Знаете ли, че една от оцелелите прабългарски думи е шушумига? Издава я суфиксът -ига, който е сроден на старинния суфикс -ага. Можете ли да допуснете, че този суфикс продължава да изпълнява словообразувателна роля в съвременния български език и от него произхождат по-нови думи като мъжага, юначага, бандюга и... симпатяга? Как обаче новите производни да се свържат с думата шушумига, чиито синоними са страхливец, боязлив, страхопъзльо и мижитурка? Ето как:

Днешна България се управлява от правителство начело с премиер, който се представя за мъжага и юначага. В някои дипломатически телеграми той е определян като бандюга. Но електоратът го подкрепя, защото го смята за симпатяга. В международен план обаче той се държи като шушумига, защото не смее да се обади дори когато чужденци се гаврят и с него, и с държавата му. Последното доказателство ни дава Франция, която набеди България, че дискриминира своите роми, и така ги принуждава да търсят по-добър живот на френска земя, където обаче никой не ги дискриминира, а само биват насочвани и подпомагани да се върнат по-бързо по родните си места. За да накарат българските власти да спрат дискриминацията, френските им колеги измислиха наказание: няма да пуснат България в шенгенската зона, с което ще засегнат честта най-напред на юначния й премиер, чиято амбиция като бивш началник на полицията бе да отвори пред сънародниците си шенгенските двери, пазени от европейските му "колеги".



Какво да направи при такова изпитание един държавен мъжага?



Най-елементарното е да поиска чрез външно министерство и българското посолство в Париж френските власти да му посочат в какво точно се състои дискриминацията на ромите в България, която ги принуждава да зарежат тъй милото си отечество и да тръгнат да се скитат немили-недраги в Европа. Само че българската дипломация от три години се крои по негов шаблон и министерството се е превърнало в шушумигарник (ето как животът извиква нови думи от старинните хранилища). Ако някой е имал желание да получи разяснение по проблема, е можел да го направи през последните две години, откакто Париж хвърля камъни в българската градина заради ромските си неволи. Само че никой не е чувал Борисов да отправя поне една официална реплика, когато френски министри и от десницата, и от левицата са се упражнявали в политическа реторика за сметка на България.

Много важно, че пъдели ромите... Много важно, че по паспорт са български граждани... Европейската комисия постави за втори път Франция, а не България под наблюдение заради тревога от етническа дискриминация, но Борисов не намира смелост да реагира дори при такъв силен съюзник. Нещо повече, въпреки неудобната си позиция пред Брюксел тъкмо Париж заплашва, че ще поиска колективен европейски натиск върху България и Румъния (към които от тази седмица добавя и Унгария), за да ги принуди да разубедят по някакъв начин ромите си, предпочитащи воаяжи на Запад, вместо да си седят по родните места. Моментът е много подходящ да бъдат запитани френските власти дали вече не им е домъчняло за Берлинската стена и желязната завеса, които чудесно изпълняваха тази функция допреди две десетилетия.

Едно от доказателствата, че България се е превърнала в държавен



развъдник на шушумиги,



ни даде френският министър на вътрешните работи Манюел Валс, който описа завчера с кого си има работа по следния начин: "Водим диалог с двете страни (България и Румъния - бел. ред.), който е труден - особено с румънското правителство." Това означава, че румънците намират контрааргументи, докато с мълчанието си българското правителство се представя по-скоро като слушател на френския монолог. В него от време на време се проявява някаква конкретика като например обвинението през 2010 г. към България, че прилага сегрегация в училищата и разделя паралелките на ромски и български.

Това лято бях на почивка в село Баня, Разложко, и живях в семейно хотелче на учителка по български език в местното школо. Тя ми разказа, че там се учат около 240 деца, което ме изненада, защото по други села не могат да се съберат деца и за една паралелка."В нашите паралелки се падат по 14 ромчета на четири етнически българчета", обясни тя и добави, че местните хора съжителстват добре с ромите, чиято махала представлява сателитно селище с не по-лоши къщи от българските. "Нямаме конфликти, нямаме кражби, идват тук да работят, чистят, водят децата си на училище. Но и от тях има много заминали по Европа, както и от българите (включително и мъжете от къщата на учителката - бел. авт.). А децата не делим", каза тя.

Не се е чуло българското министерство на просветата да е издавало разпореждане за изолиране на ромчета от българчета. Има обаче публикации, че на някои места самите ромски семейства предпочитат децата им да бъдат събирани в отделни паралелки, за да не се чувстват изоставащи от българчетата, които по принцип живеят в по-заможна и по-обгрижвана семейна среда. Тук държавата няма никаква вина и не може да бъде обвинявана в дискриминация. Разликата в доходите и материалните възможности се дължи на много причини, включително и на разликата в трудовата заетост. Що се отнася обаче до социалната политика, широко разпространено е мнението, че държавата се занимава повече с ромските общности, отколкото с другите. Много често тя е по-снизходителна към тях и при неизплащане на дължими суми и пр., като взема предвид по-неизгодното им материално положение.

Ако може да се говори за



официална сегрегация на ромите,



най-ярък пример в Европа дава не друг, а Франция, която ги е провъзгласила за "пътуващи хора". За да не се смесват с местното население, им е отредила благоустроени, но оградени паркинги извън градовете и селата, където катуните да спират временно караваните си. Оттам могат да пращат децата си в най-близките училища, а когато решат (обикновено лятото) - имат право да се преместят на други ромски паркинги. Проблемът на българските и румънските роми е, че по стар балкански обичай си правят биваци, където им хареса - например в градските паркове, по стадионите и дори под триумфалната арка в един от френските градове, което се възприема от местните жители като нагло предизвикателство. Следват оплаквания до кметствата и префектурите, политически натиск и логична реакция за изгонване на натрапниците "по санитарни причини". Френските власти обаче дори не помислят да насочат чуждоземните роми към осигурените с ток, вода и канализация паркинги на "пътуващите хора", за да не предизвикат съперничество и конфликт с местните житани. Така стигат до най-лесното решение на проблема - колективното експулсиране на чужденците и прикриване на дискриминацията чрез обвинения към държавите, откъдето произхождат, че ги подлагат на дискриминация.

България няма да влезе скоро в шенгенската зона по много причини - подозрение, че властите й живеят в симбиоза с организираната престъпност; наличие на многобройна ромска общност, която няма как да бъде затворена в гета; риск от имигрантски наплив откъм Близкия и Средния изток. През септември държавата ще отнесе поредния шамар от Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешен ред, в който поне три страни - Холандия, Германия и Франция - вече дадоха да се разбере, че ще блокират кандидатурата й за неопределено време. Борисов трябва да преглътне поражението си като нашите олимпийци в Лондон и да се опита да покаже минимално достойнство - не заради себе си, защото е съмнително доколко го има, а поне заради държавата ни, която ще остане и след него. Шушумигите идват и си отиват, а България, макар и бедна, не бива да допуска да я подритват, защото в дългата си история е имала уважавани ръководители, които свидетелстват, че поне генетично не е безнадеждно увредена.