Антоний Тодоров е роден през 1957 г. Завършва "Международни отношения" в УНСС, а след това специализира в областта на политическата социология. Доктор на политологическите науки. Преподава в НБУ.

-----------

- През последните месеци скачат цените на стоки и услуги, стават взривове и атентати, а през това време БСП се занимава само с едно нещо - събира подписи за референдум за "Белене". Това опозиционно поведение адекватно ли ви се струва?

- Донякъде имаше и съвпадение на подписката със случилия се атентат. Имаше и критики към БСП от страна на управляващата партия, че се възползва от атентата, за да прави собствена политика. Не вярвам някоя опозиция по света донякъде да не се възползва. Референдумът, според мен, не цели толкова самия проект "Белене", въпреки че в БСП вероятно има среди, които са специфично заинтересовани от реализирането му. Мисля, че политическият смисъл на референдума е съвсем друг - по-скоро мобилизация сред привържениците на БСП година преди изборите, в ситуация, когато БСП не е в най-добро политическо здраве след тежък лидерски конфликт, живот в опозиция и сравнително ограничен електорат. Така че единственият политически смисъл на референдума е вътрешнопартиен.

Бих искал да кажа и няколко думи за самия референдум по същество. Първо, не мисля, че въпросът е добре формулиран, защото визира един конкретен проект - "Белене". В страната са твърде малко хората, които достатъчно информирано и експертно биха могли да преценят колко скъп ще е проектът, колко ще е ефикасен, какво той ще донесе реално в енергетиката. Затова ми се струва, че въпросът трябва да бъде поставен по-широко - дали изобщо да се строят ядрени мощности в България и да се развива ядрената енергетика. И това с оглед на случилото се в АЕЦ "Фукушима". На такъв въпрос гражданите биха били компетентни да отговорят, защото това е въпрос на усещане за риск. От друга страна, въпросът за ядрената енергетика поставя по-широко въпроса за енергетиката на България изобщо. Явно е, и все по-явно става, че в близко бъдеще други значителни източници на енергия не се очертават. И може би в средносрочен план е добре ядрената енергетика да се развива в България. Този въпрос следва да се реши чрез широк обществен дебат. Но формулирането на въпроса конкретно "за" или "против" "Белене" ще създаде много противопоставяния в обществото и ще скрие реалния дебат.

- На изборите догодина се очертава дебат "магистрали срещу централи". Не е ли някак нечовешки този избор?

- Ако референдумът и изборите се проведат заедно, това ще е лошо решение, защото референдумът ще измести дебатите на изборите. Да не говорим, че процедурата трябва да бъде доста насилена, за да съвпаднат двете дати. Референдумът нормално трябва да се свика до 6 месеца след внасянето на подписката в НС. Дори да приемем, че служба ГРАО забави проверката на подписите, това ще се тълкува като умишлено отлагане на референдума. И ще е лошо решение, защото ще излезе, че управляващите искат да попречат на допитването. Не трябва да се смесват нещата. Вярно е, че в други демокрации като американската, например, това се прави. Но я си представете само една бюлетина с голям формат А-3 и с 15 обособени полета, в които се гласува едновременно за сенатори, шериф, губернатор и още няколко местни референдума? У нас имаме затруднения с интегралната бюлетина, та какво остава за референдума? Особено пък ако някой педант организатор реши да накара хората да гласуват с отделни бюлетини и реши да анулира бюлетината за референдума, ако е попаднала в урната за парламентарните избори. Това ще отвори гигантска врата за манипулации на изборите.

- На какво разчита премиерът със смесването на парламентарния вот с референдума? Че дебатът ще пренасочи страстите в друга посока и няма да го питат за цените на хляба и сиренето?

- Това е едната възможна причина. Аз мисля, че той ще се опита да каже: ето, тези са руските интереси в България, тези партии ги подкрепят, ха сега гласувайте за тях. Върху това ще играе по-скоро. И той вече го направи, подсказвайки вероятните противници на референдума - сините и зелените, които са против "Белене" по различни причини. Сините са "против" заради руското участие, докато зелените - заради екологичните рискове. Двете не вървят непременно заедно. Но премиерът реши да се възползва от това смесване на интереси, когато лансира тезата си за референдум заедно с изборите.

