Миналата година професор Сергей Капица, усмихнат над чаша чай във вилата си в "Николина гора" край Москва, ми разказваше за демографската си теория. Според нея числеността на човечеството нараства не по експоненциална, а по хиперболична крива. Но сме били достигнали до качествено нов период - когато това нарастване спира. Казах му, че ние, българите, сме се стопили от 9 милиона на 7 за двайсетина години, което леко го зачуди, ала когато поясних за емиграцията ни, той си изясни нещата.

В някои части на света демографският растеж спира, в други има регрес, а в някои населението все пак силно нараства, спорех аз.

Теорията ми е за света като цяло, не за отделни негови части, обясни ми в отговор професорът. И ми повтори любим свой афоризъм - образоваността е най-добрият контрацептив...

Преди около месец знаменитият учен, син на още по-знаменит баща - Нобеловият лауреат академик Пьотър Капица, почина. Светла му памет. А аз чета данни от Синдиката на българските учители. Според тях за времето на прехода българските учители са намалели със 100 000 души. От 185 000 са останали 85 000. Българските ученици също са намалели - от милион и шестстотин хиляди са останали 800 000.

Съгласно теорията на Капица в съвсем опростен вид би трябвало да е така: където живее образовано население, раждаемостта пада и населението се стабилизира около някакви постоянни стойности. Където населението е слабо образовано, раждаемостта е висока. Но с повишаване на образоваността и там нещата се оправят, тоест демографският растеж спира. Доведено до съвсем елементарна схема, можем да формулираме следното -



простият силно набляга на размножението,



ученият - на умереността в този план и на житейските удобства. Сигурен съм, че е вярно. В същото време се питам: бе тя, нашата татковина, явно много силно се образова за последните 20 години, щом толкова намаляхме като население, учители и ученици. Ако не поспрем малко с тия темпове на образованост, скоро рискуваме да останем съвсем без население.

От образованието долитат съответстващи новини. Имам познат книжар, питах го за прочутите тетрадки с чалга звезди по кориците и наистина ли вървят. Наистина, обясни ми търговецът. А мами, татьовци - не се ли възпротивяват на простотията, упорствах аз. Не, отвърна човекът, те оставят децата да избират и се надяват, че така им качват интереса към школото. Често самите мами и татьовци също харесват тетрадките, още повече че някои от тях вървят в комплект с диск...

Не се учудвам особено на това. Някъде откъм пет-шест и нагоре малкият човек навлиза в "кумироформиращ" житейски период и следващите десетина години си търси идоли, модели за подражание, мечтани образи, с които да се олицетвори в мигове на блян или житейски тегоби. Ако тетрадките му са по единен стандарт, унифицирани, то младият човек лепи картинки на любимите герои по стени и чинове, по табли на легла и лексикони. Преди няколко години посетих Семинарията и погледнах дори в спалните помещения на четиринайсетгодишните юноши, подготвяни за бъдещи духовни пастири на православния народ. Мислите, че видях по стените и шкафчетата им ликовете на Богородица, на Иисус и апостолите? Че намерих избрани цитати от скрижалите и любими поучения



от най-мъдрите отци?



Не. То самият аз не очаквах такива неща освен в ограничени мащаби. Въпреки това бях изненадан. В интерес на истината, вулгарно голи снимки не видях, изглежда, питомците се стесняваха да лепят такива донякъде естествени за хормоналното съзряване неща. Но намерих пълно, подробно дефиле на чалга певачките, вкл. Азис, гарнирано тук-там с по някой културист или каратист и - което е особено интересно - най-масовите снимки бяха на автомобили. Мазерати, ламборгини, ферарита, лексуси, мерцедеси и други супермарки красяха интимните лични пространства в интериора на младите семинаристи, като цяло произхождащи от съвсем скромни семейства. (Не ми е чудно, че по-сетне у въздигналите се по сан служители на клира тъкмо тези детски мечти се реализират с предимство.)

Когато свободата на идолообразуването се разпространи и върху тетрадките, какво очаквате да се появи върху тях? Видни наши спортисти? Че те нито веселят, нито пълнят сърцата с гордост, особено в последно време, за да ги гледаш и на тетрадката си. Айнщайн, Стивън Хокинг, Ботев, Петър Берон? Че те са част от задължителното, не от свободния избор. Освен това и Айнщайн, и Хокинг, и нашите будители и възрожденци с особена привлекателност, фешън-барнатост и метро-сексуален чар не могат да се похвалят...

Погледнете шкафчето или корицата на тетрадката на детето си - там ще видите неговия блян. Само че неговият блян е ваше, тоест наше дело, скъпи родители. В такъв свят го поставихме и в този свят такава му е мечтата за професионален, житейски, музикален - дори сексуален - комфорт. Този блян е формиран от много фактори - нашата немотия, телевизионните ценности, примерите на улицата и в дискотеката, съответстващите на юношеското съзнание критерии за красота, успех, дори политическа кариера.

Та у нас, ако теорията на Капица сработва, то е с някои особености.