Последните петнайсетина години Дунав мост 2 е тема постоянна и непреходна. Фактът, че нещо наистина ще се построи и краят му вече се вижда, е като утеха за изпадащите всеки ден от Моста на прехода. Щото на този, втория мост, не му се вижда краят. Този огромен и наистина сложен проект имаше политически поддръжници и политически недоброжелатели и у нас, и отвън; имаше адмиратори и душмани, влачеше шлейфове от лобита, от финансови кризи и скандали, но ето - работата върви. Днес всеки, които се интересува, може да погледне в сайта на предприятието, да разучи чертежи и фотографии...

Ние, като по-скептични от Тома и по-любопитни от радичковски свраки, решихме да идем и видим сами като как се гради големият строеж, какво има наоколо, накъде върви



тази забележителна пущина...



Преди да поемем, ще отворим скоба. Мостът, хеле големият мост, е историческа веха. Такъв мост променя нрави и обстоятелства, свързва разобщени дотогава хора и пространства, изгражда връзки и ускорява процеси... Не че искаме с подобни фрази да откриваме Америка, както се опитал да стори китайският ръководител Мао по време на изграждане на голям мост през културната революция. Но след като отворихме скоба, да съобщим за този анекдотичен епизод. Според мълвата Вождът посетил строежа на река Яндзъ, погледал замислено и изрекъл: "Този мост ще свързва двата бряга". Летописците, окрилени, веднага фиксирали произнесената мъдрост, а партийните началници на строежа решили да изпишат със златни йероглифи казаното върху самия мост. Не съм го виждал, но според слухове този надпис и до днес краси въпросния мост, карайки минаващите по него да се чудят на Маовата проницателност - мостът наистина свързва двата бряга!

"Мостът на Дрина" е една друга история за голям мост - роман на Нобеловия лауреат Иво Андрич. Край големия строеж пукат кости, кипят възторзи и тлеят трагедии, а времето си тече по моста, разтворено в човешките съдби, без да се интересува особено нито от неговите строители, нито от неговите врагове - внушава големият комшийски писател.

Ние най-малкото скоро вече не можем да пускаме пак сериала "Дунав мост", щото мостовете ще са два. Трябва уточнение.

Но да се върнем към нашето пътешествие. Веднага ще кажем за непосветените, че мостът се води "Видин-Калафат", но не е точно така. Видин и Калафат не са били никога един срещу друг. Румънският град е по-нагоре по реката, с около 2.5 километра. Така че, за да стигнете Дунав мост, не е достатъчно да стигнете до Видин - трябва да продължите още няколко километра на север, като отминете и фериботното пристанище. Всъщност точно срещу моста от нашата страна не е Видин, а на два километра навътре в сушата е село Антимово.

Още на подстъпите към моста започват видими индикации, че



наближаваме крупен строителен обект



За това говори и пътната инфраструктура, която се развива успоредно със строителството на моста. Ту тук, ту там има планини от пясък, мяркат се натрупани край пътя железа, издълбани, но с още неположен асфалт платна за прословутия E-79. Задминаваме камион с арматурно желязо, хилави дръвчета тук-там вехнат под прижурящото слънце и облаците прах, похлупващи околността поради строителството. Пет-шест кучета и две-три крайпътни проститутки са скромният шпалир към финала на дестинацията ни, но и те се тулят в редките крайпътни сенки. Проституцията очевидно изпреварва откриването на моста, но така прави всеки уважаващ себе си бизнес - не върви след събитията, а ги предхожда. Едната проститутка ни взема акъла - изглежда като скромно девойче, което седи на столче край пътя. Тя чете книга!

Впечатлени и трогнати, подминаваме тази уникална картина. И напразно. След това до София ни мъчи любопитство коя беше книгата.

Както и да е - подстъпите към моста в напечения юлски ден са безотрадна картина. Жегата е такава, че нищо живо не се излага на слънце. Нехайно подминаваме няколко надписа с предупреждения, че е забранено на външни лица. Подминаваме не защото сме терористи или просто наглеци, а защото ни се ще да видим жив човек, да поговорим за това-онова, дори да попитаме може ли... Дали пък и жегата е виновна, размекнала ни е мозъците, съобразяваме трудно. Така се оказваме в огромен строителен склад на открито - между планини от цимент, пясък, камъни и някакви химикали, които не знаем какви са. Спираме колата при поредната бариера, макар че никой не ни пречи да продължим, суетим се на прага на нещо като будка на пазач. Оттам излиза сънен, попупримрял от жегата младеж. Гледа не толкова въпросително, колкото измъчено.

