|
| Графика |
Фактите за експорта разбиват още един мит - че девалвацията на местната валута е изпитано хапче за насърчаване на износа. Макар че левът е "вързан" за еврото, а основните ни търговски партньори са "евро" държави - тоест не може да се разчита на игри с валутния курс, българските компании постигнаха рекордни скорости в увеличаването на износа.
................................
Има множество непреки начини за измерване способността на една икономика да се конкурира с другите - като се започне от класациите на международни организации като Световната банка и Световния икономически форум и се стигне до изследвания на университети и консултантски компании. Всички те разчитат на някакви синтетични показатели, получени въз основа на често сложна методология.
Има и преки начини за определяне на конкурентоспособността на икономиката - например чрез дела на съответната страна в световния износ, изчислен на базата на непосредствени статистически наблюдения.
По отношение на първата група индикатори, следени и оповестявани периодично от международни организации, България не е отбелязала съществен прогрес от началото на глобалната финансова криза през 2008 г. Дори напротив, има отстъпление на позиции в класацията за най-привлекателни аутсорсинг дестинации. България няма съществено подобрение и в показателите за средата за правене на бизнес на Световната банка.
Но ако разгледаме преките индикатори, ситуацията е по-различна. През 2011 г. българската икономика е успяла да разшири дела си в глобалния износ в сравнение с 2008 г. Под "световен износ" се разбира сумата от износа на всички страни в света.
Делът на една държава в глобалния износ зависи от нейната отвореност по отношение на външната търговия и от мащаба на самата икономика. В този смисъл относително малкият "пай" на България в световния експорт се дължи най-вече на малкия обем на икономиката й. В Европа по-малък дял от нас в износа на глобално равнище имат само Малта, Кипър и балтийските републики, чието население е по-малобройно от нашето.
Най-конкурентоспособната икономика очаквано е германската - тя държи над 8% дял в световния износ. След нея са Франция, Великобритания, Холандия, Италия, Испания, които имат в пъти по-малък износ от Германия.
На техния фон
делът на българския износ в световния е дребен - 0.16%
(Тези наблюдения се базират на данни на Евростат за износа на стоки и услуги, които от своя страна са получени от платежния баланс на европейските страни. Не трябва да забравяме, че данните от платежния баланс подлежат на няколко ревизии, които на свой ред биха могли да променят изходните данни.)
Разширяването или свиването на дела на съответната икономика в световния износ е показател какво се случва с нейната конкурентоспособност - дали се подобрява, или влошава. Оказва се, че България е една от шестте страни в 27-членния ЕС, чиито експортни позиции се разширяват. Другите са Румъния, балтийските републики и Малта.
Статистиката разкрива още нещо важно и любопитно. Износът на балтийските страни и на България расте с бързи темпове, въпреки че съответните национални валути са вързани към еврото. От друга страна, обезценяването на валутите на централноевропейските икономики спрямо глобалните валути като евро и щатски долар в периода 2008-2011 г., изглежда, не води до разрастване на позициите им в световната търговия (противно на широко разпространеното схващане, че обезценяването на местната валута и мощен стимул за експортните фирми, бел. ред.).
По-драматична загуба на конкурентоспособност се наблюдава в Гърция,
Малта, а също и във Финландия, за която един от факторите за влошаването е стопяването на дела на "Нокиа" на глобалния пазар на мобилни телефони.
През 2012 г. в България вече се усещат признаци на забавяне на износа - заради стагниращата европейска икономика. Предстои да видим дали това ще доведе до свиване на нашия дял в световната търговия. Всъщност възможно е и разширяване, като имаме предвид силните позиции на България в ниския и средния ценови сегмент на много продуктови пазари и бързото пренасочване на част от българските износители към Азия, Латинска Америка и Източна Европа като алтернативи на традиционния западноевропейски пазар.
Свиването на индустрията в Европа през 2012 г. е извън съмнение
На този фон вероятността от нова рецесия или "второ дъно" на кризата в Еврозоната - нашия основен търговски партньор, изглежда все по-реална през 2012 г.
Дори планираните структурни реформи в застрашените европейски страни да бъдат реализирани, икономиките ще стагнират през следващите 12-18 месеца, което ще ограничи търсенето на стоки и услуги на европейския пазар и съответно ще намали потенциала за растеж на българските експортни сектори. Затова и част от българските износители търсят нови ниши и пазари, пренасочвайки се към развиваща се Азия, която ще продължи да расте с над 7% в реално изражение и през 2012-2013 конкурентоспособността на една икономика е сред най-експлоатираните теми в академичните и политическите среди.
*Статията е подготвена по годишния доклад на Industry Watch за българската икономика за 2012 г., озаглавен "Идва ли краят на стагнацията?"
Предложение за версията , която премълчаваме ? Виладжийството и то ли е бизнес ? Кога най-сетне ще се взрем в днешната ни Съвкупна портретност . Ние сме в партера ни от преди 130 години и по нищо не казваме , че стоим зад последните си 40 поне . Бодро препълваме , памперса на Иванкръстевците . Честито !... 
