви, днес първата стъпка се е превърнала в "Направи го вместо него", а втората,естествено, я няма. Да наблюдаваш как детето опитва да направи нещо, което си му показал, и да не успява понякога, е страхотно преживяване. Помните ли усещането от най-сетне подкараното колело?
|
| -- |
Затова Китай е велик, както твърди Душето...