- Как е работата, какво става? - задаваме ние не най-умния въпрос, но както вече споменахме, слънцето ни е опалило не на шега. - Показваме с широк жест наоколо.



- Проверка ли сте некакво? -



почесва се младежът по бузата със страдание.

- Бе гледаме тука, голем репортаж правиме - влизаме в тона на сънливия юноша.

- Еми тава н'ги е базата на испанците - они са те тама - посочва пазачът с усилие неопределено на север и запад, успокоен, че думата репортаж не звучи застрашително. И побързва да се мушне на сянка - не сме проверка. Ни некакво, ни никакво.

Бихме могли да правим бели, мислим си, при тази охрана... Но не сме лоши хора, а патриоти. И зяпачи. Затова тръгваме към същинския мост, като пак минаваме покрай няколко табели, които ни внушават, че нарушаваме ред забрани.

Дааа, испанците...

Испанската фирма FCC Construccion е основният строител на моста. Испанците, според сведения, които предвидливо почерпахме, строят моста с уникална за нас технология, като ползват т. нар. "вантова конструкция". Това е всъщност първият вантов пътен и железопътен мост над река. Ако бяхме инженери, а ако и вие бяхте, драги читатели, то щяхме подробно да обясняваме що е това вантова конструкция - иде от думата "ванта" - въже, ще рече. Но стоманено, изключително яко. Щяхме да ви запознаем с вида на фундиране на мостовите опори, с монтажа на различните видове сегменти от връхната конструкция на моста - както в неплавателния, така и в плавателния участък на Дунав, щяхме да пишем нашироко за позиционирането и за напрягането на защитните елементи, на напречното напрягане, при това както на връхната конструкция, така и на жп естакадата към моста...

Но не сме инженери, а тази информация не е тайна, всеки може да я открие в материалите за съоръжението. Интересното в случая е, че често идват групи от инженери и специалисти, които тук учат с гледане как се гради такова голямо нещо. От есента на 2010 година например до момента през строителната площадка са преминали



над 400 инженери и архитекти



от България, Испания, Русия, Сърбия, Германия, Италия и други страни...

Както и да е, набутваме се под самия мост, там, ако не друго, е сянка. Колата спираме край горичка с бараки отляво. Първо мислим, че бараките са на работници, после се оказва, че това е стар къмпинг, сега с ограничено ползване. Колкото и да е ограничено, освен нас край пазачите и табелите се мушват и група юноши с велосипеди, дошли да търсят край моста вода и прохлада. Те са от близкото село Антимово... Питам ги не е ли забранено да се ходи на моста...

- Бе оно е май забранено, ама ние си минаваме - споглеждат се младежите.

Под моста откриваме няколко яки мъже, питам ги какво работят. Мълчат. Пробвам на английски, мълчат. На френски, пак мълчат. "Испанците" - светва ми отведнъж. Знам две думи: "Салуто, травахо..." Човек и боя може да си изкара, мисля, леко развеселен. Те ме изглеждат доста отегчени и викат:

- Андрей, Андрей!

От газка излиза друг мъж.

- Что надо? - пита ме.

Андрей се оказва украинец, Рикардо - испанец, Адаун - португалец. Всъщност етническата картина на моста е пъстра. На странна смесица от няколко езика разбирам, че те са доволни от работата, както и от плащането, и че това - да строят големи работи по света, им се вижда нелоша перспектива. Андрей е искрено учуден, като му казвам, че това е вторият мост между България и Румъния над Дунава. Не е втори, първият е - убеждава ме той. Спори здраво. Има един мост при Русе, човече, настоявам аз. Поне в това съм сигурен. Той гледа недоверчиво. По-скоро странно. Откъде си, питам - Киев, Лвов, Днепропетровск? "Украйна, Украйна" - твърди онзи. Избягва конкретността. Сигурно има причини човекът, съобразявам. Какви ли ветрове са го довели тук. И какви ли ще го извеят по-нататък...



Важно е, че мостът ще остане



А той действително е внушителна картина. Импозантността на съоръжението личи и отблизо, и от Видин, откъдето добре се вижда как само едно малко сегментче още липсва върху дългата и сложна конструкция.

Колко хиляди тона, колко стотици хиляди хора ще препускат скоро отгоре, мисля аз... Сто на сто ще има и контрабанда, сто на сто ще минава и дрога, сто на сто проститутки и съмнителни муцуни ще обстъпят новата придобивка от двете страни на моста... Но това са дреболии пред тази гигантска снага. Тя все пак изглежда яка и дълговечна, ще държи и носи дълго.

Дано донесе малко оправия на този северозападнал край, а и на останалите краища по-южно, споделящи сходно дередже, мисля, докато поемаме назад.