Америка победи съветския комунизъм, а превъзходството на неолибералната икономика, чието олицетворение станаха големите национални корпорации, бе потвърдено завинаги.

Стара мъдрост обаче казва: внимателно подбирай враговете си, защото след време ти ще се превърнеш в същото нещо, срещу което си се борил.

Най-поразителното в нашите победоносни корпорации е колко много те възприеха от най-пагубните атрибути на съветската система - твърде често оставяйки своите служители, клиенти и други заинтересовани лица също толкова безпомощни за собствената си съдба, колкото бяха нещастните граждани на Съветския съюз с централизираната му планова икономика.

Корпорации сериозно ограничиха нашия избор: какво да купуваме, къде да работим, как да живеем, какви права да имаме. Бъдещето ни престава да принадлежи на самите нас. Все повече решения, които определят качеството на живота ни, се вземат от апаратчиците от Политбюро на Върховния корпоративен съвет, който се намира някъде далеч от нас. Днес тези апаратчици са пиари, изпълнителни директори, титани на корпоративните финанси, лобисти на многонационалните корпорации и мениджъри, които се стремят да увеличат печалбите за сметка на нашата свобода.



В супермаркетите цари ограничен избор



През 70-те години в търговията на дребно в САЩ преобладаваха неголеми семейни магазини, които продаваха стоки, произвеждани от дребни предприемачи. В такава икономика имаше десетки милиони работни места за средната класа. И тя произвеждаше огромно разнообразие от стоки за търговията на дребно. Всеки магазин по главната улица на града имаше своя стока, която го отличаваше от съседните магазини. В магазина за обувки можеха да ви предложат 20 вида обувки. В друг магазин през три квартала ви предлагаха 10 подобни, но плюс 10 други вида обувки. Така потребителят имаше голям избор.

Сега обаче във всеки магазин на Macy's в Америка се продава една и съща дузина скучно дамско облекло. По рафтовете на Лонг Айлънд ще намерете същата стока, както и в Лонг Бийч. А ако търсете нещо различно от общия знаменател, няма да го намерите в търговския център.

Супермаркетите още повече ограничиха нашия избор. Върховният съвет в Атланта, Минеаполис или Бентънвил е постановил какво трябва да има по рафтовете на местния ви търговски център, независимо дали става въпрос за Walmart, Home Depot или Target. Ще имате такъв избор, каквото пространство за своите стоки те благоволят да отделят върху рафтовете.

Сега Walmart продава 25% от всички хранителни стоки в Америка. Ако пък търсите някаква по-особена стока, а Върховният съвет в Бентънвил е решил тя повече да не се предлага в Walmart, смятайте, че късметът не е е на ваша страна.

Големите магазини имат много малко място върху рафтовете за всяка продукция, предлагана за продажба. Но те са главните купувачи на едро за такава продукция като играчки и видеоигри. Последните 20 години това обстоятелство напълно доминираше в процеса по вземане на решения между производителите и търговците. Производителите разбират, че ако купувачът в Walmart не бъде заинтригуван от тяхната играчка или видеоигра, няма смисъл от производството им. Така че всичко се произвежда с оглед на усета, предразсъдъците и ценовите изискванията на купувача. Това се е превърнало де факто в някаква реална форма на централизиран контрол, когато група купувачи от Бентънвил диктува на цялата страна с какво да си играе.

Все повече корпоративността на потребителския ни пазар води дотам, че изборът и асортиментът в магазините ни стават все по-бедни. Това ни доближава до стряскащия стереотип на оскъдните съветски магазини. Е, да, нашите магазини все още са по-добри, но не толкова, колкото би трябвало.

Онлайн пазаруването се превърна в ново спасително убежище за хора, които търсят по-голямо разнообразие от стоки. Но то ще трябва да измине дълъг път, преди да измести хегемонията на големите вериги.



