|
| Министър Дянков няколко пъти публично изразяваше недоволство от работата на НАП. Приходната агенция отговори със запомнящи се показни акции - като с хеликоптера, от който бяха заснети палати и имения с басейни. |
В доклада си Taxation trends in the European Union 2012 edition Европейската комисия определя нивото на несъбраните приходи в България от ДДС за 2010 г. на около 30% от теоретично дължимите суми. При отчетени 6.2 милиарда лева приходи от ДДС в бюджета на държавата за същата година предполагаемият размер на щетите нараства значително до 2 млрд. лв.
Действителният размер на загубите от ДДС измами в никакъв случай
не е по-малък от 1 млрд. лв. годишно.
Което представлява сериозна заплаха за изпълнението на бюджета. Значението на тези загуби допълнително се усилва от други фактори, специфични за родната ни икономика - доходите на населението в България са най-ниските в Европа, което засилва значението на всички социални плащания от бюджета; високата междуфирмена задлъжнялост, част от която е вследствие на задържаните държавни плащания към различни изпълнители поради недостиг на финансови ресурси; ДДС е данъкът с най-голям относителен дял в данъчните приходи по републиканския бюджет - 45.7% за 2011 г.; ДДС измамите са един от основните източници на средства за купуване на гласове при избори и съответната протекция.
Въпреки това в част от администрацията и политиците ни се налага мнението, че годишните загуби от ДДС измамите са в нормален и поносим размер. В средата на миналата година ръководството на НАП (в лицето на изпълнителния й директор) направи в медиите няколко недопустими изказвания, че НАП е безсилна да се бори с ДДС измамите, и по отношение на тях "гони вятъра". След отправеното от министър Дянков остро предупреждение за несправяне с проблемите започна поредица от зрелищни акции и бодри отчети за разбити схеми и предотвратени загуби за десетки и стотици милиони левове.
Как стоят всъщност нещата и
доколко е ефективно противодействието
от страна на органите, ангажирани в борбата с този вид измами? Нека да разгледаме най-простата и най-разпространена схема за източване на ДДС от бюджета - верига, която се състои от най-малко 3 данъчно задължени лица. В началото й стои "липсващият търговец" - издирвана от НАП фирма, която генерира фиктивни стокови потоци (фактурира на следващите по веригата фирми стоки, които не съществуват, или услуги, които не са извършени).
Следващото звено са така наречените "буфери", които играят ролята на бушони и предпазват най-горните звена на веригата от неблагоприятни данъчни последици. На това ниво се извършва и смесването на фиктивните и реалните стокови потоци, което допълнително затруднява разбиването на схемата.
На най-високите нива са "дилърите" - фирмите, присвояващи ДДС, който е следвало да постъпи в хазната. Това се осъществява по два начина - чрез ефективно възстановяване на суми от бюджета - в случаите на износ или вътреобщностни доставки, или чрез намаляване на дължимия за внасяне ДДС при търговия на вътрешния пазар.
Най-лошото е, че
ДДС измамите почти никога не са единични случаи
В повечето случай те мултиплицират - повтарят се отново и отново във все по-голям мащаб. Акумулират се огромни финансови ресурси, които, освен охолството и разкоша на измамниците, осигуряват политическо влияние и съдебна защита. Всяка непресечена навреме измама навлиза във все по-висока орбита, докато попадне в групата на недосегаемите.
Дейността на НАП по противодействие на ДДС измамите се ограничава до извършване на ревизии на фирмите "буфери", при които се разкриват несъбираеми данъчни задължения в огромни размери (от порядъка на стотици милиони левове), а "бушоните" се изхвърлят от системата на ДДС чрез задължителна дерегистрация - универсални методи, прилагани повече от 10 години. Рядко се достига до дилърите (истинските организатори и консуматори по тези схеми).
При тези условия очакванията за разбиването на идентифицираните схеми се възлагат основно на правоохранителните органи. В тази дейност НАП не е равнопоставен партньор на МВР и прокуратурата, по-скоро изпълнява помощната роля на информационен източник. На правоохранителните органи е оставена царската привилегия да решат кога и коя организирана престъпна група да ударят и коя да пощадят. Съществува реална опасност положението да излезе от контрол, защото организираните групи за ДДС измами станаха прекалено много и вече създават непосредствена заплаха за изпълнението на бюджета. Проблемът трябва да се разреши мащабно и по принцип, не с отделни полицейски акции, които после по една или друга причина обикновено се саботират в съда.
