Арестът на депутата от ГЕРБ Димитър Аврамов за търговия с влияние в средата на юли бе прецедент. Потайното му пускане под парична гаранция от 15 000 лева не беше изненада, но в аналите случаят "Аврамов" ще остане като един от малкото, при които действащ депутат бе подведен под отговорност за едно от най-разпространените корупционни престъпления сред управляващите - не само у нас, но и в чужбина. В обожествяваната от родните политици Европа подобни скандали също нерядко разтрисат публичното пространство. И предизвикват колкото възмущение, толкова и отчаяние, тъй като са трудни за доказване и още по-трудни за предотвратяване.

По мнението на експерти под търговия с влияние се разбира ситуация, в която дадено лице злоупотребява с влиянието, с което разполага върху процес за вземане на решения в полза на трето лице (организация или институция) в замяна на лоялност, пари или друга материална или нематериална облага. Основният европейски международно-правен документ, в който този термин намира място, е Наказателната конвенция за корупцията на Съвета на Европа от 1999 г. Досега тя е ратифицирана от 43 държави. България я прие в законодателството си през 2001 г. Основната цел на конвенцията е да развие общи



стандарти към корупционните престъпления



Въпреки това в нея не се съдържа универсална дефиниция на понятието "корупция". Освен това над 1/4 от държавите, които са я парафирали досега, са го направили с резерви. Сред тях беше и България, но през 2003 г. парламентът прие специален закон, с който отмени резервите си. Сред другите държави, които не приемат изцяло нормативния акт, са Германия, Великобритания, Холандия и Дания. Специално по отношение на "търговията с влияние" националните законодатели често отказват да я инкриминират с аргумента, че липсва ясна дефиниция на термина и това затруднява употребата му в националното наказателно право. Други смятат, че понятието "подкуп" достатъчно пълно покрива диапазона от корупционни престъпления.

Един от случаите, които илюстрират сложността на явлението "търговия с влияние", е този с холандската Dirk Scheringa Bank (DSB). Холандската централна банка дава лиценз на DSB през 2005 г. Банката предприема изключително агресивна кампания за привличане на клиенти, като за целта приема такива, които са били отхвърлени от другите кредитни институции като ненадеждни. DSB сключва договори за ипотеки с клиентите си, които те не могат да си позволят, налагайки им огромни лихви и използвайки тактика на сплашване, за да събира просрочените си вземания. Въпреки противоречивите си методи DSB постига финансов и обществен успех. Банката спонсорира спортни клубове и културни прояви и наема бивши политици. Сред тях е един бивш финансов министър - Герит Цалм, който става първо главен икономист, а след това и финансов директор на банката. Скоро обаче се появяват сигнали, че DSB има финансови проблеми. Наложени са й няколко глоби за рисковата й кредитна политика. Централната банка е принудена да постави DSB под специален надзор. Накрая се стига до обявяването й в банкрут, който води до огромни загуби за вложителите и банковата индустрия в страната. Малко преди потъването на банката Цалм я напуска, за да отиде в друга банка - ABN Amro, която малко преди това е станала собственост на държавата. Срещу него така и не е повдигнато обвинение за начина, по който е управлявал DSB. Цалм е обвиняван, че е използвал позицията си на бивш финансов министър, за да влияе върху бившите си колеги и по този начин е отслабил държавния надзор върху DSB. Това обаче така и не е доказано. А самото му назначаване за финансов директор на DSB само по себе си не може да се определи като опит за влияние върху държавните регулатори.

Друг симптоматичен случай е обвинението за незаконно финансиране на кампанията на бившия френски президент Никола Саркози. Екссчетоводителят на собственичката на "Л'Ореал" и най-богата жена във Франция Лилиян Бетанкур обяви през 2010 г., че е предала тайно чрез посредник 150 хил. евро на ковчежника на партията на Саркози Ерик Вьорт. Самият Вьорт става министър на труда в новото правителство на Саркози през 2007 г., а по-късно и финансов министър. Съпругата му пък изведнъж става инвестиционен съветник на Бетанкур. Междувременно става известно, че



наследницата на "Л'Ореал" системно е укривала данъци



от държавата. В тази връзка резонен става въпросът дали съпругата на Вьорт е била наясно с тези практики на Бетанкур и доколко тайните дарения са спомогнали за кампанията на Саркози и неговия кръг от приближени. Също и дали Вьорт е злоупотребил с позицията си, за да помогне на Бетанкур да избегне данъчното облагане. В началото на 2012 г. Вьорт действително получи обвинение за търговия с влияние, което може да доведе до 10 години затвор и 150 хиляди евро глоба. Обвинението обаче не е заради дарението или неизплатените данъци на Бетанкур, а за това, че е осигурил най-високото френско държавно отличие - Ордена на почетния легион, на финансовия мениджър на богатата наследница в знак на благодарност за новата работа на съпругата му. Френските съдии все още не са прибегнали до по-сериозни обвинения към Вьорт именно заради трудността да бъде проследен процесът на злоупотреба с влияние.

Търговията с влияние тормози особено силно обществеността в САЩ, където тази незаконна практика е почти невъзможно да бъде отличена от регламентирания лобизъм. Затова тя по-често се използва, за да се опетни политическият опонент, отколкото за да се провокира съдебно дирене срещу него. Типичен пример за това е употребата й като оръжие в приключилата вече битка за президентската номинация на Републиканската партия за предстоящите през ноември избори за държавен глава. Докато се опитваше да възпре краткотрайния възход на конкурента си Нют Гингрич за номинацията, в началото на годината настоящият избраник на републиканците за Белия дом Мит Ромни го обвини, че е получил 1.6 млн. долара от подкрепения от правителството ипотечен гигант "Фреди Мак", за да укрепи позициите му сред политическите и законодателните кръгове във Вашингтон. По думите на Ромни Гингрич се е облагодетелствал точно след колапса на "Фреди Мак" през 2008-а, когато хиляди хора страдаха от жилищната криза, за която мнозина винят именно тази компания. Обвиненията срещу Гингрич така и не доведоха до някаква реакция от страна на съдебните власти и останаха в рамките на вътрешнопартийните нападки по време на кампанията. Не такъв обаче беше случаят с вече бившия губернатор на щата Илинойс Род Благоевич. Замесеният в редица скандали политик беше свален с гръм и трясък от поста си в началото на 2009 г. след като беше арестуван за корупция. Обвинението успя да докаже, че Благоевич е приел подкупи, за да осигури съдействие на заинтересувани лица да заемат овакантеното от настоящия президент на САЩ Барак Обама място в Конгреса. През декември 2011 г. ексгубернаторът получи 14 години затвор, които излежава в момента.