Върховният съвет по здравеопазване се разпорежда



какви, как, къде и от кого да получаваме медицински услуги. Доскоро грижата за здравето бе в ръцете на лекар, който обикновено имаше самостоятелна практика (понякога в партньорство с още двама други лекари, но не повече). Той имаше широка свобода на действие, получаваше солидна и надеждна информация за новите методи на лечение и лекарства от авторитетни списания. Съответно застрахователните компании изплащаха без протакания голяма част от това, което лекарят предписваше. Всичко случващо се в медицинския кабинет оставаше между лекаря и пациента и в това никой нямаше право да се намесва.

Днес обаче печалбарското Политбюро победи във всички аспекти на тези отношения. Две трети от лекарите при оказване на първа помощ вече не притежават собствената си практика - в немалка степен защото са твърде големи административните разходи за надзираващите ги съветски бюрократи от застрахователните компании. Днес лекарите са платени служители на някои от големите корпоративни структури, където те са под постоянен натиск да съкращават визитите на пациентите, да увеличават платените часове, да се придържат към тесните рамки на общоприетото лечение и да лекуват "на конвейер".

Застрахователните чиновници проверяват всяка рецепта, принуждавайки лекарите да работят извънредно - все пак те трябва да пишат писма и да звънят, борейки се за правата на пациентите си за медицинско обслужване. Всички канали за информация и методи на лечение са завладени от фармацевтичните компании, лишаващи лекарите от важна информация, която може да повлияе негативно върху печалбите от продажбите на лекарства.

Държавата все по-често и без необходимост приема закони, предписващи какво може и какво не може да ви казва лекарят за собственото ви здраве. Това, което имаме тук, далеч не е свободна и независима система, в която лекарят и пациентът могат без ограничения да приемат съответните решения, без да бъдат подлагани на многопластова централизирана намеса (често прилагана от хора без медицинско образование). В основата си такава намеса се осъществява не от държавата, а от различни корпоративни среди, подчинили лекарите и пациентите на централизиран режим за извличане на печалби. По време на студената война ни казваха, че така е устроена съветската медицина. Днес същото контролирано и свръхадминистрирано лечение ние получаваме от нашето пазарно здравеопазване.



Образованието се свежда до изпити, а не до обучение



В осми клас една от учителките ни плашеше с мрачни истории за съветското образование. Тя казваше, че комунистическото образование е просто зазубряне на материала и никакво обсъждане, никакви навици за критично мислене. Всичко е подчинено за подготовката на децата към стандартна система от изпити, чиито залози са извънредно високи, защото постигнатият резултат ще определи мястото им в партийната йерархия.

Днес САЩ доброволно се отказват от онези ценности, които ни даваха конкурентни предимства в продължение на век и половина. Страната дава предпочитание на централизирана училищна система от тестове, която би могла да се хареса единствено на съветските бюрократи. Все по-често вратите на най-добрите училища и университети се отварят само за представители на висшите слоеве от обществото, както най-добрите вузове на СССР бяха предназначени за децата на партийното ръководство.

Образованието се изземва от държавата и се предава на корпорациите, които работят за едната печалба. И пак, колкото повече в този процес навлиза "частната индустрия", толкова повече ние се приближаваме към съветския начин на живот.

Това са само три най-елементарни примера. Но има и много други. Примерно нашите къщи са проектирани от големи строителни фирми от съветски образец, диктуващи какви трябва да бъдат домовете ни. Нашата система за гласуване все по-често ограничава кандидатите до онези хора, които са приемливи за партийната йерархия - както съветската система е приемала за членове на компартията само незначителна част от населението.

Истинската опасност идва от корпорациите, които хората възприемаха като ключа към нашето превъзходство над комунистическата заплаха. Великата ирония на нашето време е, че колкото повече енергия влагахме през последните 60 години срещу комунизма, налагайки потребителския култ (и корпорациите, които го обслужваха), толкова повече собствените ни корпоративни господари завладяха ресурсите и енергията ни, за да консолидират властта си и да наложат техния тоталитарен, централизиран ад върху нас.

---------

*Сара Робинсън е една от малкото квалифицирани социални футуристи в Северна Америка. Работи като колумнист и редактор в няколко американски списания. AlterNet.org е електронно издание, застъпващо проблеми на човешките права, гражданските свободи, социалната справедливост, свободата на словото, околната среда и здравеопазването.