Ако затворите група маниаци на тема попкултура и телевизия в един бункер, кажете им, че е дошъл краят на света и те трябва да увековечат културата за поколенията, като напишат книги, резултатът ще се нарича "фенфикшън". Това всъщност е сюжет на истински роман от 50-те, в който група почитатели на научната фантастика оцеляват след Армагедон и построяват наново цивилизацията по свой образ и подобие.

Звучи като майтап, но за много възходът на тази литература е точно краят на света. Този продукт се смята за дъното на културата - груб, идолопоклоннически, вманиачен, наивен, зле написан, консуматорски, неавтентичен - всъщност антиавтентичен. От тази гледна точка е катастрофа, че един роман, писан от почитатели се превръща в бестселър номер едно в света. Да, говорим за "Петдесет нюанса сиво". Книгата, която днес четат всички, е творение на фенове по поредицата "Здрач". Откак продажбите му надминаха 31 милиона в 37 държави, тревожни гласове питат: дали това не е началото на ера, в която почитателите ще надвият авторските творби?

Изкушаващо е човек да бъде обхванат от апокалиптични видения, но почитателската литература не е никак нова. Ако приемем този жанр за "работа на аматьори, които преразказват съществуващи истории", то най-четената книга на Средновековието - Библията, на практика е работа на почитатели. Матей, Марко, Лука и Йоан са непрофесионалисти, преразказващи една и съща история за един и същи главен герой. Разбира се, да правим такива аналогии е прекалено. В средните векове



не е имало фенове, нито пък автори



Авторското право и законите за интелектуалната собственост се създават през 18 век, след изобретяването на печатната преса. По това време населението споделя истории чрез устната фолклорна традиция. Тези истории не са притежание на никого и са отворени за интерпретации. Героите им обаче са едни и същи типажи - развратникът, изкусителката, отчето, дяволът, добрият самарянин. "Роман за розата" е пример за средновековен формат - един писател започва историята, а друг я завършва.

С появата на романа през 18 век популярни писатели като Даниел Дефо започват да протестират, че трудовете им биват "отвличани" и осакатявани от аматьори, които съсипват стойността им чрез долнопробни имитации. Джейн Остин пък напротив - няма нищо против традицията и дори моделира мистър Уикъм от "Гордост и предразсъдъци" по "Развратника" от фолклора. През 20 век, с идването на евтините печатарски техники и разпространение, Остин вдъхновява появата на списания за почитатели. Феновете й оформят цяла литературна секта и през 1913 г. се появява първият фенфикшън - въображаемо продължение на романите на Джейн Остин със заглавие "Стари приятели и нови любови". Това е любимият жанр производни романи при Остин - да хванеш нишките на съществуваща творба и да напишеш продължение. 100 години по-късно творбите от почитатели в съзвездието на Джейн Остин надвишава 200 000, а официалните каталози включват 242 публикувани романа от почитатели. Сред заглавията се срещат "Суета и огорчение", "Да ходиш с мистър Дарси" и пр. Голяма част са чиста порнография.

През 20-те феновете на Конан Дойл започват да основават общества на Шерлок Холмс в Лондон и Ню Йорк, на които се дебатират въпроси от типа на "от полза ли е пристрастеността към кокаина за интелекта му, или е признак на морална слабост". Тези общества си имат периодика - "Бейкър Стрийт джърнъл", хибридно издание от научни текстове и чисто почитателски материали. А на сбирките се четат истории, написани от самите читатели. Тук любимият жанр, за разлика от Остин, е "авторът среща своя кумир". Например "Първата ми среща с Шерлок Холмс" и



"Шерлок Холмс в Белия дом"



с автор Рузвелт. Последният случай е малко сложен - Рузвелт, разбира се, не е президентът Рузвелт, а още една измислица.

Когато героят в почитателската литература е самият автор под тънко прикритие, жанрът се нарича "Мери Сю". Мери Сю обикновено са безгрешни личности, които засенчват легендарните герои около тях. През 1973 г. някоя си Пола Смит например пише разказче по "Стар трек" - как "Старшип ентърпрайз" е посетена от някой, наречен Пола - поразителна жена, по която целият екипаж припада.

