:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,302,955
Активни 97
Страници 9,082
За един ден 1,302,066
Истинската история

Гробът на господаря Кубрат остава неизвестен

Археологическият комплекс до селцето Малая Перешчепина съдържа по-скоро държавното съкровище на Старата Велика България
Пръстени с монограми от находката до с. Малая Перешчепина, до Полтава, днешна Украйна, принадлежали на господаря Кубрат и на вуйчо му Органа; изработени в Цариград през първата четвърт на VII в.; Цялата находка от Малая Перешчепина може да се обясни без запъване само като държавното съкровище на Старата Велика България; Държавен Ермитаж, Русия. Точни музейни копия на най-важните предмети от съкровището могат да се видят в Националния исторически музей-София.
(Продължение от миналия четвъртък)

Пълното проучване на археологическия комплекс до с. Вознесенка (дн. част от Запорожие, Украйна) не открива никакво владетелско или каквото и да е друго погребение там. Понеже този комплекс единствен е подозиран като съдържащ гроба на първия владетел на България, то днес със съжаление трябва да отбележим, че нямаме никаква представа къде е положен след смъртта си през 700 г. (или през 701 г.) господарят Аспарух. Съвсем същото можем да потвърдим и за останалите езически владетели на България.
През VIII в. на българския престол се сменят общо 12 владетели, но само двама от тях сигурно умират от естествена смърт и може да се очаква вечното им жилище да бъде открито все някога. Останалите 10 са отстранени чрез преврат, някои забягват. Местоположението на гробовете на българските езически владетели от VIII в. е съвсем близко до ума, при това може да се очаква гробните съоръжения и вероятно поминалните комплекси към тях да са изключително добре запазени. Въпреки това откриването им ще е задача, многократно по-тежка от търсенето на прочутата игла в купа сено.