При съществуващите условия и действащата нормативна база единствено НАП има потенциала да ограничи размера на ДДС измамите и да сведе процента на несъбраните приходи от ДДС под средния за ЕС. Данъчните измами са криминално деяние, но преди всичко са непосредствена заплаха за бюджетните приходи, за които НАП е пряко отговорна. Това в никакъв случай не означава, че трябва да се игнорира наказателното преследване на измамите. НАП е единствената структура, която има нужния ресурс и потенциал - технически, информационен и кадрови, своевременно да разкрива и предотвратява ДДС измамите. Данъчната материя е изключително обемиста и динамична, овладяването й изисква сериозна и продължителна практика. Изграждането на квалифициран ревизор е процес, който продължава поне 3 години. Данъчната тайна допълнително затруднява дейността на правоохранителните органи, които в повечето случаи разчитат на информацията, подадена им от НАП.
Според официалната полицейска статистика през 2011 г.
в схеми за източване на ДДС са засечени 30 000 фирми
- от общо 250 000 данъчно задължени лица, регистрирани по ДДС! За същата година от сектор "Финансово-кредитна система", отдел "Икономическа полиция" към ГД "Криминална полиция" са проведени едва 12 специализирани операции за разкриване на данъчни престъпления. Изводите са ясни - в обхвата на полицейските разследвания попада силно ограничен кръг ДДС измами и полицията не е в състояние самостоятелно да реши проблема.
Данъчните престъпления не са и никога не са били приоритет на българската прокуратура - защото са сложни, трудни за доказване, а и предвид лицата, замесени в тях, често и с предсказуем край.
Данъчните ревизии не са достатъчно ефективни. Когато се идентифицира схема за измама, обикновено на фирмите, участващи в нея, се възлагат ревизии и евентуално проверки за дерегистрация по ЗДДС. След 4-6 месеца от схемата се елиминират "буферите" - част от тях се продават на безимотни лица и автоматично влизат в ролята на "липсващи търговци". Ревизиите се възлагат по случаен принцип на различни екипи, често дори и в различни териториални дирекции и поради слабата координация между отделните ревизиращи екипи рядко се достига до големите играчи в схемата. Това струва на държавата средно 10 хил. лв. на всяка ревизия. Създаването на нов "буфер" отнема на измамниците максимум седмица и струва не повече от 500 лв.
Показните акции, като последната срещу едрите търговци на зърно, имат по-скоро PR ефект и практически не водят до конкретни резултати - освен лъскане на имидж. А големите "дилъри" в търговията със зърно отдавна са известни, но безпрепятствено продължават престъпната си дейност, като актуализират схемите си за измами, подменяйки изгърмелите "бушони" с нови.
Няма скрити схеми за ДДС измами
Пълна илюзия е някой да си мисли, че може да точи ДДС и да остане невидим повече от 3 до 6 месеца. НАП разполага с огромен информационен и технически ресурс, който позволява бързо и лесно да се идентифицират всички рискови субекти. Останалото е въпрос на организация, планиране и координация. И на политическа воля.
Ефективното противодействие на ДДС измамите изисква постоянна, последователна и добре координирана работа "на терен" от подготвени и мотивирани професионалисти, а не бездушни администратори, изготвящи анализи и указания.
Свеж полъх в тази насока е възобновената идея за създаването на данъчна полиция, каквато има в повечето европейски държави. При създаването на такава институция определящ за резултатите ще е кадровият подбор. Автоматичното преназначаване на същите чиновници, които вече 10 години "борят" ДДС измамите на бюро, няма да донесе успехи.
Крайно време е у нас нещата да почнат да се случват, както в нормалните държави - правилата да важат за всички. Държавата и нейните институции не могат и не трябва да бъдат безсилни. Ако има несвършена работа, причините винаги са две и само две - хората, от които зависи, или не могат да я свършат, или не искат.