На 2 август шефът на Европейската централна банка Марио Драги обяви нова програма за спасяване на еврото. Е, нищо истински ново няма. Става дума за мащабен план, одобрен в съвета на ЕЦБ с емблематично мнозинство: от 23 гласа - 22 "за" и самотен глас "против" на Йенс Вайдман, президента на Бундесбанк. Планът предвижда ЕЦБ да купува облигации на държавите от еврозоната, за да успокои пазарите и да свали високите лихви по новите заеми, с които задлъжнели страни от еврозоната финансират бюджетните си дефицити. Това решение е най-важното за нас, за европейската, че и за световната икономика, вземано от ключова институция на ЕС през последните 2 години. То дава отговор на дилемата, която ни мъчи, откак дълговата криза върлува в Европа:

изтриване или измиване

или и двете - и по колко от двете. Дори да овладеят своите разточителни бюджети и да спрат (оттук нататък) да харчат незаработени пари, повечето държави в Европа не могат да върнат натрупаните дългове. Решението с "изтриване" значи една по една тези държави да фалират - да спрат да плащат и да предоговорят дълга си, кредиторите им да отпишат (да "изтрият") несъбираемата част от дълга и да разсрочат остатъка за няколко десетилетия. Методът "измиване" ("оводняване", in-flation) значи обезценяване на еврото и връщане на стария дълг в по-евтини пари. Сметката плащат спестителите, пенсионерите и рентиерите с фиксиран доход. Те ще получават все по-ниски лихви за вложенията си, напр. в банки, спестените им пари ще струват от ден на ден все по-малко. Този метод на грабеж държавите са прилагали не веднъж от хилядолетия. Та и зад "плана Драги" виждаме

нов инфлационен консенсус

с поразяващо единодушие 22 от 23. Гласът "против" на г-н Вайдман е чест за банкерската професия (поне един в съвета на ЕЦБ има сърце да види новите дрехи на царя и да обади, че с новия план за купуване на държавни книжа ЕЦБ заобикаля забраната да финансира правителства). Но този глас е без значение - дори в родината си г-н Вайдман няма подкрепа; познавачи на берлинските потайности казват, че и канцлерката Меркел се отвърнала от бившия си съветник. Официална Германия вече показва, че ще подкрепи "плана Драги", т.е. инфлационният консенсус е пълен.

Новият финансов фокус-бокус

вече твори икономически чудеса. Още на другия ден след като узнахме "плана Драги", го видяхме да прегазва линията "Метаксас". Макар че пак свършиха парите, Гърция няма да фалира на 20 август. ЕЦБ ще купи ценни от Атина книжа за 4 млрд. евро и ще осигури на "тройката" (ЕС, ЕЦБ, МВФ) време за преговори до септември. Досега ЕЦБ е купила държавни книжа за 211 млрд. евро, с новите гръцки стават 215 млрд. Аналитиците успокояват, че сериозен (инфлационен) ефект се очаква едва при покупки над 2 трл. евро. До края на 2012 г. ЕЦБ няма как да купи 10 пъти повече от вече наличните книжа, та обезценката на еврото за 2012 г. няма да надмине 2.5%. Тепърва чиновници в Брюксел и Франкфурт ще коват

инструментите на спасителя Драги,

защото най-хитроумната част от плана му е "условността" (conditionality) - ЕЦБ няма просто да налива пари в издънени държавни бюджети като ФРС в САЩ с нейните "операции на открития пазар". По "плана Драги" парите ще имат цена. Най-малката част от нея е лихвата, тя ще е символична. Преди да купува облигации, ЕЦБ ще сключва с правителството издател меморандум, в който ще се поставят условия за конкретни мерки. Щели да договарят съвсем точни действия. Например: ЕЦБ купува Х млрд. евро от страната А, но А се задължава да уволни стотина хиляди чиновници, да намали субсидиите за пенсии с няколко милиарда евро, да наложи данък върху нещо си и да вкара в затвора поне сто души, завлекли хазната с неплатени данъци над 1 млн. евро всеки. Било справедливо страни, които не могат да хванат сметка на бюджета си, "да се отказват от известна автономност" срещу нови заеми. Значи финансово закъсалите страни ще продават суверенитета си. Ще го купува ЕЦБ - пряко или чрез новата институция ЕСМ ("европейски стабилизационен механизъм"; Франция, Италия и Испания вече натискат ЕСМ да получи лиценз за банка, за да се "рефинансира" на воля от ЕЦБ - Германия засега се дърпа). В крайна сметка

страните донори ще купуват власт

върху страните длъжници да налагат мерки за икономическа стабилизация. Закупената власт заобикаля демократичната система за политически избор и контрол - както в страните бедняци, така и в страните донори. Тя ще се упражнява от назначени еврочиновници. Чудя се за какво им е тази власт. Ето Гърция: от 300 мерки, които "тройката" наложи, а парламентът и кабинетът на елините приеха, едва 100 са приложени. Хазната трябваше да събере 40 млрд. евро от начислени, но неплатени данъци. Казват, че едва 10 млрд. са събираеми, реално са събрани няма и 2 млрд. За тази година Атина трябваше да приватизира активи за 3 млрд. евро, но и за 300 млн. няма да има сделки. До 2015 г. от приватизация Гърция трябва да върне на кредиторите 19 млрд. евро, други 31 млрд. - до 2025 г. Очаквам скоро владетелите на Европа да направят нов фонд, който ще се кредитира от банката ЕСМ, ще се рефинансира от ЕЦБ, и в него - докато инфлацията щави спестителите - брюкселските чиновници ще купуват земи и каквото докопат от закъсалите държави. После ще ги препродават "по пазарни цени" (т.е. бадева) на честни западни бизнесмени. Понеже в Западна Европа никак, ама съвсем никак не са корумпирани.