Сигурно е било някъде около 87-88-а година, когато ми се случи да пътувам в кола с партийно-комсомолски функционер от високите етажи, и разменихме по няколко думи. По радиото в колата прозвуча песента на "Тангра": - "Този град, в който аз съм роден, / за мнозина навярно е скучен. /Разпиляват се ден подир ден,/ просто няма какво да се случи..."

Функционерът се намръщи: "Къде гледат другарите от културата, кой е разрешил тази песен? Как така се обижда провинциалният гражданин, защо се обругава провинциалният бит? Трябва наказания да има, идейно-възпитателната дейност трябва да се засили, безобразие!..."



Слушах го и се дивях



Тогава се дивях на квадратната глава и мизерните арт рецептори на въпросния началник, днес още повече се дивя. Държавата по онова време вече имаше сериозни дългове, Полша трещеше от "Солидарност", Варшавският договор гърмеше като ръждива ламарина, Горбачов не знаеше какво иска - КПСС и СССР, или перестройка и конкурентна пазарна икономика, Тодор Живков се снишаваше объркан, предчувствайки агонията на Системата, а този тип си гъделичкаше чувството за контрол и значимост чрез репресивни отживелици: "Да се забрани, да се накаже!". И то по отношение на свръхбезобидна песен...

Онзи ден медиите съобщиха, че в Националната следствена служба викали рапъра Сарафа, който да свидетелства срещу рапъра Мишо Шамара, във връзка със заведено срещу последния дело. През август прокурорът от Софийската градска прокуратура Момчев бил възложил на следовател от Националната следствена служба да води досъдебно производство срещу въпросния Шамара заради текст от песента "Бяло, зелено, червено"...

Досъдебното производство е образувано по чл.108, ал. 2 от Наказателния кодекс: "Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева".

Версията на разследващите е, че престъплението се съдържа в следния текст от дългото иначе парче:

От трите цвята най-много обичам бялото.

Зеленото го пуша и съм high.

Не прекалявам с нищо, щото I dont wanna die, die.

Червеното е като мензис, като кисела мацка с Тойота Авенсис.



Изчетох целия текст на песента и ме обхвана удивление,



подобно на онова отпреди четвърт век с функционера. Текстът на въпросния творец Шамара е доста нескопосан, но рапът като цяло - ни по света, ни в България, е образец на виртуозност в прозодията и изящната словесност. Да оставим засега това настрана. Никакво опетняване на тези символи обаче - герб, знаме и химн, няма! Като цяло настроението в иначе разфокусираната като произведение на пиян фотограф творба е хаотична и хормонално несдържана радост от живота тук и сега с неговите кривици и услади... Текстът е по-скоро патриотичен, съответстващ на културните и икономически реалности в Родината и на собствените културни хоризонти и сексуални въжделения на лирическия херой...

Химнът със сигурност не се петни, гербът също не се споменава, освен утвърждаващо. Е, има една фраза в текста такава:

"Не вярвам в ГЕРБ, но силно вярвам в герба.

Ти гледай напред и един ден всичко ще бъде наред."

Резонно Шамара се защити, като каза, че тъкмо тя е разгневила управляващите. Но ако управляващите започнат да воюват с такъв тип закачки, спукана им е работата, да знаете. Надявам се, че не този стих е причината за гоненията Шамарови...

Остана знамето. "Бяло, зелено червено", разбира се, са цветовете на националното знаме. Бялото обаче Мишо харесва, зеленото го пушел - каквото и да значи това, но явно също го харесва, щото никой не пуши нещо противно. Е, червения цвят сравнява с някои женски физиологични цикличности, както и с кисела мацка в марка японски коли, което не е чак толкова обидно.



Дето се казва, авторови инвенции и асоциации





Още повече че червеният цвят бе обругаван по чисто политически мотиви къде-къде по-грозно от кого ли не през последните десетилетия.

Единственото възможно отношение към подобни неща е със смях, или с пренебрежение, иначе стават за смях както самите институции, така и символите, които те защитават.

Рапът като цяло е бунтовна ерупция, поезия на социалните и културни низини, уважаеми дами и господа от НСО и прокуратурата. Той е изкуство на не особено образованата, но на ярко чувстващата, здраво викащата и силно протестиращата младеж. Затова текстовете в рапа по принцип са провокация, а не Ботичели за салонна употреба, нито поръчков химн за полицейска възхвала.

Не се хващайте с тези неща, че приличат на управленска неадекватност. А Мишо за по-добър пиар не би могъл и да мечтае.