От канцеларията на президента Плевнелиев дойде информация, че не е постъпила молба за помилване от Йордан Опиц, художника, застрелял човек на входа на блока си в София. Тоест - очаква се да постъпи такава молба и президентът да помилва осъдения на 5 г. затвор за убийство. ВМРО побърза веднага да внесе предложение за помилване, макар че не е страна в случая.

В защита на Опиц има страници във "Фейсбук", подписки и недоволство от присъдата срещу него. В една от отворените групи "Да защитим иконописеца Йордан Опиц и да помогнем да възтържествува правдата" са поканени и включени общо 7000 души, сред които... министърът на културата Вежди Рашидов и... премиерът Борисов, със страниците си във "Фейсбук". Вежди Рашидов дори заяви пред Би Ти Ви, че при подобен случай сигурно би постъпил като Опиц. В групата има записани и страници на организации на ГЕРБ в провинцията, лични възвания да освободят Опиц са отправили журналисти като Иван Гарелов и др.

Ако обикновени потребители във "Фейсбук" може да не са разбрали какъв точно е случаят с Опиц, политиците би трябвало да бъдат информирани и да не оправдават популистки хладнокръвно убийство.



Най-напред - справедливо ли е осъден Опиц?



Върховният касационен съд намали присъдата му от 7 на общо 5 години по две обвинения. Това е второ намаление, първоначалната присъда е 10 години.

Той е застрелял човек, по собствени признания, от метър и половина, предупреждавайки го да не бяга от прозореца на площадката на първия етаж над входа (който бил заключен, за да не избягат заподозрените). Застрелва го в момента, след като беглецът скача на земята. За беглеца и неговия съучастник се знае, че са искали да извършат кражба, но не са извършили. Те побягват уплашени, преди да предприемат някакви действия. Стрелбата не е в дома на Опиц, а навън. Съдът е преценил основателно, че няма самозащита от негова страна - жертвата бяга, а не го напада. Носи отвертка, но в момента на изстрела не е в ръката му. Опиц твърди, че беглецът скочил с отвертката срещу него, но на базата на свидетелски показания това не е прието от съда. Опиц признава, че удря два пъти с пистолета по главата другия беглец. Показанията му в делата на всички инстанции са противоречиви, опитва се да се оневини и измъкне.

И още - Опиц си е преправил газовия пистолет в боен и незаконно притежава оръжие. Само за последното законът предвижда до 6 години затвор. Опиц е получил по това обвинение 1 година.

Върховният касационен съд е намалил присъдата на Опиц общо на 5 години, като преценява, че той има увреден слух и увредено зрение на едното око. И ще я излежава в затворническо общежитие при по-лек режим.



На практика Опиц е извършил предумишлено убийство



на невъоръжен човек по време на бягство (това, че жертвата е бил крадец рецидивист, не променя обстоятелствата). В САЩ например щеше да бъде осъден за т.нар. First Degree Murder (съответства на българското "предумишлено убийство") и щеше да получи поне 20 години затвор. Там осъждат и полицаи, които застрелват невъоръжен престъпник при бягство.

Като чете човек интервютата с Опиц, остава с впечатление, че той е социопат. Нито за секунда не съжалява за извършеното, иронизира случващото се. Нарича убития "боклук". Казва, че е постъпил правилно и едновременно твърди, че не е доказано, че жертвата е загинала от неговия куршум. Демонстрира самосъжаление как ще влезе в затвора на 63 години и печели симпатии с това.

Но такъв е по-опасен на свобода от крадец наркоман, защото утре с увреденото си мислене може да гръмне още някого. Това, че го наричат постоянно "иконописец", не го прави свят човек. Освен художник той е бил и служител на милицията (полицията). И е известен сред съседите си, че избивал котките в махалата.

Ако Плевнелиев помилва Опиц, това ще означава, че оправдава предумишлено убийство и ще поощри убийства при подобни обстоятелства.

Утре ще чуем по новините, че някой е застрелял момче, защото му се сторило, че то му краде емблемата на колата или се опитва да влезе в апартамент или в мазето на блока.

