Новината, че в Беларус бяха проведени поредните парламентарни избори, след които в парламента влязоха само привърженици на диктатора Александър Лукашенко, не събуди кой знае каква тревога в Европа. Независимо от критиката в Европарламента и поредната констатация на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа(ОССЕ), че вотът не е бил свободен. Причината за това беше, че истински избори всъщност нямаше, а се състоя поредният фарс. При вота нямаше свободно и честно регистриране на кандидатите, нито равен достъп на политическите сили до медиите, липсваха независими външни наблюдатели, които да следят изборния процес и преброяването на бюлетините, а противниците на режима бяха подложени на поредните репресии. Това също не е изненадващо, защото президентът Лукашенко управлява вече повече от 15 години с добре известен авторитарен стил. Беларуският народ отдавна е наясно, че не разполага с никакво политическо влияние. Новото сега обаче е фактът, че след бруталните репресии преди две години



беларусите са обзети от повсеместен страх и политическа апатия



Високото изборно участие, от около 62%, се дължи именно на страха у хората, че може да им се търси сметка, ако не отидат да гласуват. Макар че малкото дръзнали да оспорят резултатите опозиционери директно заявиха, че това число просто се дължи на фалшификации, ако изобщо е вярно.

Досега можеше да се предположи, че изборите се организират главно за показ пред западноевропейската публика. В крайна сметка през последните години там се намираха и наивници, които смятаха, че Лукашенко наистина има намерение да либерализира и европеизира страната. Подобна заблуда съществуваше например по отношение на парламентарните избори през 2008 г., когато поради наивност или от геополитически съображения мнозина европейски политици повярваха, че диктаторът наистина ще демократизира Беларус. Това време обаче отдавна отмина. От години насам се знае, че ключът за ситуацията в Беларус е в ръцете на Москва. Европейците обаче трябва да се разделят с илюзията, че Кремъл желае да промени нещо в тази страна. Твърди се, че руският президент Владимир Путин изпитва отвращение към Лукашенко. Но пък за Кремъл е удобно да има в близост подобна авторитарно управлявана страна без всякаква европейска перспектива. От което Лукашенко успява да прави каквото си иска.

Жителите на Беларус са притиснати от все по-големите икономически проблеми, след като в рамките на една година местната валута девалвира и загуби две трети от стойността си. Лукашенко може и да се кълне, че до края на годината средната заплата ще достигне 500 долара, само че народът вече не вярва нито на него, нито пък на опозицията. Последната вече е представлявана от около десет малки партии и движения, повечето от които са изпокарани помежду си. Те твърдят, че не се борят за власт, а просто искат да покажат, че сегашните избори са поредният фарс. Още преди няколко месеца те призоваха към бойкот на изборите. Обединена гражданска партия дори изтегли кандидатите си от избирателните списъци. "Ние поставихме три условия на властите - освобождаване на политическите затворници, допускане на наши представители в изборните комисии и премахване на предварителните избори. Нито едно от нашите искания не беше изпълнено, затова ние призоваваме да не се участва в тази измама", каза председателят на партията Анатолий Лебедко, цитиран от "Дойче веле".

Беларуската опозиция е значително отслабена от репресиите и арестите след президентските избори през 2010 г. Тогава много от опозиционните активисти бяха осъдени и нямат право да участват в избори. Други пък напуснаха страната. Александър Милинкевич от партията "Движение за свобода" е дълбоко огорчен. "Демократичните партии отново не можаха да участват в изборите. Хората се страхуват. Цялата страна се страхува. Много активисти бяха арестувани за участие в протестни акции или в подписки", казва той. И все пак в Беларус все още има хора, които се осмеляват да протестират срещу Лукашенко. Само че те така или иначе не могат да променят нещо. Затова и след тези избори авторитарният президент ще може да разчита на един "беззъб" парламент, който безропотно ще изпълнява желанията му. Тук и опозицията си вкара директен автогол, защото заради отказа да участва във вота загуби и тази трибуна, която имаше, за да отстоява позициите си, и сега едва ли въобще някой ще чува нейните искания.

В беларуската столица Минск алеите блестят от чистота, фасадите на сградите са прясно боядисани, нито един човек не си и помисля да пресече на червено - в царството на Лукашенко полицията има очи навсякъде. И затова много бързо съзира и улавя неудобните. Музикантът Лявон Волски е един от тях. "Когато за първи път влязох в черните списъци, изпаднах в депресия. Сега съм на другия полюс - забавлявам се при мисълта, че са "инсталирали" някого в публиката, който има за задача да следи какво правя и казвам, за да го докладва после на местното КГБ", казва той. Волски вече няма право да пее пред публика - заради политическите му песни, пускани по Радио Свобода. В тях той критикува режима на Александър Лукашенко, наричайки го диктатура. Междувременно всеки десети гражданин на Беларус е избягал в чужбина. Волски първоначално решава да остане в родината си, най-вече заради своите почитатели. Сега се среща с тях в чужбина, наскоро в Литва той изнесе три концерта, вместо само един, както беше планирано. Хората, които искаха да чуят посланието му, бяха много повече от очакваното.

Беларус трудно ще бъде обхваната от революционни настроения, прекалено голям е страхът, който изпитват хората там. Една част от тях се опитват да се пригодят към системата, а други решават да обърнат гръб на родината си, нещо, което преди не беше възможно. Има и още една разлика между преди и сега: днешната диктатура в Беларус се различава съществено от тоталитаризма от съветско време, твърди младият политолог Евгени Прайгман. "Хората вече не се затварят в кухнята си, за да обсъждат шепнешком политическите теми. Повечето говорят открито за проблемите, но знаят, че в тяхната страна - такава, каквато е тя сега, истинска свобода не може да има", смята той.

В края на 90-те години на миналия век няколко беларуски студенти в София ме уверяваха, че всеки момент в страната им ще избухне истинска революция и режимът ще бъде свален. Явно обаче революционните времена там наистина са отминали, след като сега опозицията дори не успя или не пожела поне да организира протести след поредния изборен фарс.