|
| Представители на хасковската структура на "Атака" откриха предизборната си кампания през 2007 г. с оръжие, стреляйки по картонени мишени "Тройна коалиция", "ДПС", "Корупция". |
Той застрелва с газов пистолет, преправен в боен, 26-годишния Мариян Янчев. Според Опиц това станало
в условията на неизбежна отбрана,
защото младежът бил крадец и имал отвертка в ръката. Той тръгнал да бяга и Опиц, който има ателие на партера, го прострелял. Младежът е застрелян в гръб и умира недалеч от сградата.
При всеки такъв случай започва ожесточено говорене за неизбежната отбрана. Появяват се политици, които предлагат да паднат всички ограничения пред защитата на имуществото. И сега стана същото. СДС, "Атака", ВМРО с различни вариации предложиха хората да могат да се защитават и да стрелят в общи линии винаги, когато решат, че някой напада тях или имота им. Странно, че този път Бойко Борисов замълча. Но преди няколко месеца даде да се разбере, че би подкрепил голямо разширяване на кръга на неизбежната отбрана.
"Моето мнение е, ако може да се подразбере - който влезе там, да си носи последствията, каквито и да са те. Без да го казвам на глас, съм готов, ако влезе в парламента, да го подкрепя, това ми е виждането". Той на няколко пъти подчерта, че е на страната на неприкосновената частна собственост
и е "за" употребата на всичко възможно от гражданите, които
са станали обект на нападение в дома си. Очевидно има добра почва за законодателни промени, които дори може и да минат през парламента.
Историята с Опиц определено изглежда удобна, защото автоматично предизвика силни емоции, които основно се изразяваха в подкрепа на стрелеца - защитавал собственост, действал при неизбежна отбрана, трябвало да бъде веднага освободен от затвора и т.н.
Ясно е, че са мнозинство онези, които казват, че и на тях им е писнало, че са обирани по няколко пъти и нито един път кражбите не са разкрити и нищо не им е възстановено, че няма правосъдие, че са хиляди неразкритите престъпления. Че дори и да хванат крадците, никога не ги съдят и те се разхождат на свобода и пак крадат. Че полицията е абсолютно безсилна - специално в домовите кражби. И са прави. Само за една година има над 60 000 неразкрити престъпления - основно домови кражби.
И така е години наред. Няма спор, че цивилизацията предполага правораздаването да се върши от държавата чрез нейните органи - от полицията, през следствието, прокуратурата и накрая съда. Но същата тази държава се отказва да прави това в определени случаи. Неизбежната отбрана е един от тях. В Наказателния кодекс е записано, че когато е действано в такава ситуация, съответното лице, дори и да е убило, се приема, че не подлежи на наказание.
Според НК не се считат за престъпления каквито и да са действия, включително и причиняването на смърт, когато се защитават от "непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго". Законът казва, че нанесените вреди трябва да са в "рамките на необходимите предели". Както и че има превишаване, "когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението". И тук започват противоречивите тълкувания и съдебната практика. Нищо, че е парадоксално да е забранена смъртната присъда, но в същото време да е разрешено причиняването на смърт при неизбежната отбрана.
Така или иначе българският законодател е сравнително либерален и разрешава дадено лице да не бъде съдено дори и ако тези необходими предели са надскочени.
Още от 1982 г. в НК има текст, според който
не се наказва лице, "когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение".
Нека само припомним, че през 1997 г. депутати записаха в НК и още няколко хипотези за ненаказване. Или иначе казано, същото, за което сега се настоява отново. Тогава бе предвидено, че независимо от характера и опасността на защита няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, ако:
1. нападението е от две или повече лица;
2. нападателят е въоръжен;
3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;
4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;
5. нападението е извършено нощем;
6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.
С решение на Конституционния съд от същата година обаче с различни мотиви бяха обявени за противоречащи на основния закон и отменени точките 1, 2, 4, 5, както и думите "вилен имот или стопански обект" от точка 3. И на практика останаха само случаите, когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище или пък не е могло да бъде отблъснато по друг начин. Както и вече споменатите уплаха или смущение.
Така, ако се погледне реално, в случая с Опиц
трудно ще се намери норма, която да го вкара в тези хипотези
Дори проникването с насилие или с взлом в жилище, защото тези обстоятелства няма как да бъдат доказани, при положение че стрелбата е станала на тротоара пред жилището.
Може би тук трябва да се отбележи, че Конституционният съд бе на път да обяви за противоречаща на основния закон и тази хипотеза - за проникването в жилището. Гласовете на 12-членния КС се разделиха точно на две - 6 на 6. А за да се вземе решение, трябват 7 гласа. Така и тази норма остана и действа и в момента в Наказателния кодекс. Тогава шестима от конституционните съдии защитаваха тезата, че има достатъчно варианти на проникване в жилище, включително заплахи, изтезания, които да аргументират възможност за отнемане на живот. Както и че неприкосновеността на жилището е също много силен принцип. Те даваха пример с Наказателния кодекс на щата Ню Йорк, според който
"защитата е правомерна и няма явно несъответствие с нападението, ако нападателят е убит в дома на отбраняващия се, посягайки на неприкосновеността на жилището му, на неговата личност или имущество".
Други шестима конституционни съдии обаче обосноваваха тезата, че
необходимите предели са много важен признак и
като се допуска възможността да се убива при всяко проникване в жилище, може да се стигне и до крайности. Така или иначе надделя първата теза и въпросният текст остана. Той обаче важи за жилището, което е много конкретно понятие в български условия, като огромната част от хората живеят в апартаменти.
Тук трябва да се отбележи, че през 1997 г., когато разширяването на неизбежната отбрана се атакува пред КС, и асоциацията на прокурорите се обяви срещу него. В специална декларация те написаха, че предлаганите промени в института на неизбежната отбрана я правят "по-несправедлива и неефективна" и "създават опасност от саморазправа и частно правосъдие".
И още, че "от една страна, промените са добри за бабаитите с много пари, които ще злоупотребяват хладнокръвно с правото на неизбежна отбрана, убивайки заради дреболии". А от друга, тези изменения са "лоши за всички онези граждани, които добросъвестно ще упражняват правото си на неизбежна отбрана" и за "тях по-често ще се оказва, че не са спазили пределите и трябва да плащат до края на живота си за това, че са се противопоставили на вагабонти".
Тази декларация бе красноречив пример колко сериозен е проблемът с института на неизбежната отбрана. Като прибавим примера с разделянето на конституционните съдии и на обществото и на много противоречивата съдебна практика, повече от очевидно е, че наистина може би е необходим сериозен дебат за това докъде трябва да се простират пределите на неизбежната отбрана.
И всичко да е ясно и просто. Защото едно разширяване на предвижданите възможности може да се окаже с наистина сериозна превантивна функция. И кражбите драстично да намалеят. Може обаче и наистина да започнат частно правосъдие и саморазправа. И това изглежда по-възможно. Особено ако се има предвид, че близо 300 000 бройки е законното оръжие. Никой не може дори да предположи колко е незаконното. И България много лесно ще се превърне в джунгла.
