Всеки, който следи дори бегло борсовата търговия, отдавна е усетил, че се задава нещо голямо и апетитно. Само за няколко месеца цените на поименните компенсационни бонове, които бяха ударили дъното, скочиха със 130%. Причината вече е ясна - земеделското министерство пусна на пазара 154 хил. дка земя от Държавния поземлен фонд. Те ще се продават точно срещу компенсаторки, и то на таен търг. Съмненията за далавера се засилиха и от поведението на министерството на земеделието. Съвсем логично е, ако някой реши да продава нещо, той да се стреми да му направи голяма реклама, за да привлече повече кандидат-купувачи и съответно да получи повече пари. В случая обаче поведението на продавача бе точно обратното. Земеделското министерство дълго време твърдеше, че терените са малки и неатрактивни, но когато се появиха списъците, стана ясно, че там има и доста апетитни земи, които очевидно умишлено не се рекламират. Освен това срокът за търга бе закован на минимално допустимите по закон 30 дни, а информацията за предлаганата "стока" не бе събрана на едно място, за да може всеки заинтересуван максимално бързо да се ориентира, а бе пръсната по сайтовете на 26-те общини, в които се предлагат терените.

Въпроси буди и големият обем на предлаганата държавна земя - за 12 години, в периода 2001-2011 г., са продадени 162 354 дка, а сега се пускат наведнъж 154 хил. дка земя. На въпрос на "Сега" защо на един търг се пуска такъв голям обем земя земеделското министерство отговори, че към тези декари не е проявен интерес и на общинско, и на областно ниво за отдаване под аренда. Когато обаче терените бяха обявени, от различните общини съобщиха, че към част от тях очакват голям интерес.

Земеделското министерство



не се и опитва да рекламира кой знае колко стоката си



То даде минимално допустимия по закон срок за подаване на оферти. Според зам.-министър Светлана Боянова срокът може да бъде удължен със заповед на министъра, но нямало причина за това. Така изниква въпросът дали пък търгът вече не се е състоял. По закон тези търгове са тайни - пуска се една молба, в която се заявява имота и даваната за него цена, после се чака отговор от Областната дирекция за земеделие. Назначената комисия събира и разглежда заявленията, като офертите се отварят тайно и реално сравнение на офертите не може да има. Управляващите и тук си измиват ръцете със закона, където пише, че търгът трябва да е таен. И не предприемат нищо, за да направят процедурата по-прозрачна.

Още един детайл е интересен. По закон има два начина един инвеститор да се сдобие с държавна земя - чрез компенсаторки или чрез замяна. Покрай многобройните скандали за замяна на атрактивни държавни земи срещу чукари, предизвикали разследване и заплаха от санкции от ЕК, ГЕРБ наложи мораториум върху тази възможност. Така останаха само компенсаторките като възможност



да се придобие желания държавен терен, при това на изгодна цена



Разбира се, няма лошо държавата да се освободи от активи, които не й носят приходи, а изискват разходи. Според земеделския министър Мирослав Найденов това е антикризисна мярка и истинските печеливши от ситуацията ще са притежателите на компенсаторки, така че ще се постигне социална справедливост. Прав е, но само донякъде. Продажбата на земя наистина бе включена като една от мерките в антикризисната програма на кабинета преди две години и бе подкрепена и от синдикати, и от работодатели. С една малка подробност - това трябваше да стане срещу реални пари. Вярно, че в момента законът забранява това, но няма никакъв проблем да бъде променен - ГЕРБ има мнозинство в парламента, а и останалите политически сили не са против. Дори председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание Менда Стоянова отбеляза, че в тази кризисна ситуация, в която има искания за компенсации на растящите цени на горивата, при тази борба, която държавата води за всеки лев приходи, трябва да има и свежи постъпления в бюджета, защото една груба сметка показва, че при тази продажба на земя реално в държавния бюджет могат да влязат между 80 и 100 милиона.

Въпреки че наистина държавата все някога трябва да компенсира хората, на които срещу отнетата земя са им дадени хартийки, е спорно



дали точно те ще спечелят



от последното предложение на земеделското ведомство. От Българската фондова борса казаха пред "Сега", че не могат да дадат информация за крайните клиенти, закупили компенсаторки, тъй като там търгуват само лицензирани инвестиционни посредници. Кои са те ще се разбере, след като стане ясно кой е новият собственик на атрактивните земи. От сега обаче е сигурно, че той ще е на страхотна печалба. Причината е, че някои от новите собственици на компенсационни бонове са се сдобили с тях преди няколко месеца на цена от 30 ст. за всеки бон с номинал 1 лв., което значи, че ще могат да си купят земя на 3 пъти по-ниска цена от пазарната. От началото на годината поименните компенсационни бонове поскъпнаха от 30 до 83 ст. Прехвърлените през това време бонове са 31.49 млн. бр., при средна цена 0.542 лв. За предходната 2011 г. средната цена била 0.324 лв. На 21 ноември миналата година компенсаторките се търгуват по 29 ст., на 10 август тази година те са вече 83 ст. Така една нива в Плевенско от 1658 дка от трета категория с начална тръжна цена от 685 лв на декар, би излязла 200 лева декара на купилия компенсационни бонове за 30 ст. и 550 лв./декар, ако се е сдобил с тях на 83 стотинки. Хората, които са компенсирани с бонове за отнетите земи, биха спечелили, ако успеят да купят с тях атрактивни имоти или поне да ги продадат на изгодна цена. В случая това не е така. Показателно е, че ден след като вчера държавата откри процедура за продажба на над 150 хил. декара земеделски земи срещу компенсационни бонове оборотът на търговията с този тип финансови инструменти рязко се сви, въпреки че цената им нарасна. Изглежда, че големите играчи са напазарували и вече са готови за търговете. А собствениците на книжата са ги продали на по-ниски цени, отколкото биха получили, ако някой не бе имал предварителна информация.

Комисията за финансов надзор (КФН) вече започна проверка заради бума в продажбите на поименни компенсаторни бонове от началото на годината. ПП "Зелените" смята, че търговете за продажба на земя от Държавния поземлен фонд срещу поименни компенсационни бонове трябва да се отложат с поне шест месеца - до приключване на проверката от КФН. ДСБ поиска изобщо спиране на търга. Това обаче едва ли ще се случи. И единственото, което остава да чакаме, е протоколите от търга. Тогава ще разберем кои са врачките на фондовата борса. И дали те не съвпадат с някои любимци на властта.