Не откривам смисъла в това, което става, защото то е безсмислено, заяви Хилъри Клинтън по повод убийството на американския посланик в Либия Кристофър Стивънс. Стивънс загина от атака на въоръжени мъже, разярени от трейлър в Youtube, обиждащ исляма.

Но ако то е безсмислено, а продължава (с демонстрации, нападения и горене на звездни флагове), има две възможности:

а) В големи части на света живее безсмислен народ, пребиваващ в безсмислени суеверия;

б) Държавният секретар на САЩ страда от политическо късогледство и не се ориентира какви мотиви движат света.

И двата варианта вещаят опасности за всички нас.

След приключването на Студената война, в която капитализмът и Западният свят победиха Варшавския договор и комунизма, Белият дом и Пентагонът протегнаха ръце към върховния жезъл на властта в един, изглеждащ почти реализиран еднополюсен модел на новия свят. Имаше шанс този нов свят



да носи духа на Джордж Вашингтон,



да размахва гордо факела на хуманизма и свободното предприемачество.

Не стана така. Финансови кризи и скандали белязаха икономическия фон на тази възможна трансформация, а в политически и идеологически план грешки и липса на последователна визия доведоха дотам, че огнищата на хаос и тероризъм се умножиха. Така се случи, че враговете на западната демокрация и лидера й - Америка, вместо да намалеят, растат.

В политически и военен план видяхме краха на новата натовска доктрина, отменила принципа за неприкосновеност на държавните граници, съблюдавана по времето на Хелзинки и силния Варшавски договор. Това се почна с интервенцията срещу Югославия по повод Косово. Предлогът - да се защити многоетническия принцип доведе дотам, че на практика се извърши териториално преразпределяне в полза на един етнос за сметка на друг. Това нито някога ще бъде прието от ощетения етнос, нито даде добър пример на много народи по света, воюващи за същото - кюрдите например.

Такъв военен инженеринг последва в Ирак, в Афганистан, в Либия. Сега се готви в Иран. Ирак от контролирана диктатура без оръжия за масово поразяване се превърна в терористична рана, огнище на нищета и религиозен фанатизъм. Огнище, изпепелило трилиони долари и стотици хиляди животи. Афганистан е все това, което беше по време на съветската инвазия там - камениста земя на опиума и муджахидините, вече воюващи по-добре, този път със Запада и нас, щото се сложихме от съюзно престараване. Либия от малка, доста богата и относително подредена страна, стегната в абсолютната хватка на лудия полковник и фамилията му, стана място на междуплеменна лудост, мизерия и лесна възпламеняемост.

Властите в тези страни не си контролират територията. Това не е чак толкова опасно за света. Другото обаче, че самоназначилият се политически лидер на света също не успява да контролира почти нищо, е по-зле. Още циничният Макиавели беше прозрял, че



лоша власт е само недостатъчната



В идеологически план лидерът на световната мисъл - тинк-танковете на демокрацията и прогреса не успяха да изработят единно и приемливо политическо поведение по отношение на исляма и досега му с демократичните общества. Ако тезата на Хънтингтън за сблъсък на цивилизациите е основа на подобна доктрина, то твърдост и противопоставяне, или толерантност и отстъпчивост трябва да залегнат в основата й?

Ислямът не приема никакво изобразяване на пророка Мохамед, камо ли сатира и ирония по отношение на Корана и постулатите му. Но в основите, в принципите на нашата цивилизация влиза свободата на творческите интерпретации, възможността за научен, културен и философски анализ на всякакви идеи и авторитети. Включително религиозни. Влиза и възможността за креативен и публично изразен скепсис към тях, защото то е част от свободата.

Е, "Сатанински строфи" на Салман Рушди, постановката на операта "Идоменей" в Германия, филмът на режисьора Тео ван Гог (той загина заради филма си), карикатурите на пророка Мохамед в датско списание, дори сегашният филм "Невинността на мюсюлманите" - те свободно творческо излияние ли са, или са недопустима провокация спрямо религиозните чувства на един милиард мюсюлмани по света?

Ако е първото, то уважаеми Вашингтон, кажи ясно и категорично - така че да те чуят един милиард мюсюлмани и шест останали милиарда: В нашите ценности влиза това всеки да твори свободно каквото си ще изкуство. Ще наказваме всяка заплаха за насилие заради изкуство или наука.

Ако е второто, то кажи ясно: "Не се занимавайте с нищо, касаещо исляма. Тази тема е табу за целия свят, освен за вярващи мюсюлмани."

Но ти казваш едновременно: "Това е отвратително и осъдително видео" (Хилъри Клинтън) - по повод скандалния филм, само че и това: "Няма извинение за атака срещу наши консулства и посолства" (Барак Обама).



А срещу чужди консулства и посолства има ли?



Срещу чужди мостове, телевизионни центрове, джамии, територии, държави?

Зина пропаст между думите и действията ти, лидере на свете. Между ценностите, които прокламираш, и тези, които защитаваш наистина.

Тази пропаст глътна посланик Стивънс. Той не я запуши, тя все си зее.