* * *

Макар да е само владетел на държавно образувание, което предшества основаването на България, господарят Кубрат отдавна предизвиква нечуван интерес както сред специалистите поради чудовищната сложност на проблематиката от историческа и от археологическа гледна точка, така и сред масовия читател. Обсъждането на предполагаемия му гроб до с. Малая Перешчепина не престава вече цяло столетие.
С името на този владетел е свързано създаването на едно от най-могъщите държавни образувания в ранносредновековна Европа - така наречената Стара Велика България. Очевидно негови са и част от 800 находки в най-голямото съкровище от същото време. Преди точно век до селцето Малая Перешчепина (на 13 км от Полтава, днес в Украйна) играещи деца случайно попадат на огромен брой златни и сребърни съдове, почти 25 кг злато и над 50 кг сребро. Както най-често се случва при съкровищата, те са случайни находки, при тях обичайно е изгубена огромна част археологическа информация за средата, в която са се намирали до разкриването им, поради което обясняването и разбирането им са силно затормозени. Почти повсеместно е свързването на находката с господаря Кубрат и със Старата Велика България, изключенията днес са немногобройни.
Съвсем обобщено, обясненията на находката от Малая Перешчепина са три - гроб на господаря Кубрат, поминален комплекс и укрито в затънтен и безлюден край (в средата на VII в., разбира се) съкровище.
Основен проблем при интерпретацията на археологическия комплекс от Малая Перешчепина е силната изменчивост на прабългарския погребален обред в земите на север от Дунав вследствие от етническата пъстрота и силната податливост на влияния на обитателите на Старата Велика България. Многогодишните археологически проучвания установяват, че при всички могилни погребения в поречието на реките Дон и Донец например, които се свързват с прабългарите, съществува различен погребален обред, "вариантите на прабългарския погребален обред са почти толкова, колкото и могилните погребения, оставени от прабългарите" (В. С. Аксенов, А. А. Тортика, 2001). Така става напълно невъзможно да бъде възстановено и интерпретирано наличното описание на откриването на комплекса до Малая Перешчепина през 1912 г., вместо едно, неизвестните са вече две - известните ни следи от нея не могат да се интерпретират сигурно поради неясния погребален обред.
Известните ни съставки на находката никак не помагат при интерпретацията й като погребален комплекс. Напълно справедливо грамадната част от изследователите посочват необичайното богатство на комплекса, надминаващо многократно всичко, което ни е известно сред подобен род паметници в един изключително широк ареал и при предварително избрано значително времево разстояние. Освен това сред находките се съдържат както такива, които могат да бъдат погребални дарове - знаците на власт, сребърният комплект за миене на ръце, коланните накити, трапезните съдове. В същото време огромна част от съдържащото се не може да мине за погребален дар, предназначен за господаря Кубрат, по никакъв начин - многобройните женски накити например. Или златният пръстен с монограм, разчетен като принадлежащ на Органа. Несъмнено и вуйчото на Кубрат е бил погребан достойно, защо пръстенът му е сред гробни дарове, предназначени за племенника му.
Непреодолими пречки за интерпретацията на комплекса от Малая Перешчепина като гроб на господаря Кубрат създава и отсъствието на сигурни следи от трупоизгаряне (за трупополагане изобщо няма смисъл да разсъждаваме, такова би било забелязано със сигурност!). Наистина при археологически обход в околностите на Малая Перешчепина през 1963 г. на мястото, където е била открита находката, А. Т. Смиленко отбелязва малки въгленчета ("приличащи на малки въгленчета") и едва забележим слой от пепел, които по-късно се интерпретират като следи от трупоизгаряне, забележете, 51 години след разкриването на съкровището. В същата 1963 г. К. И. Маджар, който е сред децата, открили съкровището, забележете пак, след повече от половин век, изведнъж си спомнил, че сред златните и сребърните съдове имало няколко малки човешки костици и част от човешки череп с площ едва няколко квадратни сантиметра, всичките със следи от обгаряне. Дори да се примирим с възможността малко дете да определи намерени сред злато и сребро човешки костици, то пак ще трябва да бъдем силно притеснени от закъснелите спомени на вече възрастния Маджар - забележете, за трети път, след повече от половин век.
Така поднесени, сведенията за наличие на части от човешко трупоизгаряне сред съкровището от Малая Перешчепина ни позволяват напълно да ги пренебрегнем, по всичко личи, че човешко погребение там няма. Опитите да бъде обяснено отсъствието на опознавателен знак - надгробна могила или каквото и да е друго, което винаги е налично при такива погребения, са доста несръчни - погребението било тайно, та затова не било обозначено. Обичайно сред степните народи такива погребения са свързани с поминални комплекси, предназначени за масови поклонения. Опитът да бъде обяснено някакво "тайно" погребение до Малая Перешчепина води до съвсем невероятното предположение, че поминалният комплекс, свързан с него, е . . . до с. Вознесенка (Зл. Лвова, 2002, и др.).
И още. Представянето на 250-те облицовъчни златни плочки, които украсявали дървен сандък, облечен в плътна кафява коприна (следи от която са запазена около нитовете на плочките) като част от погребален ковчег, е несериозно. Първо, защо ще да е бил необходим ковчег при погребение чрез трупоизгаряне?! И, второ, при практическото отсъствие на следи от човешки скелет, дори обгорял (да припомним пак, че за наличие на човешки костици се говори за първи път точно 51 години след разкриването на съкровището!), единственото разумно обяснение за облицовъчните плочки от дървен сандък е, че са от опаковката на съкровището, всичките 800 предмета (всъщност доста повече, много са изгубени) са били пренесени и укрити в земята точно в този дървен сандък.
Интерпретирането на комплекса до Малая Перешчепина като поминално съоръжение е напълно лишено от основание, никой и никъде не говори за следи от архитектурни елементи - например ограждаща стена. Местоположението на находката също не е подходящо за разполагането на съоръжение, предназначено за често и масово посещение.
Дори да се примирим с факта, че предметите в комплекса от Малая Перешчепина са събирани няколко века, то притеснението ни на тази основа все пак ще остане, всъщност толкова разнородни предмети, обединени само от свръхвисоката си цена, се съдържат единствено в държавните съкровищници. Като вземем под внимание всички налични данни, можем да стигнем безпроблемно само до този извод.
Въпреки привидното единомислие за находката от Малая Перешчепина като свързана с господаря Кубрат и със Старата Велика България, не бива да бъдат пренебрегвани и други гласове, които се чуват понякога. Официалната публикация на находката (В. Н. Залеская, Зл. А. Лвова, Б. И. Маршак, И. В. Соколова, Н. А. Фонякова, 1997) не изключва напълно и хазарската версия за произхода на находката. Наскоро комплексът от Малая Перешчепина пък бе свързан еднозначно с някой от тюркютските (да не се бърка с тюркски; понятието е въведено от Л. Гумилев, 1962, точно за да отличи друг етнос) владетели от рода Ашина (А. В. Комар, 2006, и др.). Наистина съвременната украинска археологическа наука е под силен политически натиск и изводите й трябва да се приемат след много внимателно обмисляне, но мнението на Комар е показателно всъщност за цяло течение в (източно)европейската археология, свързаността на съкровището от Малая Перешчепина с господаря Кубрат и със Старата Велика България не бива да се възприема все още като напълно безспорна. Предстоят още проучвания, които трябва окончателно да дадат отговор на многобройните въпроси.