- Какво ще се опита да прикрие сегашната власт с изместването на вниманието от изборите?

- Провала в сигурността, констатиран в доклада на ЕК. Сигурността и вътрешните работи бяха една от основните теми, когато ГЕРБ дойде на власт. Помните тезата им: ние идваме, за да възстановим правовата държава. Обаче действието на правосъдието в представата им се ограничи до действието на полицията, до полицейски натиск. Смятаха, че със сила могат да решат всичко. Със сила могат да накарат съдиите да произнасят "правилни" присъди, с натиск, особено ако са непослушни като Мирослава Тодорова, да ги уволнят. Провалът в областта на сигурността се доказва и от атентата в Бургас, доколкото е пробив в дейността на службите. ГЕРБ дойде на власт с обещанието да възстанови справедливостта, да подхване хората, извършили престъпления по високите етажи на властта. Бяха направени няколко театрални ареста. И нищо. Нито обществото получи удовлетворение, че хора от властта ще бъдат наказани, нито пък бе убедено, че и сегашните не правят същото. Да не говорим, че някои постъпки на висши политици би трябвало да бъдат подведени под някой от членовете на НК, достатъчно е да си спомним случая "Мишо Бирата". Икономическото състояние е друга голяма слабост на управлението. Най-голямата похвала, която си отправя правителството, е запазването на финансовата стабилност. Това е така. На фона на Гърция и Испания България е финансово стабилна. Но това не е заслуга на това правителство. От въвеждането на валутния борд всички правителства правеха точно същото. Сегашното, обаче е единственото от въвеждането на борда, което прибегна до заем и изхарчи голяма част от наследения фискален резерв. Така че самохвалството тук не е много обосновано. Крайните бюджетни рестрикции започнаха да дават обратен ефект. Свиването на потреблението доведе и до свиване на пазара. И тук стигаме до приоритетите. Този спор "магистрали или централи" първо, че не се води като истински спор за приоритети, а просто като едно желано срещу друго, също толкова желано. Но различните общности и сектори имат различни желания. Едни искат първо магистрали, други - "Бърза помощ". По тези въпроси, обаче, не се води демократичен диалог. Защо приоритет е завършването на магистралата от София до Бургас, а не от София до Одрин, например? И защо да е приоритет последната отсечка на магистрала "Тракия", а не онзи възел, който отвежда до втори терминал на летище София? Защо в България не може да се влезе по магистрала нито от Сърбия, нито от Македония, нито от Турция, нито от Гърция, нито от Румъния? И после, защо магистрали, а не ж.п. инфраструктура? Как е възможно през 2012 г. разстояние от 400 км. с влак да отнема 8 часа, вместо 4? Кое е приоритет? Аз не знам. За всеки - различно. Затова трябва диалог, в който правителството да ни убеди, че сега е по-важно едно, а не друго. Като погледнем относителното разпределение на бюджета, веднага разбираме за какво става дума. Отгоре са сигурност, инфраструктура и спорт. Надолу остават здравеопазване и образование. Да, това е гледната точка на днешното правителство. Моето лично убеждение е, че само образовани хора са в състояние да произвеждат хубави неща. И да правят живота по-добър. Но за това трябва целенасочена инвестиция в образованието.

- Да, но образованието е една абстракция с дълъг хоризонт, не е топка да я ритнеш или магистрала, за да й резнеш лентата?

- Е, да, не е като спортната зала, която се вижда.

- Как си обяснявате, че въпреки мрачните прогнози ГЕРБ продължава да е начело в социологическите сондажи?

- За това може да има две причини. Едната е, че много хора не виждат кой може да ги замести. Другата обаче може да е т.нар. спирала на мълчанието. Това е поривът да се наредиш сред силните на деня, според политическите психолози. А управление, което се опитва да внушава сила, само подклажда подобни резултати. Тези хора не са непременно доволни, но просто си траят. Аз не знам какво ще се случи на изборите догодина, но нещата не вървят добре и общественото мнение едва ли ще остане пасивно. По-скоро хората очакват промяна, отколкото запазване на статуквото.