(Продължение от миналия четвъртък)

Абсолютно сигурно е, че потвърждаването на възможността цар Константин Срацимир (1397-1422) да владее части от бащиното си царство под името България в Западна Стара планина до пролетта на 1422 г. ще е възможно само с привличане на достатъчно археологически доказателствен материал в добавка към възможно най-старателно "изцеждане" на писмените извори. Внимателното вглеждане именно в тая съвкупност от исторически сведения описва съвсем точно "в негатив" границите на очакваното владение на "прочутия император на България". При отсъствието на каквито и да било преки данни за такова владение, няма как да не забележим събитията около предполагаемите му граници след падането на Видин през 1396/1397 г. Приложената изследователска технология може да бъде оприличена съвсем точно на една доста често използвана техника в средновековното златарство - така нареченото "отнето поле", прилагана и при изработката на сграфито-керамиката от ХI-ХVIII в. При тази златарска и керамична техника открояването на украсата по накити и съдове се постига чрез отнемане на полето около нея. Постигнатият релеф прави накитите и съдовете, при които е приложена тази техника, да изглеждат впечатляващо.

Понеже не разполагаме с достатъчно преки исторически данни за доказване на самостоятелно владение на цар Константин Срацимир в Западна Стара планина, ще направим опит да очертаем границите на това владение чрез сведенията, с които разполагаме за околните земи.



* * *



Вече започнахме очертаването на границите на владението от север. Надгробните надписи на болярката на Драгсиновец Станислава и на Станислав, за когото нищо не е указано на надгробието му, са категорично указание за продължаването на българската държавност и след началото на ХV в. за района на Видин. Палеографските особености на надписите ги датират в недостатъчно тесни граници, най-общо в последната четвърт на ХIV в. и в началото на ХV в. Впечатляващият външен вид на двете надгробия обаче и особено богатата им украса (В. Вълов, 1979) с лекота ги отнасят категорично в самия край на ХIV в. или дори повече в началото на ХV в.

Съкровищата, които се откриват случайно или при редовни археологически проучвания, са особено важни главно поради богатите възможности за датиране, които те предоставят при изследване, в добавка към обичайно красивия им външен вид. Едно малко съкровище от с. Акациево, открито западно от Видин (Й. Атанасова, 1977), съдържа женски накити, които са преходен тип - в тях има както елементи, широко разпространени до падането на Видинското царство, така и елементи, които са характерни за началото на ХV в. Монетите на цар Иван Срацимир и на унгарския крал Сигизмунд (1361-1437) в съкровището помагат за определяне на времето на укриване на съкровището най-рано в първото десетилетие на ХV в.

Дори само тия две находки са достатъчни, за да заключим, че североизточната граница на предполагаемите владения на цар Константин Срацимир минава на десетина километра западно от Видин поне до 1413 г., на тая година ще се върнем пак.



Какво става със самия Видин в това време?



Нека се доверим на един всепризнато достоверен източник - пътешественика Евлия Челеби (1611-1682). Макар той да прави пътуванията си около средата на ХVII в., сведенията му за по-ранните епохи се ползват масово с доверие. За крепостта на Видин Евлия е категоричен, завоевателят на града Гази Евренос бей "я разрушил до основите й . . ." (вж. Извори) през 1396/1397 г. И още - преди възстановяването на крепостта във вида, в който днес ни е позната, останките от някога гордата Иван-Срацимирова столнина били, очевидно, напълно запустели "сред лозя и хълмове". Точно това ще да е обяснението на често споменавания факт, че отсъстват сведения за образуване на Видински санджак след завладяването на града от Гази Евренос. Изглежда, че възмутени от съюза на цар Иван Срацимир с унгарския крал Сигизмунд, османските орди са изравнили Видин със земята при превземането му през 1396/1397 г., впрочем Гази Евренос бей има и други подобни изяви като един от най-заслужилите османски военачалници.

Източната граница на предполаганото владение на цар Константин Срацимир не може да е съмнителна, тя е изтеглена във високите непристъпни части на Западна Стара планина, при това без да включва Врачанската планина и мощната крепост Вратица при днешната Враца, по-сетне градът винаги е в границите на Никополския, а не на Видинския санджак.

За предполагаемите южни и западни граници на България ще трябва да се обърнем пак към досадно витиеватия Константин Костенечки, многобройните страници на неговото "Животоописание на Стефан Лазаревич" си струват усилието.