Свързани текстове за предисторията и за най-ранната история на България:
http://www.segabg.com/article.php?id=362423
http://www.segabg.com/article.php?sid=2008040300040001301
http://www.segabg.com/article.php?sid=2008041700040001301
http://www.segabg.com/article.php?sid=2010061700040001301
http://www.segabg.com/article.php?work=print&issueid=2973§ionid=5&id=0001201
http://www.segabg.com/article.php?issueid=7946§ionid=5&id=0001201
http://www.segabg.com/article.php?issueid=8011§ionid=5&id=0001301

Свързани текстове за гробовете на българските владетели:
http://www.segabg.com/article.php?id=491769
http://www.segabg.com/article.php?sid=2011012000040001301
http://www.segabg.com/article.php?id=542452
http://www.segabg.com/article.php?id=611656

Свързан текст за титулатурата на българските владетели:
http://www.segabg.com/article.php?issueid=7065§ionid=5&id=0001301



16
14868
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
15 Август 2012 20:04
Що си мисля, че титулуването на българския владетел е било КХАНА СЮБИГИ /вариации/, а ромеите са го наричали "господаря", за да не признаят титлата?
Натам не четох...
Котка -
--------------------------
Блогът на Генек
15 Август 2012 20:30
..."През VIII в. на българския престол се сменят общо 12 владетели, но само двама от тях сигурно умират от естествена смърт и може да се очаква вечното им жилище да бъде открито"...Наистина, защо не е открит нито един гроб на български владетел от езическия период?! Когато властта е била строго централизирана и неограничена, което предполага пищно погребение? Защо Плиска и Преслав нямат гробище? Опираме до неясния погребален обред на прабългарите......Ами ако са погребани в коритото на някоя река, както великите номадски вождове?
15 Август 2012 20:31

Аз четох до края,нищо не разбрах.
15 Август 2012 21:19



Ходжа, не си само ти.Освен дето ни набива в главите"господаря Кубрат" като" Иван от Скрино" нищо ново .Аколко хубаво са го написали украинските българи на паметника поставен на това място:" Съединението прави силата. Великият Кубрат -VI-VII в. от н.е. От Бога поставен владетел на Стара Велика България"(според Пл. Петков) Това казва повече.


