Левите сили смятат Стив Джобс за харизматичен първопроходец на компютърния отрасъл, егоистичен индивидуалист, и го обвиняват, че е нарушил приетите в нашия елит етични норми. Докато милиардерите Уорън Бъфет и Бил Гейтс раздаваха парите си, Джобс тихомълком увеличи стойността на Apple. Той демонстративно мълча, когато Бъфет призоваваше богатите американци да поискат да плащат по-големи данъци. Джобс открито заяви на американския президент Барак Обама неприятната истина, че няма намерение да пренесе работните места на компанията в Америка. Известно е, че бе привърженик на инвестициите в училища и подчертаваше колко е важно семейството. Той не ходеше на постоянните сбирки във Вашингтон, за да коментира модни теми и да си общува с елита, тъй като имаше по-важни дела. Макар че Стив Джобс активно спонсорираше Демократическата партия, неговото нестандартно поведение не се харесваше на "прогресивната" политическа класа. Сега, шест месеца след като почина на 56 години, се разгърна пълномащабна атака срещу неговото наследство. Основната причина е признаването на Apple Computer за най-богатата корпорация в света.

Знаменосецът на левите Пол Кругман в своята статия "Джобс, работните места и автомобилите" язвително пише за "героичните предприемачи като Джон Голтъх, т.е. създаващи работни места като Стив Джобс, които толкова обичат републиканците". Кругман смята, че достиженията на Джобс не значат нищо в сравнение с предприетата от Обама програма "За спасяване на Детройт", която описва като "най-успешната политическа инициатива през последните години". Според Кругман истинските герои запазват "икономическата екология и промишлените центрове" даже ако за това всъщност плащат данъкоплатците. Това не са упорити индивидуалисти, а сътрудничещите си представители на профсъюзите, промишлеността и държавните структури, които, както се изразява Обама в своето послание до Конгреса, "работят като един отбор" и "си пазят гърба един друг".

Пол Кругман



е недоволен най-вече, че Apple прави пари,



а не създава работни места в САЩ, при което продължава да увеличава производството си в Азия (в. "Ню Йорк таймс" навремето недоволстваше, че Джобс нито веднъж не посети заводите на Apple в Китай). Кругман се възмущава, че в тази компания по света работят общо 60 400 души, докато в автомобилния гигант "Дженерал моторс" са заети 252 000 работници, макар че пазарният капитал на Apple е 15 пъти повече, отколкото при "Дженерал моторс". Освен това повечето работещи в компютърната компания не се намират в Америка (макар че това е сложно да бъде доказано, но ще предположим, че Кругман ги знае тия неща). В странния свят на Кругман компаниите съществуват, за да създават работни места, а не за да носят печалби на собствениците си, доставяйки на пазара нужната ни продукция на достъпни цени. Тази вражда между левите и Стив Джобс има дълбоки корени и не е лична. "Героичен предприемач", който създава и доставя на пазара на достъпни цени продукти, които променят живота ни - това е голямо предизвикателство на всяка идея на левите за злите капиталисти, които експлоатират работниците и получават неприлично големи печалби. Тази идеология предполага, че обикновеният човек може да бъде защитен само благодарение на намесата на държавата, която контролира богаташите и ги кара "да делят".

Фигурата на Джобс опровергава тази идея. Ние всички получаваме изгода благодарение на излишъците от богатствата и потребителските продукти, които създават такива като Стив Джобс, които прибират само малък процент от това, което са създали. Когато той почина, само 1% от Apple принадлежеше на хората, свързани директно с компанията. Още по-важно е, че създаваните от тези хора новаторски продукти (айпади, айфони, медикаментите като бета-блокерите, ендоскопската хирургия и други) повишават качеството и стандарта на живот.

Нека се опитаме да вместим идеята за "икономическата екология" и идеята на "героичния предприемач" в контекста и сравним реалния Apple Computer с това



каква би била компанията, ако бе оглавявана от Кругман



Първо, генералният директор Пол Кругман ще обедини в профсъюз всички сътрудници на концерна, освен инженерите и специалистите. Той ще сключи колективен договор, предвиждащ благоприятни условия на труд, щедър социален пакет и високи пенсии, както и неофициални квоти за жени и малцинствата. Плюс какъв ще е редът за уволнение в зависимост от това кога даден служител е постъпил на работа и колко трябва да е процентът на служители в страната. Освен това този договор ще вдигне заплатата на членовете на профсъюза до "справедливия" праг в сравнение със заплащането на невлизащите в синдиката инженери и специалисти.

