- Г-н Местан, ДПС предлага обучението по майчин език да бъде задължително, но каква е европейската практика?

- Има най-различни форми на изучаване на майчиния език. Ние не сме склонни да абсолютизираме конкретния формат. Интересува ни как се реализира в съдържателен план обучението по майчин език. Ние нямаме държавен стандарт за съдържанието на този предмет. Е, какъв е този предмет тогава? Няма дефинирани цели на обучението, не се знае защо се провежда и затова твърдя, че има някакъв общ бланкетен запис в закона (за училищното образование), който изразява един не просто формален, но и куртоазен подход - да кажем, че не нарушаваме правата на малцинствата, там да има някакъв текст, пък каквото стане. Това е несериозно. Трябва да се знае защо имаме обучение по майчин език, какви са целите, с какви компетентности ученикът трябва да излезе от системата на средното образование, така както законът дефинира компетентностите, целите и съдържанието на всички останали учебни предмети. Затова предложението ни е да влезе в общообразователната подготовка, за да са ясни целите и характеристиките на обучението по майчин език.

- Има много етнически езици в България. Вие какво разбирате под майчин език?

- Това е езикът на малцинството, или ако терминът ви притеснява, на етническата общност, група, към която ученикът и родителите му се причисляват с акта на самоопределението. Изразът "малцинствен език" не е измислен от нас, това е легален термин, защото това е наименованието на европейската Харта за регионалните или малцинствените езици, а терминът е легален и от българското вътрешно право, защото България ратифицира Рамковата конвенция за защита на малцинствата с декларация, която гласи, че ще се прилага спрямо лицата, принадлежащи към малцинствата. Тоест със силата на закон сме приели термина "малцинство". Въпросът ви какво правим с онези деца на по-малки общности, които живеят в България - естествено е, че трудно можем да си представим клас от 2-3 деца, но тези деца не са виновни, затова трябва да има разпоредби, които предвиждат индивидуална форма за обучение.

- Кой ще ги обучава?

- Има немалко деца, които вече изучават и румънски език и явно има преподаватели по този език. Ако няма, ще се проведе държавна политика за подготовка на тези кадри. Защото, ако ми задавате въпроса може ли да се обвърже едно конституционно право - разпоредбата на чл. 36 е абсолютно категорична, не можем да обвържем изпълнението на конституцията с количествени параметри. Ако има условия за създаване на паралелки, се сформират паралелки и се назначават учители. Там, където няма достатъчно деца за паралелки, се минава в индивидуална форма на обучение и един учител може да обслужи 15-20-30 деца под формата на индивидуална подготовка.

- Включва ли кадровата политика на ДПС обучение на учители по турски език?

- Веднага бързам да отговоря, че кадровата политика за подготовка на учители не може да бъде политически ангажимент нито на ДПС, нито на БСП, нито на ГЕРБ. Това би било едно абсолютно недопустимо политизиране на една деполитизирана система, каквато е образователната. Това непременно, непременно - и затова са ни предложенията в закона - трябва да бъде ангажимент на българската държава.

- В последните 10 години броят на децата, които изучават майчин език, е намалял почти наполовина.

- Броят им спада драстично и бързам да кажа, че това не е резултат от липсата на мотивация или на изчезваща мотивация. Обратно, силно мотивирани са децата, но отливът се дължи на изключително лошата организация на обучението и проблемите не само че няма да бъдат решени с новия закон, а те ще бъдат абсолютно задълбочени, защото законовите гаранции за минимум 3 часа седмично, които тази власт наследи от предишни управления, сега се премахват и всичко ще зависи от личната воля на един или друг министър. Ние очакваме от мнозинството да проумее, че този техен подход, заложен в закона, е грешен. Очакваме предложения, които да гарантират екзистенц минимум часове седмично, през които ще се провежда обучението по майчин език. Второ, да е ясно, че ще има стандарт за учебно съдържание по майчин език. Трето, на базата на този стандарт да се разработи учебно съдържание и да се утвърдят нови учебници. Сегашните са отпечатани преди 21-22 години. Тях вече ги няма, как си представяте обучение без учебници? Да се възстановят уволнените инспектори по турски език в регионалните инспекторати. Очакваме съгласие по тези абсолютно неотменими, задължителни ангажименти от страна на Министерството на образованието.

