|
| Изоставените къщи в Родопите са красноречива илюстрация за трагичното демографско състояние на държавата. |
Вероятно министрите не са знаели какво точно приемат, защото между редовете са записани
две "нецелесъобразни" констатации
Едната е важна, другата - не. Важната е, че правителството приема намаляването на населението за "необратим процес", който някак до 2020 г. може да бъде забавен, а после "стабилизиран" (намаляване на темпа). Втората, не важна констатация е, че в "периода 2005-2008 г. българската икономика динамично увеличава своя растеж, като за всяка от годините той надвишава 6%. Това води до постепенно намаляване на голямата разлика със средноевропейското ниво и достигане на БВП на глава от населението през 2008 г. 43% от средното за ЕС (...) След 2008 г. този показател показва намаляване общо за страната и за всички български райони". Т.е. с езика на цифрите и строгата експертност (стратегията е писана от експерти) няма как да бъде пренебрегнато очевадното, че по време на ГЕРБ икономиката регресира. Но това, както казахме, особено на фона на проблема с намаляването на населението, не е толкова важно. То просто е нюанс, който показва какво се случва в не телевизионната България.
А сега няколко думи за намаляване на населението. Количествено за него е говорено много, но качествено - нищо, защото или тъпоумно се дава приоритет на всякакви други дребнотемия, или просто
се страхуваме да назовем с глас безспорната истина
А тя е, че от 1985 г. населението намалява, след 1992 г. стремглаво, и този процес не просто няма аналог в историята ни (до 1985 г. се е увеличавало), но и липсва идея как ще бъде спрян. Топенето е основно за сметка на българския етнос, а нацията изчезва с по 2 млн. души за 30-40 години. Което пък поставя под съмнение самото съществуване на държавата в перспектива, или поне в този й вид. Вероятно след 200 години България ще я има, но който знае как с това изчезващо население, нека каже.
Правителството не само не казва как, но и сбутвайки между редовете проблема, го прави неприоритетен, придава му неизбежност и го превръща в примиренченска константа. Аз мисля, че България няма какво друго да обсъжда освен демографската си криза, но кабинетът очевидно не смята така. И от констатациите му разбирам, че ние си отиваме като нация, това е естествено и неотменимо като течаща надолу вода, но въпреки това дайте да правим магистрали, зали, туризъм, възобновяема енергия, да се занимаваме с нещо. Хубаво да се занимаваме, но по-важният въпрос е защо и за кого, след като няма да ни има.
Нека се разберем - в историята на човечеството и държави са се разпадали, и етноси са изчезвали. И те никога не са предполагали, че точно това ще им се случи. Всичко това обаче не спира живота, индивиди остават и продължават да съществуват. Но в други обществени образувания. И ако някой смята, че поради необратимото намаляване на населението
бъдещето на българите е небългарско,
в някаква нова държавна форма (при промяна на етническите пропорции като нищо може да се повдигне въпросът за федерация), или пък ще бъдем доволни индивиди в един глобален не етнически, не национален свят, нека каже. Нека сподели такива ли са перспективите. И понеже не казва, аз смятам, че пътища за увеличаване на българското население трябва да бъдат дирени. Да се търсят и използват малкото алтернативи. От министрите обаче разбирам, че една голяма скала е на път да ни сгази и това е необратимо. Корабът потъва, черна сянка е надвиснала над републиката, но правителството, т.е. капитанът, ни уведомяват, че изход няма. Благодарим за информирания избор!
Вече чувам форумно мърморене - "няма проблеми, населението намалява и в Западна Европа". Така е, само не разбирам защо трябва да ни успокоява нас.
Защото се давим в обща лодка ли?
А сега още няколко думи по стратегията. Напоследък в България всички концептуални документи се пишат с едничката идея как по-добре да припечелим европейски средства, да направим така, че да отговорим на точките и подточките в регламентите на финансирането. Това е добре, но не съвсем, тъй като се пренебрегват потребности на местното население. Ловеч например е причислен към Северозападния регион на планиране, Силистра, ако не знаете, е в Северния централен район. Районите се прекрояваха няколко пъти през годините по изискване на Евростат. Но, кажете ми, какво е общото между Ловеч и Видин?
От правителствената регионална стратегия разбираме, че това, което България трябва да развива приоритетно, съобразно ресурсите си, е туризмът. Изброен е всякакъв: културен, екологичен, балнеоложки, аграрен, винен. Но е пълна глупост да се мисли, че туризмът може да е двигател за икономиката ни. Няма как да стане поради принципни и конкретни причини. Принципно, защото това не е отрасъл, който може да генерира чак такъв голям продукт. Конкретно, защото България е красива страна, но поставена в свободната световна конкуренция, е незабележимо джудже. "Историята ни, находките" имат огромна научна стойност и са ценни за нас,
но е шарлатания да се разправя,
че може да забогатеем кой знае колко от тях. Апропо - в България вече има огромна за мащабите ни хотелска база. И обектите са налице, които могат да се посещават. Но туристите ги няма и това не е поради липса на реклама, както патриотично си мислим всички. Не толкова и заради кризата. Това е така, защото по света има страшно много дестинации, които могат да напълнят душата на човек културно и исторически.
В стратегията пише още, че разходите за изследователска и развойна дейност през 2020 г. трябва да бъдат 1.5% от БВП. Следвало да са 3% според някаква друга стратегия, сега се свиват на 1.5, но постигането им я стане, я не, "ще изисква сериозни усилия в тази посока". А една държава като Чехия например заделяше за развойна дейност 1.5% още през 2009 г. Не просто процентите са различни, но и мащабите, съобразно величината на БВП. А точно с наука, изследвания и иновации може да станем конкурентни.
Но най-първият проблем остава демографският. Корабът потъва, капитанът го знае, ние го знаем, но това даже не е водеща тема в обществения дебат. Това е състояние, за което няма език и думи, които да го опишат.