А за селски имоти пък съвсем - миналата година по това време край Монтана неизвестен уби ром с пушка и рани други двама, че берели орехи. И тогава интернет се изпълни със "справедлив" гняв от страна на ксенофоби, расисти и всякакви лумпени - правилно са ги гръмнали тия цигани. Тоест у нас има хора, които смятат за справедливо да се убиват роми, че крадат орехи. В онзи случай дори не се намери кой стреля, нито има обвинен за убийство. Никой и не се вълнува от един убит ром. Както и от убит наркоман крадец, каквато е жертвата на Опиц.



С казуса "Опиц" българското общество се показа инфантилно



Мнозинството разсъждава първобитно - щом е наркоман, крадец, арестуван многократно, може да го убиват. И нека пуснат стрелеца, нищо лошо не е направил. Ами тогава да му докарат още 10-ина арестувани от полицията крадци, да ги гръмне и тях. Става ли?

Все пак - защо се стига до такива случаи на саморазправа?

Опиц не е първият, който реагира така на безнаказани кражби. Но нито наркоманите крадци са виновни, нито циганите. Основната причина е бездействието на полицията. Тя като правило оставя без последствие дребните кражби, дори не реагира, като се обадиш да подадеш сигнал. Какви ти орехи, какви ти крадци от ателие, ченгетата дори не идват, камо ли да вземат отпечатъци. Или дойдат, огледат, карат пострадалия да пише жалба и тя потъва в полицейската бюрокрация. По-нататък ни вест, ни кост.

Това е практика дори в София, а в провинцията? В отдалечени вили и села - къщите на мнозина са обирани по 10 пъти, те остават без покъщнина, мебели, нищо. И няма никакъв резултат от полицейските разследвания. То дори няма разследвания. Всичко приключва с жалба, която потъва в чекмеджетата. Нито отпечатъци вземат, нито водят куче за следа. Само ако е вила на някой големец, както казва народът, ще го обгрижат и ще се разтичат да заловят крадците.

Ако на някой софиянец окрадат например инструменти от мазето, той отива и си ги намира на битака. Дори полицията съветва пострадалите там да си търсят вещите.

В София например в няколко РПУ-та съвсем открито съветват всеки, подал жалба, че са му откраднали колелото, да отиде да си го потърси при... Давид на Женския пазар. Няма шега - търсиш Давид на Женския пазар. От време на време полицаи отиват при Давид, прибират по някой велосипед, който той щедро им дава с думите "Вземайте го, щом е така" и... нищо. Бизнесът си върви, охраняван от полицаи.

Всички тия запалянковци, дето оправдават убийството, извършено от Опиц, вместо да се гневят на съда, защо не попитат - Бойко и Цецо, гласувахме за вас, защо нищо не правите? Защо вашата полиция - най-многобройна в Европа на човек от населението, не пази имуществото на хората и не преследва крадци? Нали за това ви избрахме?

Настояването за леки присъди при случаи като с Опиц ще направи България още по-опасно място за живеене.



Пет години затвор за Опиц при лек режим са малко наказание



Шофьорът на автобуса, който катастрофира край Бяла, беше осъден на 12 години затвор при доста по-неясна вина и неумишлени действия. Убийствата станаха ежедневие, а съдът дава леки присъди за убийство и тежки за автопроизшествия (но не на всеки).

Затова в България има израз "Ще те убия и ще те излежа". Само за две седмици от началото на септември досега един бивш полицай (в Слънчев бряг) и един настоящ полицай (онзи ден в Ловеч) убиха две жени - с нож и с пистолет.

Полицай, застрелял, без да иска преди години момиче на Петолъчката в Сливен, излежа символична присъда, почти не стъпи в затвора. Друг пиян полицай уби момиче в центъра на София и излежа три години. Всеки подобен случай се помни и оказва влияние на обществото и на евентуален бъдещ извършител.

Или пък например убиецът на бай Желязко Императора получи присъда от 11 години и не ги излежа, освободен беше предсрочно. И беше осъден със смекчаващи обстоятелства, че имало заплаха и самозащита - а той застреля жертвата в тила.

Няма ли връзка между леките присъди и постоянните убийства? Общественото мнение се люшка съвсем без посока и смисъл. Ту искат доживотен затвор или смърт за шофьор, сгазил хора, ту искат свобода за убиец като Опиц, хладнокръвно застрелял бягащ човек. Или свобода за някой като Стависки, защото бил любимец и световен шампион.