- Но през тези 10 години нищо не се е променило в статуквото.

- И това трябва да се промени. Въпросът с включването на майчиния език в общообразователната подготовка (бел. авт. - при задължителните предмети) не цели да превърнем едно право на ученика в задължение. Искаме да уредим адекватно задълженията на специализираното министерство. Едва ли някой може да бъде принуден. Но! Ако предметът е включен в раздела за общообразователна подготовка, това ще породи задължение за Министерството на образованието. Естествено, който се запише да учи майчин език, от него вече няма да се иска всяка година да подновява молбата за изучаване на този предмет. Понеже обучението ще засяга само онези деца, за които този език е майчин, понеже не им пише на челото, те трябва с единичен, изначален акт да заявят: "За мен турският език е майчин и затова искам да го изучавам" и край. Сега всяка година се искат молби. Това пречи за планирането на щатовете и на финансирането и въобще е едно унизяване на детето всяка година да изяви волята дали иска, или не иска да учи майчин език.

- Г-н Местан, вие все пак бяхте председател на образователната комисия в предишния парламент. Защо тогава не уредихте този въпрос?

- Нещата по време на нашето управление не бяха толкова зле, но и не се решиха в съответствие с нашите очаквания. Това ще го кажа с огорчение, защото не бягам от неудобни въпроси. За съжаление, независимо дали сме в опозиция или в управлението, по някои деликатни теми ДПС не среща разбиране както от своите политически опоненти, така и от своите политически партньори. Не разбирам противопоставянето на майчин и на официален език. Те не си противостоят, да бъдем наясно. Противопоставянето на идентичността на интегритета издава дефект или дефицит на достатъчно демократично мислене, защото ако някой проповядва разбирането: "Вие вземете се откажете от майчиния език, от идентичността си, за да се интегрирате", той ме призовава да се асимилирам. Това не може да бъде. Дори смятам, че разговорът за майчиния език по принцип върви не в най-правилната посока. Ако поканим и експерти, не само лингвисти, но и психолингвисти, ще чуете, че ефективното усвояване на майчиния език е базисно условие за нормалното развитие на личността, първо, и второ, е базисно условие за ефективно изучаване на официалния български език. Затова ние бихме подкрепили идеи за застъпването на билингвистичния подход. В сравнителен план самото обучение по майчин език ще прави ефективно усвояването и на книжовния, официалния български език, включително и чрез сравняването на синтактични конструкти, на граматически и други специфики между двата езика. По този начин ученикът ще изучи едновременно и майчиния си език, и ще бъде много по-подготвен и по официалния език.

Аз не чух никакви насрещни предложения. Мълчи се, няма абсолютно никаква диалогичност и смятам, че не чувам отговор на нито един свой въпрос в тази комисия. Има много митове, много страхове, с които е обрасъл проблемът за майчиния език.

- И в други държави е така. Защо Турция не признава други езици?

- Разбирам, че на Балканите има много страхове, породени от признаването на идентичността. Затова обект на дискриминационно отношение точно заради тези страхове са и всички български общности, които живеят извън пределите на България в други балкански страни. Това е причината за недоволството на българите от Западните покрайнини, за българите в Македония, за българите и в други държави, съседни на нас. Аз бих искал България да даде пример с едно много изпреварващо отношение за начина, по който организира обучението по майчин език в страната, за да има аргументи да иска същото порядъчно отношение към българските малцинства, които живеят извън пределите на страната. Това е геополитическото измерение на предложението ни. В противен случай всеки път, когато поставяме въпроса за организирането на обучението по български език в Западните покрайнини, съседите могат да се сетят да попитат: "А вие как го правите във вашата страна?" Разбирате ли? Време е балканските народи да осъзнаем, че сме обречени да живеем заедно, не просто едни до други, а заедно със своите различия и тези различия не бива да ни пречат и да се възприемат като заплаха за националната сигурност на която и да е страна.