Сега се налага да отворим скоба. Досега събитията по тия земи в края на първото десетилетие на ХV в. се определяха като "въстание на Константин и Фружин" (Ал. Кузев, 1974). Изглежда, че е време да се откажем от такова определение, ако се докаже



продължаване на българската държавност до пролетта на 1422 г.



В този случай ще трябва да говорим за война на цар Константин Срацимир, с участието на княз Фружин Асен, а не за някакво въстание на братовчедите. Така ще направим и ние тук.

При описанието точно на тая война от 1408-1413 г. Константин Костенечки внимателно описва пътя на османската войска (вж. Извори и от миналата седмица за западната граница), този път очертава точно границите на бъдещия (най-ранни сведения от 1454/1455 г.; Н. Заяков, 1980) Видински санджак. Точните граници на санджака в един османски данъчен списък със сигурност са и граници на Видинското царство. Същевременно малко недоизказано Константин Костенечки успокояващо ни е уверил, че "земята [западните български земи и източните владения на деспот Стефан Лазаревич] още не беше разорена", сиреч до 1413 г. поне тези земи остават незасегнати от иноверците.

Южната граница на България при цар Константин Срацимир, изглежда, минава, според сведенията за османските походи у Константин Костенечки, северно от Пирот и Ниш. Западната граница се мени. Някъде след 1397 г., но преди 1413 г., силната крепост Сталак и всички български крепости на изток до вододела между реките Южна Морава и Тимок най-общо са заети от деспот Стефан Лазаревич. Точно през 1413 г. тези земи преминават в османско владение. След тая дата България очевидно продължава да съществува само в труднодостъпната Западна Стара планина. Но не и след пролетта на 1422 г.



* * *



За жалост археологическите данни за северозападните български земи са съвсем немногобройни и определено не съвсем достатъчни, за да направим категоричен извод за съществуване на самостоятелно владение на цар Константин Срацимир, може би в бъдеще ще е възможно тези данни да се увеличат. Още днес ще можем обаче да твърдим, че натрупаното досега не може да е случайно, струва си работата да продължи.



Извори



". . . един херцог, наречен Шишман, от Средна България; столицата на тази страна се казва Търново и по същото време е имала 300 крепости и замъци. [Султан] Баязид [I (1389-1402)] завзел същата страна и пленил херцога [цар Иван Шишман (1371-1395)] и неговия син [Александър]; бащата умрял в затвора, синът приел езическата вяра, за да го оставят жив . . .

Аз бях в три страни, които и трите се казват България. Първата България лежи там, където се преминава от Унгария през Железни врата и столицата й се казва Видин. Другата България лежи срещу Влашко и столицата й се казва Търново, а третата България лежи, където Дунав се влива в морето, и столицата й се казва Калиакра . . ."

Из "Пътепис" на Ханс Шилтбергер, втората четвърт на ХV в.





"Имаше един мъж с двойствена природа . . . И той с разбойничествата си разтресе сърцата на страните в измаилтянската част, та царят им да го поиска, за да го погуби. И още български градове бяха отстъпили заради синовете на българските царе [Фружин Асен и Константин Срацимир], и цар Сюлейман [Челеби, втори син на султан Баязид I] най-напред се надигна, и като стигна до Темско [до дн. с. Темска, Пиротско], превзе го с бой. И изпрати пратеници до благочестивия деспот [Стефан Лазаревич]: "Искам само да мина през твоите земи - рече - без да ти причинявам безпокойство." Защото земята още не беше разорена. И когато минаваше през Топлица [област около сливането на реките Топлица и Южна Морава] към Овче поле [в областта Македония], гореспоменатият мъж, а името на мъжа беше [Новак] Каралюк, превзе няколко от царските станове . . ."

Из "Животоописание на Стефан Лазаревич" на Константин Костенечки, преди 1431 г.

Превод на А.-М. Тотоманова



"Крепостта Видин. Тя е построена през 870 [1475/1476] г. лично от Баязид [II (1481-1512)], сина на завоевателя [султан Мехмед II (1444-1446 и 1451-1481)]. Сред лозята и хълмовете личели основите на предишната [крепост, столица на цар Иван Срацимир (1371-1396)]. Наличната крепост била завладяна през 792 [1389/1390; всъщност през 1396/1397] г. по времето на [султан] Баязид [I (1389-1402)] Светкавицата чрез победоносната ръка на Гази Евренос бей, който я разрушил до основите й . . ."

Из "Книга за пътешествията" на Евлия Челеби, средата на ХVII в.

Превод на Стр. Димитров



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=616753



http://www.segabg.com/article.php?issueid=3780§ionid=5&id=0001301