Между 30-те и 50-те години на миналия век почитателите автори се вихрят само в средите на научната фантастика. Много от пишещите фенове дорастват до големи писатели - Айзък Азимов например. Границите между аматьора почитател и професионалния автор се заличават. През 1952 г. се ражда първият фенски роман за фенове. "Омагьосаният дупликатор" е метафикция, базирана върху "Напредъкът на поклонника" на Джон Бъниън, само че населена с фенове на научната фантастика.

С идването на телевизионната ера този тип литература се разпространява по целия свят. Един специфичен жанр е "слаш" - когато приятели от класически филми са гей двойка във вторичния роман. Името идва от думата за "тире" на английски, понеже става дума за Холмс/Уотсън, Хари Потър/Рон, Старски/Хъч и пр. С годините "слаш" става име на цялата порнографска продукция около даден филм или роман.

Интернет започва да мултиплицира фенфикшън в геометрична прогресия. Самите автори не са на едно мнение относно феномена. Ан Райс, авторката на "Интервю с вампир", ревниво пази правата си и твърди, че почитателите разводняват героите и сюжетите й. За разлика от нея Дъглас Адамс твърди, че писанията на феновете разширяват кръгозора му относно паралелните вселени на "Пътеводител на галактическия стопаджия" и спомагат за продажбите на книгите му. Дж. К. Роулинг също подкрепя феновете, само че им поставя едно условие - да не правят пари от творбите й. Един фен/автор - Джордж Липърт, решава да я пробва и опитва да издаде продължение на "Хари Потър" за сина на Хари. Роулинг заплашва със съд, но след много разправии и негативни реакции от феновете кандисва и разрешава издаването на романа. Сега всеки може да публикува продължение на магьосническата сага, стига да не включва расизъм или порнография. Последното е напразно усилие, тъй като потенциалът е неизчерпаем.

Популярен е и друг жанр - "кръстоска" с герои и сюжети от други филми и романи. Той се смята за естетически най-фалирал - например "Здрач" в Хогуортс, Бела в "Спешно отделение" или героите от "Досиетата Хикс", забъркани с тези от "Зазоряване". Някои от тези "произведения" представляват неразбираем бъркоч - само си представете



Дъмбълдор в "Професия блондинка"



или пък бойни сцени между Годзила и Гандалф. Феновете нямат задръжки - някой се е сетил да опише секс сцена между Индиана Джоунс и Волдемор.

От 90-те години насам доминира жанрът "алтернативна вселена" - когато историите са от типа "Какво ще стане, ако..." Тук еротичните сюжети около "Здрач" предхождат сегашния бестселър "Петдесет нюанса сиво" с поне 2 години. Самият роман се появява от дълга поредица, написана от фенове и кръстена "Господар на вселената". В нея любовната история между Бела и Едуард е преместена в съвременен Сиатъл, а имената са променени съответно на Анастейша и Крисчън Грей.

Авторката на "Петдесет нюанса сиво" Е.Л. Джеймс, разбира се, опитва да заличи корените на произведението си. Но то е като средновековния фолклор - в някаква степен тя не притежава съдържанието. То е циркулирало в 60 000 вариации между феновете на "Здрач", години преди тя създаде книгите. Като на ротативка в почитателските сайтове се въртят сюжети с лимитиран брой комбинации и един ден съвсем закономерно някой ще изтегли печелившата. Това не е плагиатстване, а завръщане към един отдавнашен жанр на колективно творчество. В този смисъл "Петдесет нюанса" е книга с 60 000 автори.

Единствената новост тук е в начина на разпространение - чрез директното публикуване за "Киндъл" на "Амазон". Без него поредицата никога нямаше да се откъсне от гравитационното поле на сайтовете за фенове. И така, благодарение на възможностите за е-публикация, писанията на почитателите преживяват историческата промяна, която ги отвежда към културно владичество. И понеже говорим за аморфна маса от творчество, в "Амазон" вече се продават 641 електронни книги, базирани на "Петдесет нюанса".

Какво обаче става с културата, когато потребителите се превърнат в доминиращ икономически модел и лидер в културните ценности? Дали не сме стигнали до момент, когато феновете разполагат с толкова материал за миксиране и препродаване един на друг, че се ражда нова огромна индустрия? При това без да има нужда от оригинал - както видяхме, възможностите за рециклиране са безкрайни. В този момент бъдещето ни изглежда не петдесет, а петдесет хиляди нюанса сиво.

---

Юън Морисън е писател, автор на пет романа.