|
| Красимир Добрев |
К.Ч., София
Истина е, че МВР може да задържа, включително и без санкция на съд или прокуратура, но това определено може да се прави в изключителни, и то изрично определени в закона случаи.
Те са изброени в чл. 63 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Там е записано, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това означава, че ако след задържането се окаже, че полицаите са нямали такива данни, то не само ще бъде обявено за незаконно, но и ще има санкции за въпросните служители. Полицията може да задържи и лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Тук нещата също не са безкрайно разтегливи и полицията не може да задържи лице само защото то не им е сипматично. Може да бъде задържано и лице, което "показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност". Както и малолетен нарушител, който е напуснал своя дом, настойник, попечител или специализирана институция, където е бил настанен.
Законът позволява и задържането на лице при невъзможност да се установи самоличността му. Тук обаче става дума за изрично определени случаи. Така полицията трябва да направи първо усилие да установи самоличността чрез представяне на документ за самоличност на лицето, ако няма, чрез сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето. Както и по друг начин, годен за събиране на достоверни данни, казва още законът. Ако и така не може, тогава може да бъде задържано лицето. Не може да има задържане само защото някой не си носи личната карта, ако той посочи човек, който може да потвърди самоличността му, например.
Законът разрешава на полицията да задържи и лице, което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или на орган на съдебната власт. Както и обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейската заповед за арест.
Във всички тези случаи лицето може да бъде настанено в специално помещение и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това. Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.
Много е важно да се знае, че по закон задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно. Както и че от момента на задържането си лицето има право на защитник. Освен това за задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.
Ако не става дума за избягал затворник или издирвано лице, то на всеки друг задържан не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.
Иначе за отвеждане на задържаното лице в определеното за задържане място полицейските органи издават писмена заповед. Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.
Иначе полицейските органи извършват обиск на лице само ако то е задържано при горните условия. Може да има обиск и на човек, за когото съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети. Но после полицията трябва да докаже, че е разполагала с такива данни. Обиск може да се извърши и на лице, заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението. Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.