Политическите назначения и разпределянето на постове са част от висшия пилотаж в политиката, особено когато са в резултат на сложни преговори между противникови партии. Това е една от областите, където границата между "наши" и "ваши" започва да се размива и надделява общият интерес. Управляващите не пропускат сгоден случай да предложат само свои хора за даден държавен орган - например преди две години така бе запълнена парламентарната квота от трима души в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). По-често обаче законът ги принуждава да отстъпват места и на опозицията. Краткият преглед на назначенията, минали през парламента в рамките на този мандат, показва няколко интересни тенденции.



Кого "назначават" депутатите?



В някои органи членовете се назначават изцяло от Народното събрание, в повечето парламентът има само квота. Например съставът на т. нар. Комисия по досиетата е излъчен изцяло от депутатите, както и целият Инспекторат към ВСС. По-често парламентът обаче избира само председател, негов заместник или част от членовете. Такъв е случаят с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Комисията за конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и др. Своя квота НС има в Комисията за финансов надзор, в СЕМ, във ВСС, в Агенцията за следприватизационен контрол и доста други.

Да се подберат "верните" хора за тези органи не е лесна работа. И не става с простичко гласуване в залата. Никога не е било така, но при сегашните управляващи тези решения изцяло се диктуват от премиера. До степен, че често се стига до нарушения на закона, изпускане на срокове и изтичане на мандати, докато протекат задкулисните договорки за нечие назначение.

При назначенията през последните три години прави впечатление, че решенията много често не съответстват на съотношението на политическите сили или са в разрез с официалните междупартийни отношения. Така например десните, които в началото на мандата подкрепяха управляващите, получават незначителен дял от разпределението. РЗС и "Атака" също отбелязват променлив успех, предвид гъвкавите си отношения спрямо ГЕРБ. Хората на Волен Сидеров все пак могат да се похвалят с повече реализирани кадри.

Интересна тенденция се забелязва при ДПС. Често движението се ползва с преднина пред неформалните коалиционни партньори на управляващите, въпреки че минава за антагонист на ГЕРБ. Почти навсякъде присъства и БСП по силата на своя статут като втора по големина партия. Понякога дори социалистите обаче



са пренебрегнати за сметка на номинации на ДПС



Ярък пример за това е съставът на Комисията по досиетата. В нея влизат трима представители на ГЕРБ, също толкова на БСП и двама на ДПС, като единият дори е зам.-председател. Десницата успя да вкара само един свой човек.

Партията на Доган измести десните и при едно от последните назначения в НС - попълването на парламентарната квота в Комисията за защита от дискриминация. Досега органът се председателстваше от бившия депутат от ДПС Кемал Еюп, който бе преназначен в комисията, макар и като редови член. Едно местенце се намери и за "Атака" въпреки влошените й отношения с властта. За сметка на това "Синята коалиция" изобщо не успя да класира своя кандидат.



Странен любовен триъгълник



между ГЕРБ, ДПС и "Атака" се оформи и при назначаването на Комисията за конфликт на интереси. Между тримата, които по закон избира парламентът, се озова Сабрие Сапунджиева, дългогодишен член на ЦИК от квотата на ДПС. Другите двама бяха председателят Филип Златанов, предложен от ГЕРБ, и Катя Станева - от "Атака". БСП и десните отново артисаха отвън.

Взаимодействието на ГЕРБ с ДПС може да се открие и по други линии, но това е друга тема. Така например депутатката от ДПС Петя Раева се опита да прокара лобистка законова поправка, предложена от скандално известният депутат от ГЕРБ Емил Димитров. Колегиалната "услуга" не сполучи и проектът бе оттеглен. Но депесарите постигнаха успех в друга съвместна акция с управляващите - за увеличаване на цените на горива от биомаса. Лобистка поправка, която обслужва интересите на заинтересовани лица и от двете партии.

Интересен е и примерът с избор на членове на ВСС и инспектората към него. Двама от магистратите в парламентарната квота на съвета бяха избрани с година и половина закъснение. И двамата бяха номинации на ГЕРБ, но формално предложени от независими депутати. Става дума за Нестор Несторов и Кирил Гогев. По-важното е, че и двамата бяха избрани с гласовете на ГЕРБ, ДПС и независими. Сега предстои нов избор, който се следи под лупа от ЕК.

Прегледът на назначенията показва още две неща. Първо, на високи и отговорни постове се появиха или пък



останаха хора от близкото и малко по-далечното минало



Част от тях с безспорни качества, други - с не толкова. Така например бившият депутат от НДСВ Валери Димитров запази мястото си начело на Сметната палата. Колегата му Константин Пенчев също започна втори мандат като национален омбудсман. Мястото си запази и ексдепутатът от БСП Евтим Костадинов, който ще продължи да ръководи работата по т. нар. "отваряне на досиетата" още четири години. Царският финансист Иван Искров също остана начело на БНБ, поста си като шеф на СЕМ запази и Георги Лозанов. Директор на БТА си остана и Максим Минчев, който също бе избран от парламента. Повечето от тях бяха не просто одобрени от мнозинството, но и предложени от ГЕРБ.

Кадруването на ГЕРБ роди и много скандали. Съдебни разправии, разследвания, проверки и уволнения сполетяха бившия здравен министър Божидар Нанев, два броя директорки на здравната каса - Нели Нешева (заради злополучния бонус, който сама си беше определила) и Жени Начева (разследвана, че неправомерно е превела пари на три болници). Изобщо на ГЕРБ не им върви със здравните кадри - като започнеш от прословутата Ана-Мария Борисова, та до настоящия шеф на здравната каса - бившия депутат Пламен Цеков, прочул се около т.нар. лобистка наркопоправка "Мери Джейн". Със скандал сдаде поста и бившата шефка на НОИ Христина Митрева.

Ако приемем, че партиите се преценяват по делата, а не по думите, то многобройните съглашателства между ДПС и ГЕРБ при кадруването в държавните органи издава трайни процеси, които засега са скрити под повърхността. Но както е казано в Евангелието: "Всичко тайно ще стане явно и всичко скрито ще се разкрие!"