Второ, генералният директор Кругман и неговият съвет на директорите (университетски професори и бивши държавни чиновници) си гласуват фиксирани заплати, които да не превишават 1 милион долара - без всякакви премии и опции да притежават акции, като се кълнат да не се поддават на корпоративната алчност.

Трето, Кругман решава да плаща на работниците на Apple по целия свят заплата, равна на минималното заплащане в Америка, независимо от размера й в съответната страна.

Четвърто, Кругман предлага справедливо разпределяне на "възмутителните" приходи на компанията. Те няма да отиват на първо място за разработването на нови продукти. Една четвърт ще отива за новата фирма Green Apple за борба с глобалното затопляне и други екологични заплахи. Останалата част ще отива за дивиденти, бонуси за сътрудниците, субсидии за партньорите или ще се изпраща в новия благотворителен фонд на компанията.

Пето, Кругман създава програма за партньорство между Apple, профсъюзите и федералното правителство, чиято цел е да се преориентира компанията от производството на продукти за развлечение и общуване към продукция, която помага за икономия на електроенергия, бореща се за опазването на околната среда и като цяло - за благото на човечеството.

Шесто, Кругман ще защити компанията от "отцепници, бунтари и инакомислещи елементи, които гледат по друг начин на нещата, не обичат правилата и които са достатъчно безумни, за да искат да променят света", които толкова обичаше Джобс. Новите продукти вече ще се одобряват от комитет на технократи.



Едва ли Стив Джобс щеше да познае своята компания



след прогресивното управление на Пол Кругман. Пазарната стойност на концерна е спаднала драстично, след като инвеститорите са видели, че профсъюзите и държавата се намесват в разработката на продукти и че вместо да печели пари, фирмата си е поставила за цел обществените дела и политическите задачи. Инженерите и специалистите са напуснали, като са отнесли новите си идеи при конкурентите или сами са създали свои малки компании. Загубата на качеството и конкурентоспособността води да съкращения на работни места. Независимо от идеите да се подпомогне човечеството всички са недоволни от действията на Кругман. Шефът на Учителския пенсионен фонд в щата Небраска, който се е лишил от 80% от постъпленията си от Apple, заплашва да съди Кругман заради отказа от доверителна отговорност пред акционерите. Началникът на полицията в китайския град Чунцин се оплаква, че стотици негови въоръжени полицаи едва успяват да удържат 10-хилядна тълпа, която иска да получава 7.5 долара на час в последния завод на компанията в Китай. Властите в Тайланд и Филипините съобщават, че голям брой бивши работници на компанията се занимават с проституция. Останалите недоволни инженери и учени от концерна заплашват с оставки заради бюрокрацията в нея, неприемането на нови идеи и че взимат ниски заплати.

Кругмановата "икономическа екология" напомня мравуняк, в който всяка мравка има своя функция и всичко работи, както го иска самият Кругман. Идеята на Стив Джобс е съвсем друга. Всеки ден на неговите служители е по-различен от предишния. По този начин се появяват няколко десетки мравуняка и всеки от тях функционира ефективно, което значи, че всяка мравка работи по-малко и живее по-добре. Кругмановците от целия свят проповядват човеколюбие, но на практика намаляват общото благосъстояние. Истинската опора на нашето благосъстояние са иноватори като Томас Едисон, Александър Бел, Фреди Смит, Бил Гейтс, Сергей Брин и Стив Джобс. Бюрокрацията, регулирането, частно-държавното партньорство, защитата от рискове, приемането на колективни решения, хомогенизацията и презрителното отношение към успехи на предприемачите убиват кокошката на иновациите, която снася златните яйца. И независимо че това е очевидно за повечето хора, много наши водещи умове често не искат да разберат това и автоматично подкрепят "прогресивните" позиции.