В България годишно обявяват фалит между 350 и 400 форми. Това са много ниски нива. Те обаче не са индикатор за липсата на неуспешни бизнеси, а по-скоро за това, че процедурата по несъстоятелност е толкова бавна, скъпа и тромава, че има масов стремеж към нейното заобикаляне.

На 18 юли 2012 г. Европейската комисия представи шестия си доклад за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Този доклад съдържа обзор и оценка на развитието през изтеклите 5 години в областта на съдебната реформа и справянето с корупцията и организираната престъпност. Несъмнено общата среда, престъпността и корупцията имат важно значение за икономиката и инвестиционния климат. Но освен това съдебната система има и доста по-пряка роля в икономиката - свързана с прилагането на договорите, събирането на вземания, процедурите по несъстоятелност.

Всички тези процеси в България страдат от сериозни проблеми, но досега не са били включвани като критерий за оценка на напредъка в съдебната реформа по механизма МСП. Пропускането на подобни прагматични



проблеми, тормозещи българския бизнес,



и фокусирането единствено върху организираната престъпност вероятно намаляват значително обхвата на подкрепата за реформите в съдебната система, които иска ЕК.

Според данни на Българската стопанска камара (БСК) и "Кофас" - водеща компания в сферата на финансовия мениджмънт, годишно у нас обявяват фалит едва между 350 и 400 фирми, при положение че регистрираните компании са стотици хиляди, а лошите длъжници са сериозен процент. Толкова ниски нива на фалити не са индикатор за липсата на неуспешни бизнеси, а по-скоро са индикатор за това, че процедурата по несъстоятелност е толкова бавна, скъпа и тромава, че има масов стремеж към нейното заобикаляне. Подобно становище подкрепят и бизнес организациите.

Показателен е примерът с предприятието "Плама" - Плевен, което продължи да "функционира" (по-точно е да се каже агонизира) десетилетие и половина. Докато се точеше процедурата по несъстоятелност, активите се амортизираха и обезцениха, рафинерията не работеше, кредиторите и работниците чакаха твърде дълго, за да получат малка и обезценена с времето част от вземанията си (заради забавянето на плащанията по заплати в "Плама" има и осъдителни присъди на Европейския съд по правата на човека).

И кредиторите, и работниците, и държавата, и икономиката като цяло губят от подобни бавни процедури. Нещо повече - това увеличава риска от загуби и големината на загубите при сключване на сделки, което



намалява доверието между фирмите



и оттам - инвестициите в икономиката. Дължимите, но неплатени средства създават проблеми на множество фирми, особено на по-малките, които нямат лесен достъп до финансиране. Несигурността при събирането на вземанията намалява и готовността на банките да кредитират нови проекти, особено когато става въпрос за нови фирми, без история и без обезпечения, а в същото време увеличава риска и съответно - рисковите премии по лихвите.

Проблеми създава и практиката за обявяване на несъстоятелност със задна дата, помагащо на некоректни длъжници да заличават обезпеченията и да избягват плащания (управителят на БНБ и представители на търговските банки неколкократно повдигат този въпрос публично). При наличие на висока степен на междуфирмена задлъжнялост, както и значителна задлъжнялост към финансовия сектор, проблемните процедури по несъстоятелност забавят реструктурирането на икономиката и излизането от кризата.

Тези бавни процедури могат да създадат и системни проблеми с плащането на заплатите (примерите с ОЦК и ГОРУБСО-Мадан са най-нашумели). В този случай кредитори и работници дълго време не предприемат действия за събиране на вземанията си заради страха, че протестите или вкарването на предприятието в несъстоятелност ще доведат до по-голям риск от неплащане и до толкова бавни процедури, които могат да убият дори жизнеспособно производство.

Според класацията на Световната банка за правене на бизнес (Doing Business) България е на 90-о място по показателя, отчитащ процедурата по фалит - страната ни е между Салвадор, Етиопия, Молдова и Кения. В България



процедурата отнема средно 3.3 години



(когато въобще се ползва), разходите по несъстоятелността са около 9%, а събраните вземания са едва 31.4%. В най-добрите примери - като Япония, Сингапур, Канада - процедурите продължават само 7-10 месеца, а събраните вземания са около 90%.

При процедурите за прилагане на договорите България се нарежда почти на същата лоша позиция, както при несъстоятелността - 87-о място. Процедурата отнема 564 дни!, струва 23.8% от вземането и преминава през 39 различни процедурни стъпки. Дори във Франция тези показатели са значително по-добри, а в най-добрите примери като Люксембург, Южна Корея или Исландия има многократно по-бързи и евтини процедури.

Като допълнителен проблем можем да посочим и броя на частните съдебни изпълнители. Той е фиксиран по закон и е свързан с броя на населението в съответната област, вместо да зависи от броя на фирмите или да е определен според някакъв измерител на търсенето.

Липсата на гъвкавост на системата става особено видима в кризисни времена, когато обемът на лошите вземания се увеличава многократно, а броят на съдебните изпълнители остава непроменен. Вън от това, заплащането е регулирано с наредба, а самите съдебни изпълнители имат регионални ограничения в дейността, което допълнително намалява конкуренцията.