15 Август 2012 23:06
Интересна статия
15 Август 2012 23:30
Всъщност статията не е лоша. Тя повтаря повече или по-малко познати възражения срещу хипотезата, че се касае за гроб. Р. Рашев беше един от най-изявените поборници срещу тази теза.
Единственото ми възражение е трактовката на спомена на човека, открил съкровището - Карп Маджар. Дете (дори и казашко) би запомнило полуизгорен череп.
Сетне, самият археолог Николай Макаренко, който пристига на мястото след откриването на находките, отбелязва настъпилия хаос и иманярското разграбване (макар и уж под надзора на местния пристав) от тамошните селяни. Т.е. археологическата находка е компроментирана от самото начало. Възражението, че твърде много време е било необходимо за Карп Маджар да си спомни за човешките останки, остава да виси във въздуха от факта че 50 години никой изобщо не се занимава с находката - т.е. никой не го и пита през този половин век "затишие" в изследването на находката.
Между другото, по разбираеми прични Петрински пропуска (макар че подкрепя неговата позиция) едно друго (често изтъквано) възражение срещу тезата за погребението - че Кубрат в изворите е кръстен в Константинопол. Макар и по съвсем различни прични, аз също не намирам този довод убедителен.
16 Август 2012 01:28
Котка
Слугите наричат владетеля си Господар. Народите ползват друго название. Това и не-историците знаят.
16 Август 2012 06:08
Дори и Петрински е разбрал, че титлата не е "хан", но не може да му се превърти езика да каже каква е.
16 Август 2012 09:26
Наистина при археологически обход в околностите на Малая Перешчепина през 1963 г. на мястото, където е била открита находката, А. Т. Смиленко отбелязва малки въгленчета ("приличащи на малки въгленчета" ) и едва забележим слой от пепел, които по-късно се интерпретират като следи от трупоизгаряне, забележете, 51 години след разкриването на съкровището.
Няма нищо странно в това. По време на сталинската епоха споменът за прабългарите трябваше да бъде заличен и на негово място да дойде теорията за славянския произход на българската държава. На това трябва да отдадем почти пълното отсъствие на писмени и археологически извори за историята на Първото българско царство. Сталинската доктрина не допускаше в бившия соцлагер да има народ с по-стара държавност от руския, при което наличието на силен държавотворен инстинкт у прабългарите влизаше в съществено противоречие с тази доктрина. Българите, признати като такива в границите на Руската империя, през 1922 г. бяха обявени за татари. Всъщност, дори след Сталин положението в СССР по този въпрос не се промени особено и ако се върнем само 30 години назад, ще отбележим, че българите с неохота получиха разрешение да честват 1300-годишнината от създаването на своята държава.
16 Август 2012 09:30
Да похваля др. Петрински, че бележи забележимо развитие - спрял е да каносва/ханосва българските князе. Колкото до "находката" - убеден съм, че откритите предмети са принадлежали на княз Кроват (виж хрониката на епископ Йоан от Никиу, връзката Кроват - днешна Хърватска - никак не е случайна), но те са били ограбени от истинския му гроб някъде в земите между Белград и Будапеща, на Запад и отвъд Дунав, там където е била и Стара Велика България (виж трудовете на д-р Ганчо Ценов ) и вторично укрити от иманярите при Малая Перещепина."Находката" е 100% компрометирана като археологическо събитие и повечето от предметите са събирани от полицията с нагайки от домовете на селяните.
16 Август 2012 11:14
Вече съм го споменавал,но Кубрат означава обединител.Собрать,cubrir и пр. - събирам,покривам и т.н.Господарят Кубрат се разбира като Държавникът (Наместникът на Господ) Обединител.Името му е било Курт Кубрат.
16 Август 2012 11:47
Гозамбо, и каква е титлата?
16 Август 2012 17:25
Ама защо не попитате Божидар Димитров? Той със сигурност ще знае гробът на Кубрат.Сигурно ще е наблизо, около Созопол.
16 Август 2012 17:59
Ама защо не попитате Божидар Димитров? Той със сигурност ще знае гробът на Кубрат.Сигурно ще е наблизо, около Созопол.


Абе аз знам къде е, горе-долу тъдява, ама ме е срам да кажа... На о-в Св. Анастасия, б. Болшевик!

17 Август 2012 21:31
Няма го гробът на Великият Вожд на българите, защото ВВ никога не е умирал, той е вечен и се преражда нон-стоп и е Буда!
И не разбирате, защото са виновни гърците, византийците и ромеите. Тия трите с Тяхната тройна империя и алфа, вита, гхама - изопачават наще Бойки звуци и ББ става ВВ и обратно, но...
18 Август 2012 00:13
***
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД