Премъдра Европа знае един лек за всички икономически опасности и страхове - от нова рецесия в Европа, от "зараза" с инфекции на държавния дълг, от ретракция (спазматично свиване) на потреблението от ценовия шок. Панацеята е "ниски лихви". Преди 3-4 години все още говореха за "пакет от мерки", наричаха го "икономическо стимулиране". В него имаше благини - данъчни облекчения, ръст на държавните разходи, целеви субсидии, експортен кредит и гаранции. И чак после идваше монетарната политика. "Стимулирането" наистина обузда рецесията, тя продължи едва 18 месеца от предкризисния връх (октомври 2007) до дъното на кризата (март 2009) - двойно по-кратко от разпада (1929-1933), довел Великата депресия. Дотук - добре, ама



много хубаво не е на хубаво:



масовото "стимулиране" опразни държавните каси и натрупа дълг, непоносим за държавите длъжници, но опасен и за страните кредитори, от които се очакваше да пазаруват ценните книжа на затъващите в дългово блато братя по евро. Кредиторите на еврозоната усетиха, че тлее и тяхната черга, казаха своето Nein и наложиха нова политика на ограничения (austerity). Тя зачеркна от менюто с мерки всички, свързани с бюджетни разходи, така в аптечката с икономически цярове останаха само панацеята "ниски лихви" и лекарство-отровата "инфлация". Панацеята се превъзнася, а от инфлацията (все още) се страхуват. А всъщност това са две страни на една и съща таблетка. И на двата бряга на Атлантика остава на мода



рецептата на д-р Грийнспан:



каквото и да стане - намалявайте лихвите. Ниските лихви действат на икономическата активност като виаграта на възрастните господа. Те правят затънали в загуби фирми отново конкурентоспособни пазарни играчи и потентни получатели на нови кредитни ласки. Аз съм фирма, която със 100 хил. лв. капитал и 1 млн. лв. заем произвежда стоки за 2 млн. лв. с 6% марж на печалба. Ако заемът ми струва 10% при нормален пазар, кретам, изкарвам 120 хил. лв., плащам 100 хил. лв. лихви и ми остава нещо отгоре. Но налегне ли криза, падат цените (нека е с 2%), а продажбите се забавят. За същия обем продажби ми трябва още кредит. Никой не ми дава, защото всъщност съм умрял: При новите цени печеля само 80 хил., а лихвите ми са 100 хил. лв. Тук на помощ иде добрият д-р Грийнспан и смъква лихвите наполовина. Тогава аз, умрелият, щръквам, защото при новите 50 хил. лв. лихви въпреки падналата брутна печалба ми остава повече, отколкото в добрите години. На този фокус ръкопляска цял свят, а аз му викам



зомби икономика,



в която отдавна умрели фирми припкат из пазара и трупат нов дълг. В зомби живарника фалиралият ми бизнес от примера може да обслужва нови заеми. Банката ще ми даде още 500 хил. лв. отгоре, защото с моите 80 хил. лв. печалба мога да си плащам облекчената лихва от 75 хил. лв. Ниската лихва ми дава 30 хил. лв. зомби бонус. За чия сметка? Разбира се - на спестителя, който за същите пари печели по-малко. Прогнили кредити, които разумният банкер ще изпише на мига, цъфтят в тази градина на изкуствените цветя. Вместо да ме погне за 1 млн. вересии, банката ми дава още 500 хил. лв. - защото мога да ги обслужвам и има надежда след време да се съживя. Така фокусът с ниските лихви тласка банките в нови рискови начинания. Когато парите поевтиняват, губещи проекти стават кредитоспособни. А банките разчитат, че и повече да затъне икономиката, същата панацея ще ги спаси. Това финансистите наричат



"опция на Грийнспан",



Greenspan's Put (опция за продажба), ефект на очакването централната банка да се намеси и да понижи лихвите, за да спаси икономиката от рецесия, да възстанови ликвидността, достъпа на фирмите до свежи кредитни пари. Тази негласна "опция" дава на банките шанса да прехвърлят, "да продадат" на крайния спестител нарасналия риск на едно все по-ниско ефективно стопанство. Тя е един ефект от ниските лихви.



Икономиката на казиното



е друг вреден резултат. Ниската лихва сваля цената на риска. Банките все по-охотно купуват книжа със съмнителна субстанция. Те им носят повече доход от евтиния кредит за бизнеса. Към тези по-доходоносни, макар и по-рискови вложения насочват парите си все повече спестители (нали доходът от банкови депозити спада). Банките си създават виртуална реалност, откъсната от реалната икономика, пренасочват към нея свои и клиентски пари, така налагат



кредитна сегрегация:



политиката на ниските лихви, а и съпътстващите я изродени банкови регулации правят кредита все по-лесен и по-евтин за големите "рейтингови" корпорации, но все по-недостъпен и по-скъп за дребния и среден кредитополучател. Той пък губи конкурентоспособност, защото плаща в пъти повече за същата "стока" - кредита, която за големите батковци е почти без пари. Българската дребна фирма плаща за оборотен кредит 8% до 10%, за да доставя на чужди вериги с 30-45 дни отложено (и без лихва) плащане. На големия западен вносител същият кредит струва 2-3%. Който оцелее от тази лихвена мелница, е утрешен пазарен трепач. Особено когато политиката на ниските лихви неизбежно падне в собствената си клопка и прекрачи границата към огледалния свят на отрицателните лихви.