Рони Броман е лекар по образование, бивш шеф на международната организация "Лекари без граници". Автор е на няколко книги за медицина, хуманитарна дейност и най-големите конфликти в света.

---------------



- Разположеният в Хаити Център за обществена политика и международно сътрудничество постоянно говори за отговорността на неправителствените организации за изострената жилищна криза. Излиза, че хуманитарната сфера се е лишила от душата си и се е превърнала в нещо като пазар, на който различните организации се състезават с помощта на маркетинговите кампании.

- Фактически хуманитарната сфера е пазар, който има свои (частни или държавни) източници на финансиране, планирани действия и акции, както и публичен образ, който трябва да се сформира и да се поддържа. Всичко това превръща сектора на международната помощ в нещо като конкурентен пазар, на който се води борба за източници за финансиране и вниманието на медиите. Никой не може да оспори това. В такива условия най-важното е действията да не се определят от пазарните критерии (което никой не гарантира, че няма да се случи), а от потребностите на населението. Всичко това изисква подробно разглеждане на всеки отделен случай.

Понякога решаваща роля при разпределянето на приоритетите играе колективният порив. Последният голям епизод от подобен тип бе цунамито в Югоизточна Азия през декември 2004 г. Шри Ланка и Индонезия станаха местата, където хуманитарните организации решиха, че трябваше да се проявят на всяка цена, и въобще не беше важно по какъв начин. Всичко това изглеждаше просто като карикатура, особено когато някои хора се опитаха да внесат поне малко спокойствие и да напомнят, че в други страни и области като Нигер и Дарфур ситуацията е още по-тежка. Те бяха определени направо като безумци. Точно в такива моменти хуманитарното движение губи не своята душа, а главата си. Независимо от това в обичайни ситуации всичко става много по-прозаично, няма такава ненужна истерия. В Южен Судан, Кения и Танзания няма никакво съперничество за разделяне на този пазар. Отправените там хора не са бойци, които непременно трябва да забият своето знаме, за да се вижда отдалече.

- Днес общият обем от средствата на хуманитарните фондове възлиза на почти 600 милиарда долара. Само фондът на Бил и Мелинда Гейтс разполага със $70 млрд. Може ли да стане така, че частните организации напълно да вземат под своя контрол помощите?

- Частните фондации отдавна играят важна роля в благотворителността. Спомнете си за фондациите "Форд" и "Рокфелер", които наистина изиграха значителна роля в сферата на международното здравеопазване. Гейтс просто продължи една установена традиция с дълга и славна история: за редица ваксини и за победи над епидемии сме задължени именно на фондации от такъв вид, които финансираха както научни изследвания, така и практическото приложение на резултатите.

В същото време обаче аз не съм сляп поклонник на фондацията на "Гейтс", тъй като много добре виждам, че зад нея се крият много сериозни идеологически и комерсиални цели - например защитата на патентите или финансирането на медикаментите на крупни компании вместо ползването на небрандирани стоки и т.н. Но това е проблем на нашата епоха, който не засяга единствено действията на Гейтс в сферата на благотворителността. Патентите и маркетингът намират отражение и в международната помощ, на която също, разбира се, не са чужди основните тенденции на нашата епоха.

Колкото до сектора помощ за развитие, той съвсем не е частен. Ежедневната му работа се обезпечава изключително от правителства, НПО и международни организации. Ако, разбира се, разглеждаме термина "помощ за развитие" от гледна точка на това, че предприятията също са фактор за развитие. Но в този случай излизаме извън хуманитарната сфера и се оттласкваме от идеята за това, че развитието се обезпечава от търговия и производство.

- В една статия в сп. "Слейт" се описва ситуацията в Найроби, където работят множество НПО и международни организации. А това, по мнението на местните асоциации, не носи никаква полза. Излиза, че работата в Найроби е имиджов ход за тези организации?

- Струва ми се, че всичко се възприема в неправилна светлина. Найроби е столица на регион, затова няма нищо чудно, че там са разположени повечето от работещите в Африка неправителствени организации. Освен това основната причина е, че Найроби е отправна точка за Южен Судан и Сомалия, където се реализират множество програми в подкрепа на развитието и правозащитни изследвания.

- Местните жители се оплакват, че присъствието на чужденците се отразява върху цените на жилищата и храните. Съгласен ли сте с такъв аргумент?

- Найроби е огромен мегаполис, а не сънливо село, където появата на няколко групи чужденци може да разстрои цялата икономика. Градът наброява няколко милиона жители и в него се намират представителства на много информационни агенции, както и на агенции на ООН. Отчитайки размерите на града, съмнявам се, че присъствието на чужденци може да доведе до такива последици. Такава промяна в цените на жилищата и на храните като последица от появата на неправителствена организация е възможна в средни по размери градове и селища, докато за мащабите на Найроби това все пак е малко вероятно.

Освен това често може да чуеш, че в Найроби се намират най-големите в Африка бедняшки квартали, и аз лично мога да потвърдя, че животът в тях действително е много тежък. В някои квартали на града има и стихийни сметища... Струва ми се, че тези проблеми заедно със замърсяването на околната среда и заплахите за сигурността като цяло са много по-сериозни от възможното вдигане на жилищните цени поради появата на една неправителствена организация.

- Франция, която за един месец оглави ООН, иска да използва това положение, за да разшири "хуманитарната помощ за сирийците". Каква роля може да изиграят неправителствените организации в сирийската криза, след като ООН показа безсилието си?

- Ролята им не е особено видима. Работата е там, че в Сирия работят много малко неправителствени организации. Свои представителства в страната имат "Лекари без граници" и Международният комитет на Червения кръст. "Амнести интернешънъл" също не остана встрани, когато съобщи на обществеността за извършващите се безчинства. При това става дума за война при закрити врати, от която до нас достига откъслечен отглас - главно чрез сирийската опозиция. И ние чувстваме безсилие пред лицето на такава катастрофа.

Например действията на "Лекари без граници" са насочени към раздаване на медикаменти и грижи за ранените както в самата Сирия, така и извън нея. Ние излекувахме стотици хора. Това не е малко, но като отчитаме мащаба на случващото се, бихме искали да направим много повече. Въпреки всичко това не е по силите ни и аз не мисля, че френското председателство на Съвета за сигурност може нещо да промени.