Всяка година администрацията иззема от граждани и фирми близо 1.5 млрд. лева под формата на всевъзможни такси. Тук не се включват банковите такси, свързани с преводите, които потребителите на административни услуги са длъжни да правят. В законите за бюджета през последните години се залагат приходи за хазната от порядъка на 700 млн. лева от държавни такси. От този порядък са и сумите, които общините прибират за обслужване на населението. Така на практика през всяка от последните години държавните ведомства, съдебната и местната власт изпразват средно с по милиард и половина лева джобовете на българските граждани и бизнеса. За сравнение - приблизително такива са годишните приходи от данък печалба на фирмите.

По закон държавните такси биват прости и пропорционални. Пропорционалните се определят върху цената на документ или услуга, а простите - според необходимите материално-технически и административни разходи. На пръв поглед изглежда ясно, но истината е, че тези нормативни изисквания, залегнали в Закона за държавните такси (ЗДТ), като цяло не се спазват от институциите. Да, таксите са инструмент на държавната и местната власт. Да, те принципно имат за цел заплащането на определени услуги, които администрацията предоставя на гражданите и бизнеса. В годините на прехода обаче различните такси постепенно се превърнаха в съществен инструмент за формиране на бюджетни приходи и започнаха значително да надхвърлят стойността на услугите, за които се събират.

Помислете само - един хляб в България струва около лев, а най-обикновена чиновническа услуга често ни струва 5-10 пъти повече, без да смятаме изгубените човекочасове и допълнителните разходи за банкови преводи. Нормално ли е това? В крайна сметка твърде често се касае за нещо, което се съдържа в база данни и за броени минути може да бъде отразено на лист хартия с печат на него. Да не говорим, че понякога тази база данни е публична и въобще не би трябвало да се изискват подобни документи на хартиен носител. За производството на един хляб са вложени труд, електроенергия и продукти, а за листчето с печата на практика не е направено почти нищо от съответния чиновник. Не е ли парадокс, че по-ценното и трудоемкото струва в пъти по-малко? Излиза, че администрацията в България гледа на таксите като начини за допълване на бюджетните си дупки и за самонаграждаване с различни бонуси и премии.

А сега някои популярни примери. Съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) общините събират такса битова смет, която по дефиниция следва да се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по сметосъбиране, сметоизвозване, почистване на местата за обществено ползване и депониране на твърдите битови отпадъци. На практика обаче общините формират приходи, многократно надхвърлящи реалните им разходи по извършване на посочените дейности. Масова практика е местната власт да определя такса, пропорционална на данъчната оценка на съответния имот. Така таксата се превръща в данък.

Друг пример са годишните финансови отчети - държавата не само товари фирмите със задължението да ги предават в Агенция по вписванията (АВ), но им събира и 50 лева такса за "удоволствието". Фирмите са длъжни да предават финансовите си отчети също в НАП и в НСИ. Тези две институции не прибират такси, а АВ събира.

Остава загадка също как в Агенцията по вписванията са изчислили, че регистрацията на ЕТ струва точно 35 лв., на ООД - 160, а на АД - 460. И защо фирмите плащат десетки левове за промяна на вписани в Търговския регистър обстоятелства дори когато подават цялата информация по електронен път. Примерите с тази агенция са особено много и особено драстични. И само потвърждават подозрението, че таксите обикновено се определят на око, без никакви аргументи и без ясен механизъм за формирането им. Да не говорим, че институцията формира положителен финансов резултат от милиони левове годишно, т.е. в крайна сметка приходите сериозно надхвърлят "необходимите материално-технически и административни разходи", правени от администрацията във връзка с предоставяне на услугите.

Какво да се направи? Трябва да бъде предприета мащабна законодателна и административна реформа с цел най-сетне и у нас таксите да се определят според материално-технически и административни разходи по предоставяне на съответната услуга, а не в размери, които да пълнят касите на ведомството и да осигуряват по-високи премии и бонуси за чиновниците. Съдебните такси заслужават специално внимание. Например таксата от 4% по граждански дела е сериозна пречка пред бизнеса за защита на правата и законните интереси. Може да се въведе намаляваща прогресия при определяне на съдебните такси по граждански дела.

Изключително трудно е да се преборят инерцията в мисленето, силата на навика и властта на бюрократите. Българските граждани и фирми обаче заслужават справедливи и законосъобразни държавни и местни такси. Трябва да се ограничат възможностите за административен произвол срещу българина, а това може да се случи чрез радикална реформа в таксуването от страна на чиновниците.



*Авторът е бивш главен експерт на Икономическата комисия в НС и учредител на движение "България на гражданите". Заглавията са на редакцията.