Над 60 живописни, акварелни и графични творби на Владимир Димитров-Майстора са изложени в галерия "Индустриална" по случай 130 години от рождението му. "Първичната материя" се казва мащабната ретроспективна изложба, която може да се види от днес до 15 октомври на ул. "Индустриална" 11.

Тя съвпада с "Майстора, цветето и вселената" - впечатляващото представяне на великия творец в обновената Национална художествена галерия, което ще продължи до 7 октомври.

"Първичната материя" в "Индустриална" допълва и задълбочава представите на публиката за творчеството на Владимир Димитров. Изложбата нямаше да се състои без съдействието на Съюза на българските художници, Художествена галерия - Кюстендил, Националната художествена галерия, Регионалния исторически музей - Благоевград, които щедро отвориха фондовете си, за да извадят невиждани досега творби на виртуоза. Подкрепа оказа и фондацията "Братя Василеви". Подборът на творбите се обосновава с желанието да се обърне внимание към онази част от ранното художествено наследство на твореца, която обикновено остава в пограничното поле на възприятието през годините, но същевременно представлява истинска съкровищница и е неотменна част от творчеството на Майстора", коментира за "Сега" кураторът на експозицията Галина Декова.

Освен живописни платна, голяма част от творбите са рисунки с туш и молив и акварели, създадени в годините между 1912 и 1922 г., и попадат в няколко характерни за ранното творчество на Майстора тематични кръга. Представено е военното творчество на художника от Балканската война, включени са акварели със селска тематика, правени до 1922 г., а също и рисунки от Рилския манастир от 1915-1916 г.



Много са критериите, според които Майстора е "частен случай" в българското изкуство



В периода на най-чист и непретърпял влияния творчески импулс възхитителната му художествена смелост среща противоречиви реакции, както всеки изпреварил времето си феномен. Прозвището Майстора му е присъдено единодушно от колегите още в годините на следването - до 1910 г. Същевременно отзивите за сензационната му първа изложба през 1922 г. в сградата на Манежа в София ясно открояват позициите спрямо изкуството му от ранния период, а те варират от яростно отрицание на едни естетически похвати до пълно приемане на други. Показателен е фактът, че по-младите студенти от Академията (някои от тях негови ученици още от Кюстендил) - най-яркото поколение живописци, проявили се по-късно през 30-те години на XX век, масово пренебрегват забраните на професорите "да забъркват главите си с експресията и антиакадемизма", доверяват се на Майстора и придобиват смелост за търсене на собствения си път. Един от новите и шокиращи за времето си похвати, демонстрирани от Владимир Димитров-Майстора тогава (и доразвит по-късно в пейзажите от Цариград), е акварелната техника, с която насища до предел колоритния ефект на изображението. Някои от изложените в Манежа през 1922 г. работи са представени и в настоящата изложба. Това са разнообразни по техника и съдържание творби - рисунки с военна тематика, акварели със сюжети от селския бит. Във внимателната трактовка, в цветните хармонии на последните са кодирани най-съкровени и архетипни образи от детството на автора. Един такъв образ е този на жътварката пред буря. В същия ред на възприятие могат да се поставят и работи като "Волове", "Стадо", "Аязмо" и др.



Военното творчество на художника заслужава специално внимание



То е възприето и поставено високо над останалата продукция на българските военни художници, макар и от малцина съвременници на художника. В изключително критичната си статия от 1920 г., посветена на българското военно изкуство, Сирак Скитник изтъква единствено творбата на Владимир Димитров-Майстора, която участва в обща военна изложба в Рисувалното училище, сякаш за да реабилитира донякъде ниското според него ниво на изложбата. Творбата е "Опълченци" - маслени бои върху картон. За тази картина Сирак Скитник пише: "... до математичност разбрана силна живопис, издържана в пестелива гама, строго хармонизирана и тежка..." Авторът на статията отбелязва, че военните рисунки с перо на Майстора не се харесват на широката публика и се възприемат като "студени", което свидетелства за неспособността на тогавашното общество да разбере това високо изкуство. Въобще баталното изкуство по онова време се възприема съвсем различно от днешния му "прочит". Документалната му стойност е изчистена, отхвърлени са нагласите и очакванията към художественото представяне на събитията от войната и изобщо. Вижданията са чужди и отдалечени от приповдигнатостта на пропагандата. Малцина художници, като Верешчагин или като Майстора в случая, странят от препоръчаните на военните художници сюжети, които трябва да онагледят подвизите на войските, да покажат участниците в характерни героични пози и т.н. Предписанията разкриват опит за конструиране на нов герой, дирят основите, върху които да се изгради образът му. Но в картините на нашите художници е одомашнен и опитомен този порив на преобразуващия действителността човек, далеч е от мащабите на европейския, представен в пропагандните военни изложби от 1915 и 1916 г. във Виена и Берлин. Плахо и скромно заявеният патос у нас е неудачен, неуместен, неосмислен, както пише Сирак Скитник.

Друг съвременен почитател и ценител на рисунките на Майстора и по-специално на тушовите рисунки, е Чавдар Мутафов. В брой 8 на сп. "Стрелец" от май 1927 г. той се спира подробно на графичното творчество на художника и обръща внимание на характерната техника за нанасяне на туша, на кубистично конструиращия формата щрих, равняващ плътностите и обединяващ материята.

Некореспондиращите на пръв поглед един с друг цикли, като военните рисунки и тези със селска тематика, показани днес в "Индустриална", са



обединени от едно бистро усещане за реалността,



от яснота на виждането, от синтетизъм и довеждане на изобразеното до символ и морална категория. Общо и характерно е третирането на формата и композицията от Майстора. Образите са окрупнени, изпълват изобразителното поле, плановете са изравнени и сведени в една перспективна плоскост, а обектите сякаш са приближени с далекоглед, така че зрителят е непосредствено въвлечен в действието, без обичайната дистанция.

От времето, когато са създадени тези рисунки, ни делят повече от 100 години. Началото на миналия век е епоха, чието осмисляне в известна степен все още е заключено в рамката на следващите десетилетия и наложените тогава дискурси. Значителното по обем творчество на Майстора дава един различен ключ към тази епоха - едно съзерцателно преосмисляне, дистанцирано, но все пак изпълнено със съчувствие и проникновеност. Тази изчистеност, непреднамереност и морална устойчивост на художника съвпада с исторически момент, в който българските художници са все още без ясна идея за функцията, която изпълняват. Техният поглед остава този на "обикновения далечен зрител". И в този контекст Владимир Димитров-Майстора е "частен случай", защото мълчаливо докосва нерва на епохата си. Неговите лирични и поетични рисунки и акварели откриват и запечатват хармонията дори в бурното време.