Отминалата седмица ще запомним с едни от най-смешните прения: да се подложи ли България на бъдещия общ банков надзор в Евросъюза. Едни умни глави настояха веднага да влизаме, другите спореха, че е по-мъдро да стоим настрана; малцина изобщо разбраха за какво иде реч. Трудно се схваща за какво се карат и защо плачат спорещите, особено за хора, които не са рецитирали "син съм на юнашко племе!" и не знаят приказката за Нероден Петко. Засега е енигма самата идея да се изземе от държавите членки суверенното право да лицензират и контролират банките, за да се събере върховната власт върху банковия сектор в ръцете на една наднационална администрация. Част от загадката е



кой ще е новият банков цар



Точно така, czar или tsar в бюрократичния жаргон и в медиите наричат чиновниците с извънредни и фактически безконтролни правомощия. И практиката, и терминът търсят произхода си във времената на президента Франклин Д. Рузвелт. В днешната администрация на САЩ се наброяват 38 "царе", т.е. надзорници на отделни браншове и политики. Европейският банков цар всъщност ще е първият истински федерален орган в Европа. Спорът е дали да се короняса г-н Марио Драги за първи общоевропейски банков надзорник, или пък контролът върху банковото дело да се отдели в ново царство извън Европейската централна банка. Спори се още дали изобщо да има такова царство. Спори се също колко да е тежка царската държава (така се нарича една от регалиите на самодържеца - знаете онова златно кълбо с кръст отгоре, което величеството държи в лявата си ръка) - кои надзорни правомощия да се извадят от националния суверенитет и да се предадат на банковия цар. Каква територия да изземе той? Всички банки ли ще са му поданици, или само "големите"? Колко "големи"? Въпросите се роят, а отговори няма. Никой



нищо не знае за т.нар. банков съюз



и всеки от "големите батковци" в Европа си разбира нещо свое, което иска и което повече крие, отколкото изказва. За германците "банковият съюз" е начин да обуздаят чуждите банки, за да не могат да влагат парите на клиентите си в надценените и непродаваеми недвижимости в затъналите си страни и в "ценните" книжа на своите държави. Заради тези "гнили" активи днес кредиторите в Европа са пред избора дали да натикат закъсалите банки във фалит (и да загубят парите, които вече са им дали), или да наливат нови пари, за да рекапитализират ирландските, испанските, италианските, та и исландските трезори. В закъсалите страни под "банков съюз" разбират точно обратното: нов катетър за по-бързо и евтино преливане на пари от здравите към болните трезори.



Общ банков надзор няма да има,



а "банковият съюз" ще стигне до кривата круша, т.е. дотам, където е днес "финансовият съюз", около който вдигахме врява лани, когато подписахме пакта "Евро+". Пак ще има "консенсус по европейски", т.е. поредният хермафродит, всичко и нищо. Ще стане, както иска Германия, ще има нов пакт и служба с гръмко име "общоевропейски банков надзор" с максимални компетенции. Но за да успокои скептиците, новият орган ще е по-скоро мек, сиреч ще е власт, ама не пряко, само чрез националните надзорни органи и съобразно местните закони. Поредна хем озъбена, а всъщност беззъба бюрокрация, второ издание на онази, която вече си имаме (през 2010 г. се създаде European Banking Authority, EBA). Накрая, както иска южният блок, ще се инсталира поредното приспособление за преливане на капитал от кредиторите към длъжниците в Европа.



ЕЦБ може най-добре да свърши работа,



само тя може да съчетае преливането на налични кредитни авоари с доливането (in-flation) на свежи инфлационни пари. Това е единствената институция, която от север може да изглежда като бент, преграда за защита на спестеното, а на юг да служи като шлюз, от който се излива живителният приток в платежния баланс. И да не забравяме, че кадрите решават всичко. В лицето на шефа на ЕЦБ г-н Драги виждаме най-опитния сред европейските финансисти специалист по чудеса с държавни дългове. Той е бивш управляващ директор на "Голдман Закс", банковия гигант, прославен - наред с другите си геройства на финансовите пазари, с т.нар. узо-суапове. Това е хитроумна игра на лъженица (phoney-baloney), при която държавен дълг за милиарди се превръща в банков актив на (почти) същата стойност. Въпросът е



ние как да играем в лъженицата,



тази увлекателна и така любима на европейските батковци игра. Ако вземем играта "банков съюз" насериозно, трябва много да се притесним и да се опитаме да стоим колкото може по-настрана. На колегите от БНБ явно им изневери чувството за хумор, защото най-сериозно обясниха, че за нашия лев, прикован във валутен борд, и за банковата ни система, оставена вън от еврозоната и лишена от обилните благини на рефинансирането през ЕЦБ, общоевропейският банков надзор ще е чиста катастрофа. И са прави. Но европейските съюзи трябва да се приемат откъм забавната страна. Ножът е гумен. Финансовият министър добре го знае, та смело обяви, че няма никакъв проблем да се присъединим веднага към европейския банков съюз, който никой го не знае какъв звяр ще се пръкне и който може да ни съсипе. Достатъчно е да подпишем поредния банков пакт, както подписахме "Евро+". Хем сме вътре, хем ни няма. Подписваме веднага, ама ще влезем едновременно в еврозоната, и в банковия съюз, и във финансовия съюз, и в какъвто още съюз се зададе дотогава. Карай, обещавай и да върви сватбарската лъженица.